Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечо Пух (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winnie-the-Pooh, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 65 гласа)

Информация

Корица
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi Библиоман
Допълнителна корекция
moosehead (2010)
Сканиране
?
Разпознаване
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

Надписите от картинките въведе Мирела.

 

Издание:

Издателство Отечество, София, 1988

Второ издание

Библиотека „Смехурко“

Отговорен редактор на библиотеката: Лилия Рачева

Редактор: Майя Методиева-Драгнева

Художествен редактор: Васил Миовски

Технически редактор: Стефка Русинова

Коректор: Мая Халачева

Илюстрации: Ърнст Шепард

 

A. A. Milne. The World of Pooh

Illustrated by E. H. Shepard

Methuen & Co. LTD, London

История

  1. — Корекция
  2. — Допълнителна редакция: moosehead. Разделяне и оставяне тук на първата част.

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


Статия

По-долу е показана статията за Мечо Пух (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Мечо Пух.
Мечо Пух
Winnie-the-Pooh
АвторА.А. Милн
Първо издание14 октомври 1926 г.
 Великобритания
Оригинален езикАнглийски
Жанрдетска литература
Следваща„Вече сме на шест години“, „Къщичката в къта на Пух“
ПреводачВера Славова; Светлана Комогорова; Силвия Вълкова
НачалоHere is Edward Bear, coming downstairs now, bump, bump, bump, on the back of his head, behind Christopher Robin.
КрайHe nodded and went out … and in a moment I heard Winnie-the-Pooh—bump, bump, bump—going up the stairs behind him.
Мечо Пух в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Мечо Пух.

„Мечо Пух“ (на английски: „Winnie-the-Pooh“) е една от най-популярните книги за деца (въпреки че авторът ѝ казва за нея, че тя е предназначена не толкова за деца, колкото за детето във всеки възрастен). Неин автор е А.А. Милн и тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора - Тигъра, Прасчо, Йори, Зайо, Кенга и Ру. Издадена е през 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява. Приема се еднакво добре от деца и възрастни, преведена е на повече от 25 езика. През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век. Следващата книга от поредицата на Милн е „Вече сме на шест години“ („Now We Are Six“) (1927) – сборник с детски стихове с илюстрации на героите от „Мечо Пух“, а година по-късно излиза „Къщичката в къта на Пух“ („The House at Pooh Corner“, 1928 г.).

Предистория

Уинипег

През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 щ. д. малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег (Winnipeg). Скоро то става любимец и талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войнците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.

Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини (Winnie), както всички вече го наричали, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите.

История на името

През 1924 г., по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина, Кристофър Робин Милн, синът на писателя А.А. Милн, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух (Winnie the Pooh), в чест на приятеля си от зоологическата градина. Съществуват две версии за появата на втората част от името – Пух (като и двете са споменати от Милн в книгата „Мечо Пух“). Според едната, Пух е името на играчка лебед, която Кристофър по-рано е имал, а според другата – „пух“ е звукът, който Мечето Едуард е издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си (по време на едно от приключенията си). В българския език името е прието с превода „Мечо Пух“.

История на героите

Оригиналните плюшени играчки, вдъхновили създаването на героите Тигър, Кенга, Мечето Едуард (известно повече като Мечо Пух), Йори и Прасчо (по посока на часовниковата стрелка, наляво от долния край на снимката).

През 1925 г. Алан А. Милн и съпругата му Дафне се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение от 16 век, наречено „Кочфорд фарм“ (Cotchford Farm). Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Сто-акровата гора“ („Hundred Acre Wood“; в българския превод – „Гората“ и „Голямата гора“), която е главната сцена на действията в книгата.

Алън А. Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също върху реално съществуващи плюшени играчки на малкия Кристофър) – Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру. Други герои от книгата, като Зайо, Бухала и Къртика, са вдъхновени от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.

Публикуване и издания

Писателят А.А. Милн

На 24 декември 1925 г. първите две глави от „Мечо Пух“ са публикувани във вестник „Лондон Ивнинг Нюз“ (London Evening News) под заглавието „Детска приказка от A. А. Милн“. На следващия ден – Коледата на 1925 г. – са излъчени и по радио BBC с гласа на Доналд Калтроп.

