Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечо Пух (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winnie-the-Pooh, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 65 гласа)

Информация

Корица
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi Библиоман
Допълнителна корекция
moosehead (2010)
Сканиране
?
Разпознаване
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

Надписите от картинките въведе Мирела.

 

Издание:

Издателство Отечество, София, 1988

Второ издание

Библиотека „Смехурко“

Отговорен редактор на библиотеката: Лилия Рачева

Редактор: Майя Методиева-Драгнева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Стефка Русинова

Коректор: Мая Халачева

Илюстрации: Ърнст Шепард

 

A. A. Milne. The World of Pooh

Illustrated by E. H. Shepard

Methuen & Co. LTD, London

История

  1. — Корекция
  2. — Допълнителна редакция: moosehead. Разделяне и оставяне тук на първата част.

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


Статия

По-долу е показана статията за Мечо Пух (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мечо Пух.
Мечо Пух
Winnie-the-Pooh
АвторА.А. Милн
Първо издание14 октомври 1926 г.
 Великобритания
Оригинален езикАнглийски
Жанрдетска литература
Следваща„Вече сме на шест години“, „Къщичката в къта на Пух“
ПреводачВера Славова; Светлана Комогорова; Силвия Вълкова
НачалоHere is Edward Bear, coming downstairs now, bump, bump, bump, on the back of his head, behind Christopher Robin.
КрайHe nodded and went out … and in a moment I heard Winnie-the-Pooh—bump, bump, bump—going up the stairs behind him.
Мечо Пух в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Мечо Пух.

„Мечо Пух“ (на английски: „Winnie-the-Pooh“) е една от най-популярните книги за деца (въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен). Неин автор е А.А. Милн и тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Тигъра, Прасчо, Йори, Зайо, Кенга и Ру. Издадена е през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява. Приема се еднакво добре от деца и възрастни, преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. Следващата книга от поредицата на Милн е „Вече сме на шест години“ („Now We Are Six“) (1927) – сборник с детски стихове с илюстрации на героите от „Мечо Пух“, а година по-късно излиза „Къщичката в къта на Пух“ („The House at Pooh Corner“, 1928 г.).

Предистория

Уинипег

През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.

Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите.

История на името

През 1924 г., по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. Съществуват две версии за появата на втората част от името – Пух (като и двете са споменати от Милн в книгата „Мечо Пух“). Според едната, Пух е името на играчка лебед, която Кристофър по-рано е имал, а според другата – „пух“ е звукът, който Мечето Едуард е издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си (по време на едно от приключенията си). В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.

История на героите

Оригиналните плюшени играчки, вдъхновили създаването на героите Тигър, Кенга, Мечето Едуард (известно повече като Мечо Пух), Йори и Прасчо (по посока на часовниковата стрелка, наляво от долния край на снимката).

През 1925 г. Алан А. Милн и съпругата му Дафне се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение от 16 век, наречено „Кочфорд фарм“ (Cotchford Farm). Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ („Hundred Acre Wood“; в българския превод – „Гората“ и „Голямата гора“), която е главната сцена на действията в книгата.

Алън А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също върху реално съществуващи плюшени играчки на малкия Кристофър) – Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру. Други герои от книгата, като Зайо, Бухала и Къртика, са вдъхновени от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.

Публикуване и издания

Писателят А.А. Милн

На 24 декември 1925 г. първите две глави от „Мечо Пух“ са публикувани във вестник „Лондон Ивнинг Нюз“ (London Evening News) под заглавието „Детска приказка от A. А. Милн“. На следващия ден – Коледата на 1925 г. – са излъчени и по радио BBC с гласа на Доналд Калтроп.

На 14 октомври 1926 г. лондонското издателство „Methuen“ издава „Мечо Пух“. През същата година американското издателство „E. P. Dutton“ издава книгата в САЩ.

На следващата година същите две издателства отпечатват детската стихосбирка „Вече сме на шест“, а през 1928 г. издават и книгата „Къщичката в къта на Пух“.

През 1960 г. „E. P. Dutton“ превежда и издава „Мечо Пух“ на латински език (Winnie ille Pu). Това издание е единственият чуждоезиков бестселър в ранглистата на Ню Йорк Таймс (The New York Times) за 1960 г. и единствената книга на латински език, попадала някога в тази класация.

