Читателски коментари (за „Идеален ден за лов на рибка-бананка “ от Дж. Д. Селинджър)

Уважаеми, нт!

Обръщам се лично към Вас и след малко ще разберете причината. „Открих“ Ви, сврян сред коментарчетата на „Гордост и предразсъдъци“. Мнението Ви ме заинтигува, защото съвпада с моите виждания за великолепния роман на Остин и затова реших да „шпионирам“ оценките Ви. Така попаднах на този разказ. Нямам навика да пиша каквито и да било коментари извън „любовния жанр“ и съм обяснила защо, но тук …

Признавам, че досега подминавах Селинджър с високомерното презрение на влюбен в класическата европейска и руска литература читател. Имам „Спасителя…“ у дома, в България, но не съм го чела, нито каквото и да е друго от автора. До днес, по-точно до тази нощ. Заради Вас! Обвинявам Ви в безсъние, в безмълвие, в безумие. Спах зле, заради Вас, станах зле, заради Вас и целия ден съм сякаш преживяла катастрофа — ментална, духовна и опустошителна.

О не, Вие не сте Селинджър, но сте виновен! Почти колкото него! А поради това и отговорен, защото сега няма да намеря покой … Вие знаете, разбирате това!

Разказът е уникален, силен, разтърсващ…на първи прочит е като бръснещ полет на изтребител, на втори — удар от високоскоростен влак, на трети — ако сте оцелели — океан, в който потъвате, за да се удавите и така или иначе да не успеете да изплувате никога повече. Не мога да го сравня с нищо, защото няма с какво. Странно, но на мен поне напомня с нещичко дори от Чеховият драматизъм. Отдавна не бях чела текст, сравнително кратък, но толкова пълен с разнородни, зашеметяващи послания. Може да бъде най-добре разбран от тези, които са имали познанства или поне досег с ветерани от ВСВ. Но спирам…

Уважаеми нт, всъщност много Ви благодаря, както вече подразбрахте! Трол ли?! Леле, майчице! Де такива тролове, де!

Тази вечер по залез слънце, докато отпочивам на балкона с дежурната чаша чай и любовната врява на причките, ще си мисля за Вас, започвайки „Спасителя…“. Надявам се, не възразявате! Бъдете здрав!

С извинения за оффтопика на всички!