На 14 октомври 1926 г. лондонското издателство „Methuen“ издава „Мечо Пух“. През същата година американското издателство „E. P. Dutton“ издава книгата в САЩ.

На следващата година същите две издателства отпечатват детската стихосбирка „Вече сме на шест“, а през 1928 г. издават и книгата „Къщичката в къта на Пух“.

През 1960 г. „E. P. Dutton“ превежда и издава „Мечо Пух“ на латински език (Winnie ille Pu). Това издание е единственият чуждоезиков бестселър в ранглистата на Ню Йорк Таймс (The New York Times) за 1960 г. и единствената книга на латински език, попадала някога в тази класация.

През 1973 г. „Methuen“ издава „Мечо Пух“ с цветни илюстрации. Година по-късно отпечатва цветно издание и на „Къщичката в къта на Пух“.

В България „Мечо Пух“ е издавана от издателствата „Народна младеж“ (1979), „Отечество“ (1988), „Пан“ (2002), „Книгоиздателска къща Труд“ (2006).

Образът на Мечо Пух и останалите персонажи

А.А. Милн се запознава с младия илюстратор Ърнест Шепърд в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. Когато започва да търси илюстратор за книгата си „Мечо Пух“ обаче, популярният и авторитетен по това време писател Е.В. Лукас му препоръчва именно Шепърд. Милн се колебае доста, но все пак решава да му възложи задачата и впоследствие остава изключително доволен от илюстрациите. В работата си над книгата, Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух, известен като „класически“ или „оригинален“.

През 1930 г. Стивън Шлезинджър откупува от А.А. Милн изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух с цел производството и разпространението на стоки, филми, записи, телевизионни участия на територията на САЩ и Канада. В продължение на 20 години Слесинджър продава продукти под марката, създавайки първата играчка „Пух“, както и първия запис, радио излъчване, анимационен филм. Шлезинджър налага останалия и до днес популярен образ на мечето с червено елече.

През 1933 г. излиза първият цветен филм за Пух (в червено елече) и неговите приятели.

През 40-те години производители като Агнес Бруш (САЩ) и Чад Вали (Великобритания) създават първите плюшени мечета „Пух“ (отново в червено елече).

След като Уолт Дисни придобива правата върху тях, образите на Мечо Пух и останалите персонажи от книгата претърпяват допълнителни модификации, приемайки постепенно облика, познат и до днес.

„Мечо Пух“ и „Дисни“

Уолт Дисни

През 1937 г. Уолт Дисни предлага на А.А. Милн да закупи правата над Мечо Пух, за да го направи филмова звезда. Милн е въодушвен от идеята, но съществува едно препятствие – правата вече не са негови, а на Шлезинджър. Научавайки за предложението на Дисни, Шлезинджър иска 50% от печалбата от всички последващи филми и стоки с марката „Пух“. Уолтър и Рой Дисни не приемат това условие.

През 1961 г. Уолт Дисни подписва договор с Шърли Шлезинджър Ласуел (която наследява правата върху Пух и останалите персонажи от съпруга си Стивън Шлезинджър след смъртта му през 1953 г.). Според договора, „Дисни“ получава всички права, като дължи на Ласуел лицензионни възнаграждения от приходите.

През 1966 г. се появява и първият филм на „Дисни“ с героите от Голямата гора – „Мечо Пух и меденото дърво“ („Winnie the Pooh and the Honey Tree“). Късометражната лента има различен отзвук в САЩ и Англия – американците са очаровани, докато англичаните намират, че филмът омаловажава шедьовъра на Милн.

„Дисни“ издава серия от филми, предназначени само за домашно гледане. Създава и пълнометражните кино филми:

  • „Мечо Пух и ветровития ден“ (Winnie the Pooh and the Blustery Day, който през 1969 г. печели Оскар за най-добър кратък анимационен филм),
  • „Приключенията на Мечо Пух“ (The Many Adventures of Winnie the Pooh, 1977 г.),
  • „Тигъра“ (The Tigger Movie, 2000 г.),
  • „Прасчо“ (Piglet's Big Movie, 2003 г.),
  • „Слонбалон“ (Pooh's Heffalump Movie, 2005 г.).

В края на 2005 г. стартира анимационният телевизионен сериал, излъчван по Дисни Ченъл, „Моите приятели Тигър и Пух“ („My Friends Tigger & Pooh“), но след два сезона е спрян.