През 1973 г. „Methuen“ издава „Мечо Пух“ с цветни илюстрации. Година по-късно отпечатва цветно издание и на „Къщичката в къта на Пух“.

В България „Мечо Пух“ е издавана от издателствата „Народна младеж“ (1979), „Отечество“ (1988), „Пан“ (2002), „Книгоиздателска къща Труд“ (2006).

Образът на Мечо Пух и останалите персонажи

А.А. Милн се запознава с младия илюстратор Ърнест Шепърд в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. Когато започва да търси илюстратор за книгата си „Мечо Пух“ обаче, популярният и авторитетен по това време писател Е.В. Лукас му препоръчва именно Шепърд. Милн се колебае доста, но все пак решава да му възложи задачата и впоследствие остава изключително доволен от илюстрациите. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.

През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Слесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.

През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели.

През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече).

След като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.

„Мечо Пух“ и „Дисни“

Уолт Дисни

През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушвен от идеята, но съществува едно препятствие – правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска 50% от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката „Пух“. Уолтър и Рой Дисни не приемат това условие.

През 1961 г. Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел (която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър след смъртта му през 1953 г.). Според договора, „Дисни“ получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите.

През 1966 г. се появява и първият филм на „Дисни“ с героите от Голямата гора – „Мечо Пух и меденото дърво“ („Winnie the Pooh and the Honey Tree“). Късометражната лента има различен отзвук в САЩ и Англия – американците са очаровани, докато англичаните намират, че филмът омаловажава шедьовъра на Милн.

„Дисни“ издава серия от филми, предназначени само за домашно гледане. Създава и пълнометражните кино филми:

  • „Мечо Пух и ветровития ден“ (Winnie the Pooh and the Blustery Day, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
  • „Приключенията на Мечо Пух“ (The Many Adventures of Winnie the Pooh, 1977 г.),
  • „Тигъра“ (The Tigger Movie, 2000 г.),
  • „Прасчо“ (Piglet's Big Movie, 2003 г.),
  • „Слонбалон“ (Pooh's Heffalump Movie, 2005 г.).

В края на 2005 г. стартира анимационният телевизионен сериал, излъчван по Дисни Ченъл, „Моите приятели Тигър и Пух“ („My Friends Tigger & Pooh“), но след два сезона е спрян.

През 1996 г. от „Дисни“ заявяват, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други Дисни герои, с изключение на Мики Маус. Според данни на списание „Форбс“ от 2005 г., индустрията с марката на Пух носи на компанията годишни приходи от над 5 млрд. щ. д.

През 1980 г. Шърли Шлезинджър и дъщеря ѝ Пати завеждат дело срещу „Дисни“ по обвнение „неизплатени лицензионни възнаграждения“. Според тях, в продължение на години „Дисни“ са продавали серии от стоки с логото на Пух, като видео игри и видео филми, без да им плащат дължимото за това, ощетявайки ги със значинелни суми. Делото приключва през 2007 г., когато Калифорнийският апелативен съд отсъжда в полза на „Дисни“.

Адаптации

Адаптация на героите от „Мечо Пух“ в СССР, 1969 г.
  • Радио дебютът на книгата е през 1930 г. в Ню Йорк. Във Великобритания Радио 4 на ВВС излъчва няколко четения на откъси от книгата, които впоследствие са издадени като записи.
  • Героите от книгата дебютират на Бродуей през 1930 г. с марионетките на Сю Хастингс.
  • Дисни Ченъл (от 1983 г.) и АВС (от 1988 г. до 1993 г.) излъчват различни телевизионни шоу програми с персонажите от „Мечо Пух“.
  • Съществуват повече от 10 видео игри с Пух и неговите приятели, много от които образователни.
  • В България, аудио драматизацията по приказката е с гласовете на актьорите Никола Анастасов, Славка Славова, Григор Вачков, Константин Коцев.
  • В периода 1969 – 1972 г. „Союзмультфильм“ – студиото за анимационни филми в СССР – създава трилогията „Винни-Пух“ от късометражни анимацонни филми по книгата. Режисьор е Феодор Хитрук, а Мечо Пух е озвучен от популярния руски/съветски актьор Евгений Леонов. Образите на персонажите в съветската адаптация са напълно различни от тези на Шепърд или Дисни – и като форма, и като цветове (Мечо Пух дори е кафяв).

