Мече Кода,
Писмото ви дълбоко ме развълнува!
Погледнах датата на моето сдържано и минималистично съобщение. Минали са осем години. (Кога? Къде са?)
Усещането е като да пуснеш бележка в бутилка от брега на необитаем остров в Полинезия и да получиш отговор, надминаващ всичко което някога си можел да си представиш.
„Девет разказа и семейство Глас“ е единствената сканирана от мен книга, за която написах нещо като предговорна бележка. Така се случи, че съм се подписал с други инициали, но това е без всякакво значение.
Предполагам, че ако сте прочели бележката, сте се досетила, че съм аз. Ако пък не сте, ето я:
„Завиждам искрено на тези, които за пръв път ще се докоснат до вълнуващото творчество на Дж. Д. Селинджър. От деня, когато ги прочетох за пръв път, неговите «Девет разказа» се превърнаха за мен в постоянен спътник през годините — мерило за брилянтна проза, емоционална съпричастност и уникална гледна точка; книга, към която се връщам многократно и която нося непрестанно вътре в себе си.
Тя се оказа и изключително точен индикатор за личностна съответност. Реакциите на околните към творчеството на Селинджър, недвусмислено ми показват с кои от тях бих могъл да общувам пълноценно на нива извън ежедневно-битовото.
«Спасителят в ръжта» е чудесна и любима книга. Но в «Девет разказа и Семейство Глас» ние се срещаме със зрелия, истински блестящ, надминал сам себе си, Джеръм Селинджър.
Щастлив съм, че на мен се падна честта сканирайки и редактирайки текстовете, да запълня една дълго зееща празнина, и да бъдат те достъпни в електронен вид на български език за всички, които обичат или ще заобичат този култов автор.
Приятно четене!“
http://chitanka.info/book/66-devet-razkaza-semejstvo-glas
Копирах я тук, защото… Заради това словосъчетание дето ми е хрумнало — ’личностна съответност’.
Ако още не сте прочели всичките „9 разказа“, „Франи“, „Зуи“, „По-горе билото…“ и „Сиймор — запознаване“, направете го. И то по този ред. Оставете „Спасителя“ за след година.
И да! Разбирам усещането за катастрофа, и особеното чувство на необратимост, което досегът с този автор носи. Боя се че е истински преломна такава.
След срещата ми с него, нещо от Сиймор за винаги остана у мен. Ако можех да избирам кой да бъда — бих искал да съм Сиймор Глас. Ако имах брат — брат ми би бил Сиймор Глас. Ако имам приятел, който съм познавал през целия си живот без да съм срещал, това е Сиймор Глас.
Чудя се: трябва ли да има предупреждение? Знак за радиоактивност на корицата? Вероятно е безсмислено.
Харесвам Хемингуей и Сароян. Нищо не може да подготви човек за „Идеален ден за лов на рибка бананка“.
Години наред, преди да имам киндъл, носех в себе си отпечатано копие на този разказ. Без да го чета. Просто да знам че е с мен.
Да, изглежда изживяването ви е било идентично с моето. Поемам отговорността с радост. Вероятно ’удовлетворение’ е по-точна дума, но не ми допада нюансът. ’Радост’ пък загатва за нещо весело, а случаят не е точно такъв.
Не беше ми хрумвало, че може някой да разгледа всичките ми коментари за книги. Изведнъж си го представих като леко проблясваща следа. Отговорността е много по-висока, отколкото съм си давал сметка.
Бих ви нарисувал слънце с червило на огледалото в банята. Може да е и сърце.
Изглежда че тази вечер и аз ще започна да чета Селинджър отново. Имам повече от една причина да го направя. И да катастрофирам.
Безкрайно благодарен съм за писмото ви!
Бъдете здрава!
нт
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.