През 1996 г. от „Дисни“ заявяват, че Мечо Пух е надминал по популярност всички други Дисни герои, с изключение на Мики Маус. Според данни на списание „Форбс“ от 2005 г., индустрията с марката на Пух носи на компанията годишни приходи от над 5 млрд. щ. д.

През 1980 г. Шърли Шлезинджър и дъщеря ѝ Пати завеждат дело срещу „Дисни“ по обвнение „неизплатени лицензионни възнаграждения“. Според тях, в продължение на години „Дисни“ са продавали серии от стоки с логото на Пух, като видео игри и видео филми, без да им плащат дължимото за това, ощетявайки ги със значинелни суми. Делото приключва през 2007 г., когато Калифорнийският апелативен съд отсъжда в полза на „Дисни“.

Адаптации

Адаптация на героите от „Мечо Пух“ в СССР, 1969 г.
  • Радио дебютът на книгата е през 1930 г. в Ню Йорк. Във Великобритания Радио 4 на ВВС излъчва няколко четения на откъси от книгата, които впоследствие са издадени като записи.
  • Героите от книгата дебютират на Бродуей през 1930 г. с марионетките на Сю Хастингс.
  • Дисни Ченъл (от 1983 г.) и АВС (от 1988 г. до 1993 г.) излъчват различни телевизионни шоу програми с персонажите от „Мечо Пух“.
  • Съществуват повече от 10 видео игри с Пух и неговите приятели, много от които образователни.
  • В България, аудио драматизацията по приказката е с гласовете на актьорите Никола Анастасов, Славка Славова, Григор Вачков, Константин Коцев.
  • В периода 1969 – 1972 г. „Союзмультфильм“ – студиото за анимационни филми в СССР – създава трилогията „Винни-Пух“ от късометражни анимацонни филми по книгата. Режисьор е Феодор Хитрук, а Мечо Пух е озвучен от популярния руски/съветски актьор Евгений Леонов. Образите на персонажите в съветската адаптация са напълно различни от тези на Шепърд или Дисни – и като форма, и като цветове (Мечо Пух дори е кафяв).

Популярност

  • През 1995 г. копие от книгата, принадлежало на бавачката на Кристофър Робин, е продадено на търг за 6500 британски лири.
  • През 1996 г. WaterStone’s – водеща издателска фирма в Англия, поставя книгата на 17-о място сред стоте най-четени книги на ХХ век.
  • През 2001 г. писмо, „написано“ от Мечо Пух, е продадено на търг от „Кристис“ за 17 966 щ. д. Писмото в действителност е написано от Ърнст Шепърд през 1930 г. като отговор на покана за празненство. Текстът е изпълнен с правописни грешки, характерни за героите от книгата.
  • През 2006 г. Мечо Пух получава своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.
  • През 2008 г. оригинална илюстрация към книгата, нарисувана от Шепърд, е продадена на търг от „Бонъмс“ в Лондон за 31 200 британски лири, което възлиза на около 50 000 щ. д.
  • Близо 1 000 000 души всяка година посещават къта на Пух в библиотеката в Ню Йорк, където се пазят оригиналните играчки на Кристофър Робин.
  • Героите от книгата измислят играта „пухопръчки“ – пускат пръчки и клонки от моста в Гората и се състезават чия клонка ще стигне първа от другата страна на моста. Играта се е превърнала в официален спорт. В Оксфордшир, Великобритания, всяка година се провежда Световен шампионат по „пухопръчки“.
  • Книгата вдъхновява редица философи, писатели и есеисти да изследват флософските послания на Милн и да създадат свои произведения, базирайки се на Мечо Пух и останалите персонажи. Сред най-известните в тази насока са Бенджамин Хоф с неговите „Дао-то на Пух“ („The Tao of Pooh“) и „Дъ-то на Прасчо“ („The Te of Piglet“), Фредерик Круз с „Постмодерният Пух“ („Postmodern Pooh“), Джон Уилиямс с „Пух и философите“ („Pooh and the Philosophers“) и „Пух и психолозите“ („Pooh and the Psychologists“).