Популярност

  • През 1995 г. копие от книгата, принадлежало на бавачката на Кристофър Робин, е продадено на търг за 6500 британски лири.
  • През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
  • През 2001 г. писмо, „написано“ от Мечо Пух, е продадено на търг от „Кристис“ за 17 966 щ. д. Писмото в действителност е написано от Ърнст Шепърд през 1930 г. като отговор на покана за празненство. Текстът е изпълнен с правописни грешки, характерни за героите от книгата.
  • През 2006 г. Мечо Пух получава своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.
  • През 2008 г. оригинална илюстрация към книгата, нарисувана от Шепърд, е продадена на търг от „Бонъмс“ в Лондон за 31 200 британски лири, което възлиза на около 50 000 щ. д.
  • Близо 1 000 000 души всяка година посещават къта на Пух в библиотеката в Ню Йорк, където се пазят оригиналните играчки на Кристофър Робин.
  • Героите от книгата измислят играта „пухопръчки“ – пускат пръчки и клонки от моста в Гората и се състезават чия клонка ще стигне първа от другата страна на моста. Играта се е превърнала в официален спорт. В Оксфордшир, Великобритания, всяка година се провежда Световен шампионат по „пухопръчки“.
  • Книгата вдъхновява редица философи, писатели и есеисти да изследват флософските послания на Милн и да създадат свои произведения, базирайки се на Мечо Пух и останалите персонажи. Сред най-известните в тази насока са Бенджамин Хоф с неговите „Дао-то на Пух“ („The Tao of Pooh“) и „Дъ-то на Прасчо“ („The Te of Piglet“), Фредерик Круз с „Постмодерният Пух“ („Postmodern Pooh“), Джон Уилиямс с „Пух и философите“ („Pooh and the Philosophers“) и „Пух и психолозите“ („Pooh and the Psychologists“).

Съдържание на книгата

„Мечо Пух“

  • Въведение
  • Глава първа, в която се запознаваме с Мечо Пух, с няколко пчели и приключенията започват
  • Глава втора, в която Пух отива на гости и попада натясно
  • Глава трета, в която Пух и Прасчо отиват на лов и почти хващат една невестулка
  • Глава четвърта, в която Ийори загубва една опашка и Пух намира една
  • Глава пета, в която Прасчо среща Муслон
  • Глава шеста, в която Ийори има Рожден ден и получава два подаръка
  • Глава седма, в която Кенга и бебето Ру идват в Гората и Прасчо бива окъпан
  • Глава осма, в която Кристофър Робин води една експедиция на Северния полюс
  • Глава девета, в която Прасчо е напълно обкръжен с вода
  • Глава десета, в която Кристофър Робин дава прием в чест на Пух и си вземаме сбогом

„Къщичката в Къта на Пух“

  • Извеждане
  • Глава първа, в която е построена къща на Ийори в къта на Пух
  • Глава втора, в която Тигъра идва в Гората и закусва
  • Глава трета, в която се организира търсене и Прасчо пак среща Муслон
  • Глава четвърта, в която се вижда, че тигрите не могат да се катерят по дървета
  • Глава пета, в която Зайо има много претрупан ден и ние научаваме какво прави Кристофър Робин всяка сутрин
  • Глава шеста, в която Пух измисля нова игра и Ийори участва в нея
  • Глава седма, в която укротяват Тигъра
  • Глава осма, в която Прасчо прави нещо велико
  • Глава девета, в която Ийори намира един бухалник и Бухала се премества там
  • Глава десета, в която Кристофър Робин и Пух отиват в едно омагьосано място и ние ги оставяме там

Източници

Външни препратки

Глава седма,
в която Кенга и бебето Ру идват в Гората и Прасчо бива окъпан

Никому, изглежда, не беше известно откъде дойдоха те, но ето ги в Гората — Кенга и Ру, бебето. Когато Пух попита Кристофър Робин:

— Как дойдоха тук?

Кристофър Робин каза:

— По Обикновения Начин, ако знаеш какво значи това, Пух.

И Пух не каза:

— О!