Съдържание на книгата

„Мечо Пух“

  • Въведение
  • Глава първа, в която се запознаваме с Мечо Пух, с няколко пчели и приключенията започват
  • Глава втора, в която Пух отива на гости и попада натясно
  • Глава трета, в която Пух и Прасчо отиват на лов и почти хващат една невестулка
  • Глава четвърта, в която Ийори загубва една опашка и Пух намира една
  • Глава пета, в която Прасчо среща Муслон
  • Глава шеста, в която Ийори има Рожден ден и получава два подаръка
  • Глава седма, в която Кенга и бебето Ру идват в Гората и Прасчо бива окъпан
  • Глава осма, в която Кристофър Робин води една експедиция на Северния полюс
  • Глава девета, в която Прасчо е напълно обкръжен с вода
  • Глава десета, в която Кристофър Робин дава прием в чест на Пух и си вземаме сбогом

„Къщичката в Къта на Пух“

  • Извеждане
  • Глава първа, в която е построена къща на Ийори в къта на Пух
  • Глава втора, в която Тигъра идва в Гората и закусва
  • Глава трета, в която се организира търсене и Прасчо пак среща Муслон
  • Глава четвърта, в която се вижда, че тигрите не могат да се катерят по дървета
  • Глава пета, в която Зайо има много претрупан ден и ние научаваме какво прави Кристофър Робин всяка сутрин
  • Глава шеста, в която Пух измисля нова игра и Ийори участва в нея
  • Глава седма, в която укротяват Тигъра
  • Глава осма, в която Прасчо прави нещо велико
  • Глава девета, в която Ийори намира един бухалник и Бухала се премества там
  • Глава десета, в която Кристофър Робин и Пух отиват в едно омагьосано място и ние ги оставяме там

Източници

Външни препратки

Глава шеста,
в която Ийори има Рожден ден и получава два подаръка

Ийори, старото сиво Магаре, застана край потока и се огледа във водата.

— Трагично! — каза той. — Това е то! Трагично!!

Обърна се и тръгна по брега. Двадесетина крачки по-надолу той прегази потока, продължи бавно по отсрещния бряг, после пак се огледа във водата.

— Както и предполагах! Не изглеждам по-добре и от тази страна! Но никой не обръща внимание! Никой не се е загрижил! Трагично! Това е то!

Нещо изшумоля зад него. Беше Пух.

— Добро утро, Ийори!

— Добро утро, Пух Мечо — каза Ийори мрачно. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам!

— Защо, какво се е случило?

— Нищо, Пух Мечо, нищо! Не всички могат… Някои не могат! Само това мога да кажа!

— Някои не могат какво? — попита Пух, като си почеса носа.

— Игривост! Песни и танци! Фаталност!

— О! — каза Пух. После мисли дълго и попита: — Какво е фаталност?

— Съдба! — продължи Ийори мрачно. — Френска дума, която значи съдба! Аз не се оплаквам, но Това е то!

Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум. И той затананика на Ийори за Гатанката:

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка:

Лети — не е птичка. Бръмчи — не е мушичка!

Задавам Га̀танка, а ти — отгатни!

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка!

Това беше първият куплет. Когато Мечето го свърши, Ийори не прояви неодобрение, затова Пух най-любезно му изпя и втория куплет:

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка:

Хвърчи — не е мушичка! Бръмчи — не е птичка!

Отгатна ли вече? Това е Пчеличка!

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка!

Ийори пак не произнесе нито думичка и Пух измънка последния куплет почти на себе си:

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка:

Медец — ох! — си ближе! И то — час по час!

Не е то Пчеличка! Това съм си аз!

Га̀-та-та, га̀-та-та, га̀-та-та, Га̀танка!

— Така е! — каза Ийори. — Песни! Тра-ла-ла-ла, рим-тим-тим! И да събираме цветя! Май! Забавляваме се!

— Аз да! — каза Пух.

— Някои могат! — каза Ийори.

— Защо? Какво се е случило?

— Нима се е случило нещо?

— Изглеждаш толкова тъжен, Ийори!

— Тъжен? Защо да съм тъжен? Днес е моят рожден ден! Най-щастливият ми ден в годината!

— Твоят рожден ден?! — каза Пух крайно изненадан.

— Разбира се! Не виждаш ли? Погледни всички подаръци, които съм получил! — Той разлюля широко крака си. — Погледни тортата с „Честит Рожден Ден“, Свещите! Розовата захар!