Само поклати два пъти главата си и повтори:

— Значи по Обикновения Начин? Аха! — И отиде тогава при приятеля си Прасчо, за да види какво мисли той по въпроса. У дома му завари Зайо и всички заговориха за това.

— Ето кое не ми харесва в тази работа — каза Зайо, — ето ни тук Пух и Прасчо, и аз, и изведнъж…

— И Ийори! — каза Пух.

— … и Ийори, и изведнъж…

— И Бухала — каза Пух.

— … и Бухала, и изведнъж…

— О, и Ийори — каза Пух. — Щях да го забравя!

— Ето ни значи всички и… събуждаме се една сутрин и най-неочаквано намираме какво? Намираме Едно Странно Животно между нас! Животно, за което дори не сме чували някога нещо! Животно, което носи децата си в джобовете си! Представете си, че и аз понеса моите деца в моите джобове — колко джоба ще ми трябват?

— Шестнадесет?

— Седемнадесет, нали? — каза Зайо. — И един за носната ми кърпичка, значи осемнадесет. Осемнадесет джоба на един костюм! Представяте ли си го?!

Последва дълго мълчание в размисъл…

Изведнъж Пух, който се беше изчервил от напрегнатото мислене, каза:

— Сметнах ги: петнадесет!

— Кое? — попита Зайо.

— Петнадесет!

— Петнадесет какво?

— Твоето семейство.

— Е, какво от туй?

Пух си почеса носа и каза, че той мислел, че Зайо говори за своето семейство.

— Нима! — каза Зайо иронично.

— Да, ти говореше…

— Остави това, Пух — рече Прасчо нетърпеливо, — въпросът е какво ще правим с Кенга?

— О, разбирам! — каза Пух.

— Най-добрият начин ще бъде — каза Зайо, — най-добрият начин би бил този: да откраднем бебето Ру, да го скрием и когато Кенга ни попита къде е бебето Ру, ние да кажем: „Аха!“

— Аха! — започна да се упражнява Пух. — Аха! Аха! Разбира се — продължи той, — ние можем да кажем „Аха!“ и без да сме откраднали Ру.

— Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.

— Знам! — каза Пух смирено.

— Ние ще кажем „Аха!“ така, че Кенга да разбере, че ние знаем къде е Ру. „Аха!“ значи: „Ще ти кажем къде е бебето Ру, ако обещаеш да напуснеш Гората и никога да не се връщаш тук!“ А сега не ме смущавай, докато мисля!

Пух отиде в един ъгъл и се опита да казва „Аха!“ по този начин. Понякога му се струваше, че значи това, което Зайо казваше, а понякога — че не значи. „Смятам, че ще го постигна с упражнение — мислеше си той. — Дали и Кенга ще трябва да се упражнява, за да може да ме разбере?“

— Само че има едно нещо — каза Прасчо, леко потрепквайки, — аз говорих с Кристофър Робин и той ми каза, че Кенга Обикновено я Смятат за Едно от Най-Свирепите Животни. Обикновено аз не се плаша от Свирепи Животни, но добре е известно, че едно Свирепо Животно, когато го Лишиш от Малкото му, става свирепо колкото Две от По-Свирепите Животни. В такъв случай е може би глупаво да кажеш „Аха!“.

— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!

— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

Зайо, който беше започнал да пише много ревностно, повдигна глава и каза:

— Това, че ти си толкова малко животно, ще ни бъде много Полезно в нашето приключение.

Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува, а когато Зайо обясни, че Кенга е Свирепа само през зимните месеци, а през другото време е Извънредно Разположена, той едва се сдържа на мястото си — толкова нетърпеливо очакваше да стане полезен веднага.

— А аз? — каза Пух тъжно. — Навярно няма да бъда полезен!

— Нищо, Пух — каза Прасчо утешително, — друг път може би!

— Без Пух — каза Зайо сериозно, като подостряше отново молива си — приключението е невъзможно!

— О! — каза Прасчо, като се стараеше да не изглежда разочарован. А Пух отиде в един ъгъл на стаята и си каза гордо:

— Невъзможно без Мен! Ето какво Мече съм аз!

— Сега слушайте всички! — каза Зайо, като престана да пише.

Пух и Прасчо жадно заслушаха със зяпнали уста.

Ето какво им прочете Зайо:

План за отвличането на бебето Ру.

1. Общи Бележки. Кенга тича по-бързо от всички ни, даже и от Мен.

2. Още Общи Бележки. Кенга никога не изпуска от очи бебето Ру, освен когато е сигурно закопчано в джоба й.

3. Следователно. Ако трябва да отвлечем бебето Ру, ние трябва да вземем Голяма Преднина, защото Кенга тича по-бързо от всички Ни, дори и от Мен (виж точка първа).

4. Една мисъл. Ако Ру изскочи от джоба на Кенга и Прасчо скочи вътре, Кенга няма да забележи разликата, защото Прасчо е Толкова Малко Животно.

5. Като Ру.

6. Но Кенга трябва да гледа на друга страна, за да не види, когато Прасчо скочи вътре.

7. Виж точка 2.

8. Друга Мисъл. Но ако Пух й разказва в този момент нещо много разпалено, Тя може да погледне за миг на друга страна.

9. И тогава аз ще мога да избягам с Ру.

10. Бързо.

11. И Кенга ще открие разликата едва По-Късно.

Зайо прочете това много горд. Известно време след като той свърши да чете, никой не каза нищо. А после Прасчо, който беззвучно си отваряше и затваряше устата, успя най-сетне да каже с дрезгав глас:

— И… По-Късно?

— Какво искаш да кажеш?

— Когато Кенга Открие Разликата?

— Тогава всички ще кажем: „Аха!“

— И тримата?

— Да!

— О!

— Защо? Какво те смущава, Прасчо?

— Нищо — каза Прасчо, — щом и тримата го кажем… Щом и тримата го кажем, нямам възражения. Но не бих искал да кажа „Аха!“ самичък. Няма да звучи така добре! Между другото исках да те попитам, сигурен ли си в това, което каза за зимните месеци?

— Зимните месеци?

— Да… че била Свирепа само през Зимните Месеци.

— А? Да, да, това е вярно. А ти, Пух! Разбра какво трябва да правиш, нали?

— Не — каза Мечо Пух. — Не още. Какво трябва да правя?

— Ти просто трябва да говориш така увлекателно на Кенга, че тя да не забележи нищо!

— О! А за какво?

— За каквото щеш.

— Искаш да кажеш да й кажа някои стихове или нещо подобно?

— Точно така — каза Зайо. — Великолепно! Сега да тръгваме!

И те тръгнаха да търсят Кенга.

 

 

Кенга и Ру прекарваха спокойно следобеда си на едно песъчливо място в Гората. Ру се упражняваше в малки скокове из пясъка, като скачаше в мишите дупки и се изкатерваше навън, а Кенга, като се озърташе плахо, казваше: „Само още един скок, миличко, и тръгваме за дома!“

В този момент кой, мислите, се дотътра до тях? Пух!

— Добър ден, Кенга!

— Добър ден, Пух!

— Гледай ме как скачам! — изписка Ру и скочи в друга миша дупка.

— Здравей, Ру, мъничък!

— Тъкмо си тръгвахме за дома — каза Кенга. — Добър ден, Зайо! Добър ден, Прасчо!

Зайо и Прасчо току-що бяха дошли от другия край на полянката и казаха „Добър ден!“ и „Здравей, Ру!“ и Ру ги помоли да го видят как скача. Те го загледаха.

И Кенга гледаше…

— О, Кенга — каза Пух, след като Зайо два пъти му смигна, — не зная дали изобщо се интересуваш от Поезия…

— Не особено — каза Кенга.

— О! — каза Пух.

— Ру, миличък, само още един скок и тръгваме за дома!

Последва късо мълчание, докато Ру скочи в друга миша дупка.

— Продължавай! — прошепна високо Зайо зад лапата си.

— Като говорим за Поезия — каза Пух, — аз съчиних нещичко, като идвах насам. Ето… чакай да си спомня…

— Представям си! — каза Кенга. — Хайде, Ру, миличък!

— Ще ви хареса това стихотворение — каза Зайо.

— Страшно много — каза Прасчо.

— Трябва да слушате много внимателно — каза Зайо.

— За да не пропуснете нещо — каза Прасчо.

— Разбира се — каза Кенга, но все гледаше към бебето Ру.

— Как започваше, Пух?