Пух погледна първо надясно… после наляво:

— Подаръци? Торта? Къде?

— Не можеш ли да ги видиш?

— Не! — каза Пух.

— И аз също! — каза Ийори. — Шега! — обясни той. — Ха, ха!

Пух си почеса главата, малко смутен от всичко това.

— Наистина ли имаш днес рожден ден? — попита той.

— Да! Днес!

— О! Тогава приеми моите най-сърдечни благопожелания, Ийори.

— Приеми и ти моите, Пух Мечо!

— Днес не ми е рожден ден!

— Да. Днес е моят.

— Но ти каза: „Приеми моите благопожелания…“

— А защо не? Не би искал да бъдеш нещастен на моя рожден ден, нали?

— О! Разбрах! — каза Пух.

— Достатъчно тежко е — рече Ийори почти съкрушен — сам да бъда нещастен, без подаръци, без торта, без свещи и без най-обикновено внимание от другите, та да бъде също така и друг нещастен…

Това беше вече много за Пух.

— Чакай ме тук! — извика той на Ийори и забърза колкото можеше към дома си. Защото почувства, че трябва веднага да занесе някакъв подарък на Ийори, а по пътя имаше време да намисли какво ще е най-подходящо.

Пред дома си той завари Прасчо, който подскачаше пред вратата му, за да достигне чукчето.

— Здравей, Прасчо — каза Пух.

— Здравей, Пух — каза Прасчо.

— Какво се мъчиш да направиш?

— Мъча се да стигна чукчето — каза Прасчо. — Тъкмо минавах наблизо.

— Дай да ти помогна — каза Пух учтиво. Той хвана чукчето и почука на вратата.

— Току-що се видях с Ийори — започна той. — Бедният Ийори е в Много Тежко Положение, защото има рожден ден и никой не се е сетил за това. И сега Ийори е много Мрачен — ти знаеш какъв си е… и такъв е сега… Колко се бавят да отворят тези, дето живеят тук! — И Пух повторно почука.

— Ама, Пух! — каза Прасчо. — Това е твоят дом!

— О! — каза Пух. — Наистина! Тогава да влезем.

И така те влязоха.

Първото нещо, което Пух направи, беше да провери в долапа дали не е останало някое много малко гърненце с мед. Имаше едно и той го свали.

— Ще го дам на Ийори — обясни Пух. — Подарък. Какво ще му дадеш ти?

— Не може ли да го подарим заедно — предложи Прасчо, — от двама ни?

— Не — каза Пух, — това не е добър план!

— Добре. Тогава ще му подаря балонче. Остана ми едно от миналия празник. Да отида да го взема, а?

— Това, Прасчо, е много добра идея. Точно от това се нуждае Ийори, за да се развесели. Никой не може да се развесели без балонче.

Прасчо тръгна към дома си, а Пух пое на другата страна с гърненцето под мишница.

Бе топъл ден, а той имаше много да върви. Беше отминал вече средата на пътя, когато едно чудно усещане го обзе. То започна от върха на носа му, премина като гъдел през цялото му тяло… та чак до петите. Сякаш някой вътре в него казваше: „Ей, Пух! Време е вече за малко нещо…“

— Нима, нима? — каза Пух. — Не знаех, че е толкова късно.

Той седна и повдигна похлупака на гърненцето си.

— Цяло щастие е, че го нося със себе си — помисли гласно той. — Не много мечки, тръгнали на път в такъв горещ ден, биха се сетили да носят със себе си нещо за похапване. — И започна…

— Чакай сега да видя — каза си той, като лизна за последен път дъното на гърнето, — закъде бях тръгнал? А, да, за Ийори — и бавно се изправи. И изведнъж се опомни: беше изял подаръка за рождения ден на Ийори.

— Ами сега?! — завайка се Пух. — Какво да правя? Трябва да му подаря нещо!

Отначало не можа да измисли нищо. После изведнъж се сети: „Ами че това е много хубаво гърненце, дори и както няма мед в него! И ако аз го измия хубаво и намеря някой да напише върху него, «Честит рожден ден», Ийори може да си слага неща в него и то ще му бъде от Полза.“ И тъй като минаваше край Голямата Гора, той се отби в нея, да отиде при Бухала, който живееше там.