Пух се изкашля леко и започна:

Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум.

В понеделник, когато е топло,

аз си мисля това-онова

и най-често в главата ми чопли:

това Онова ли е и онова — Това.

 

Във вторник завей, завали ли —

аз се блъскам кат птичка в кафез

и се чудя и мая дали е…

дали тез са Онез и онез — Тез?

 

Във сряда под облаче бяло

се замислям и нямам покой —

мисля де се е чуло, видяло

кой Какво е и какво е Кой?

 

В четвъртък, щом всичко замръзне —

всяко клонче със скреж е покрито…

Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:

че които са Тез — не са тез, Които.

 

Във петък…

— Да, така, нали? — каза Кенга, без да дочака да чуе какво се е случило в петък. — Само още един скок, Ру, миличък, и ние наистина трябва да си вървим.

Зайо бързо смушка Пух.

— Като говорим за поезия — изведнъж каза Пух, — забелязахте ли онова дърво там?

— Къде? — каза Кенга. — Хайде, Ру…

— Точно там — каза Пух, като сочеше зад гърба на Кенга.

— Не — каза Кенга. — Хайде, скочи у мен, Ру, миличък, и тръгваме за дома!

— Трябва да погледнете това дърво точно там! — каза Зайо. — Да те вдигна ли, Ру? — И той го прегърна.

— Оттук виждам птица на него — каза Пух. — Или е риба?

— Вие трябва да видите тази птица оттук — каза Зайо, — ако не е риба.

— Не е риба! Птица е! — каза Прасчо.

— Така е май! — каза Зайо.

— Скорец или кос? — каза Пух.

— Това е въпросът — каза Зайо, — кос ли е, или скорец?

Тогава Кенга си обърна най-сетне главата да погледне. В този миг Зайо извика високо: „Хайде, влизай, Ру!“, и Прасчо скочи в джоба на Кенга, а Зайо хукна да бяга, стиснал в лапите си Ру.

— Я, къде е Зайо? — каза Кенга, като се обърна. — Добре ли се настани вътре, Ру, миличък?

От дъното на джоба на Кенга Прасчо квикна като Ру.

— Зайо си отиде — каза Пух. — Ако не се лъжа, имаше да свърши нещо внезапно.

— А Прасчо?

— Мисля, че и Прасчо си спомни нещо изведнъж…

— И ние трябва да си вървим вече у дома — каза Кенга. — Довиждане, Пух! — И с три големи скока тя изчезна.

Пух я изгледа, докато тя се отдалечаваше.

„Бих желал да мога да скачам така — помисли си гласно той. — Някои могат, а някои не могат! Това е то!“

Имаше моменти, когато Прасчо желаеше Кенга да не може! Понякога, когато трябваше да върви, дълго през Гората за дома си, той мечтаеше да е птичка, но сега мислите му подскачаха на дъното на кенгиния джоб: 

      това                  не
— Ако      е         никога    бих
             летене,               летял!!!

Когато изхвръкваше нагоре, Прасчо викаше „Оооо!“, а когато отново падаше на земята, викаше „Ох!“ И така през целия път до къщата на Кенга той викаше: „О-о-о-о… ох! О-о-о-о… ох!“

Разбира се, щом разкопча джоба си, Кенга се досети какво се е случило. Само за миг й се стори, че е уплашена, но после разбра, че не е, защото знаеше, че Кристофър Робин никога няма да позволи да се случи нещо лошо на Ру. И си каза: „Щом те се шегуват с мен, и аз ще се пошегувам с тях!“

— Хайде, Ру, миличък — каза тя, като извади Прасчо от джоба си, — време е за лягане!

— Аха! — каза Прасчо както можеше след тази Ужасна Разходка. Но изглежда, че не беше много хубаво „Аха!“ и Кенга не можа да разбере какво значи.

— Първо баня! — каза Кенга весело.

— Аха! — каза Прасчо пак, като се оглеждаше тревожно за другите.

Но другите ги нямаше. През това време Зайо си играеше с бебето Ру у дома си и всеки миг го обикваше все повече. А Пух, който беше решил да става Кенга, беше още на песъчливата полянка сред Гората и се упражняваше да скача.

— Никак не съм сигурна — каза колебливо Кенга — дали е добра идеята ми да ти направя една студена баня тази вечер. Би ли желал, Ру, миличък?

Прасчо, който всъщност не беше привърженик на къпането, потръпна от възмущение и каза с най-голямата храброст, на която беше способен:

— Кенга, виждам, че е време да заговорим открито!

— Смешен малък Ру! — каза Кенга, като приготви водата за къпане.

— Аз не съм Ру — изквича силно Прасчо. — Аз съм Прасчо!

— Да, миличък, да! — каза Кенга спокойно. — Как хубаво си преправяш гласа като Прасчовия! Колко ми е умен — продължи тя, като взе голям жълт сапун от долапа. — Какво ли още ще измисли!

— Не виждаш ли — изквича Прасчо. — Нямаш ли очи? Погледни ме!

— Гледам те, Ру, миличък — каза Кенга доста строго, — но и ти си спомни какво ти говорих за гримасниченето! Ако все така подражаваш на Прасчо, ще заприличаш на Прасчо и помисли си колко ще съжаляваш тогава! Хайде сега в легена и не ме карай да ти повтарям!

Преди да разбере какво става, Прасчо се намери в легена и Кенга го жулеше вече здраво с голяма груба кесия.

— О-о! — квичеше Прасчо. — Пусни ме! Пусни ме, аз съм Прасчо!

— Не си отваряй устата, миличък, ще ти влезе сапун вътре — каза Кенга. — Ето, видя ли?

— Ти… ти… ти го правиш нарочно! — изфъфли Прасчо, щом можа отново да проговори… и изведнъж му запушиха устата със сапунената кесия.

— Вярно, миличък, затова мълчи!

След минута Прасчо бе изваден от легена и избърсан с хавлия.

— Сега — каза Кенга — ето ти лекарството и — леглото!

— К… к… какво лекарство? — изквича ужасен Прасчо.

— За да пораснеш голям и силен, миличък! Не би искал да останеш малък и хилав като Прасчо, нали? Затова, хайде!

В този момент някой почука на вратата.

— Влез — каза Кенга и Кристофър Робин влезе.

— Кристофър Робин! Кристофър Робин! — извика Прасчо. — Тя продължава да твърди, че съм Ру! Аз не съм Ру, нали!

Кристофър Робин го огледа внимателно и поклати глава:

— Не може да си Ру — каза той, — защото току-що видях Ру да си играе в Зайовата къща.

— Гледай ти! — удиви се Кенга. — Представи си! Представи си, аз да направя такава грешка!

— Разбра ли най-сетне! Нали ти казах: аз съм Прасчо!

Кристофър Робин пак поклати глава:

— О, ти не си Прасчо! — каза той. — Аз познавам Прасчо много добре. Той има съвсем друг цвят!

Прасчо искаше да каже, че това е така, защото той току-що е бил изкъпан, но после помисли, че може би е по-добре да не казва това, и като си отвори устата, за да каже нещо друго, Кенга му изсипа лъжицата с лекарството вътре, потупа го по гърба и му каза, че всъщност лекарството е доста приятно, когато му свикнеш.

— Знаех, че не е Прасчо — каза Кенга, — но се чудя кой може да бъде!

— Може би някакъв роднина на Пух — каза Кристофър Робин, — може би племенник или чичо, или нещо такова!

Кенга се съгласи, че навярно е така и му трябва някакво име.

— Ще го нарека Хенри Пухльо. Или накратко Пухльо — каза Кристофър Робин.

И тъкмо когато решаваха това, Хенри Пухльо се изтръгна от ръцете на Кенга и скочи на земята. За голяма негова радост Кристофър Робин беше оставил вратата отворена. Никога досега Хенри Пухльо — Прасчо не беше тичал толкова бързо и не престана да тича, докато не наближи дома си. Когато останаха стотина крачки, той спря да тича и започна да се търкаля в прахоляка чак до дома си и така получи отново предишния си приятен цвят…

Кенга и Ру останаха в Гората. И всеки Вторник Ру прекарваше при своя голям приятел Зайо, и всеки Вторник Кенга прекарваше деня със своя голям приятел Пух, и всеки Вторник Прасчо прекарваше деня със своя голям приятел Кристофър Робин.

Така всички бяха пак щастливи.

Към или към съдържанието