— Добро утро, Бухале!

— Добро утро, Пух — каза Бухала.

— Сърдечни благопожелания за рождения ден на Ийори! — каза Пух.

— О! Така ли било!

— Какво ще му подариш, Бухале?

— Какво ще му подариш ти, Пух?

— Подарявам му едно Полезно Гърненце, да си слага Разни Неща в Него, и искам да те помоля…

— Това ли е? — попита Бухала, като взе гърнето от лапите на Пух.

— Да. Аз исках да те помоля…

— Някой е държал мед в него — каза Бухала.

— Всичко можеш да държиш в него — каза Пух възбуден. — То е Много Полезно и така, а аз исках да те помоля…

— Трябва да напишеш Честит Рожден Ден на него…

— Тъкмо това исках да те помоля — каза Пух, — защото моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си. Ти би ли написал върху него „Честит рожден ден“ вместо мен?

— Хубаво гърне — каза Бухала, като го оглеждаше от всички страни. — Може ли да го дадем от двама ни?

— Не — каза Пух, — това не е добра идея. А сега първо аз ще го измия, а после ти ще го напишеш.

Той изми гърнето и го изсуши, докато Бухала си подостряше молива и се чудеше как да напише „рожден ден“.

— Можеш ли да четеш, Пух? — попита той малко тревожно. — Отвън на вратата има надписи за чукането и звъненето, които Кристофър Робин написа. Можеш ли да ги прочетеш?

— Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.

— Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш.

И Бухала написа. Това написа:

ЧтИТ оРждН ДЕм

Пух го погледна с възторг.

— Тук е казано: „Честит рожден ден“ — каза Бухала небрежно.

— Хубаво е! И дълго! — каза Пух възхитен.

— Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.

— О! Виждам!

 

 

Докато ставаше всичко това, Прасчо стигна до дома си, за да вземе балона за Ийори. Той го притисна здраво до гърдите си, да не хвръкне, и се затича колкото можеше по-бърже, за да стигне при Ийори преди Пух. Искаше му се пръв да поднесе подаръка, та да изглежда, че се е сетил, без някой да му каже.

Като тичаше, той си мислеше колко благодарен ще бъде Ийори и не гледаше къде стъпва… Внезапно кракът му попадна в една заешка дупка и той се просна по корем.

— Бум!!!???!!!

Прасчо остана проснат.

Нещо се бе случило. Най-напред му се стори, че целият свят експлодира, после помисли, че част от Гората, а после му се стори, че само той, и че сега той е сам на Луната или някъде другаде и никога вече няма да види нито Кристофър Робин, нито Пух, нито Ийори. А най-после си каза: „Дори и да съм на Луната, няма защо да лежа проснат по корем през всичкото време!“ Затова се изправи предпазливо и се огледа наоколо.

Все още беше в Гората!

— Интересно! Какво тогава избумтя така? Аз не мога да издам такъв гърмеж при падане! А къде ми е балонът? И какво търси тук това малко, влажно парцалче?

Това беше балонът!

— Олеле, олеле! Късно е вече, не мога да се върна, а и нямам друг балон! А може би Ийори не обича балони чак толкова!

Той се помъкна нататък, сега вече тъжен, стигна до Потока, където беше Ийори, и му извика:

— Добро утро, Ийори!

— Добро утро, малки Прасчо! — каза Ийори. — Ако наистина е добро утрото! В което се съмнявам! Но това няма значение!

— Сърдечни благо пожелания за деня — каза Прасчо, като се приближи.

Ийори престана да се оглежда в Потока и се обърна учуден към Прасчо:

— Повтори го пак! — каза той.

— Сърдечни благ…

— Почакай за момент!

Крепейки се на три крака, Ийори предпазливо повдигна четвъртия зад ухото си.

— Вчера го правих — обясни той, като падаше за трети път. — Много е лесно и така чувам по-добре… Готово! Кажи какво каза? — И наведе с крак ухото си напред.

— Сърдечни благопожелания за Деня! — повтори Прасчо.

— Мен ли имаш предвид?

— Разбира се, Ийори!

— За моя рожден ден?

— Да.

— Значи имам истински рожден ден?

— Да, Ийори, и ти донесох подарък.

Ийори свали десния си крак от дясното ухо и с голяма мъка вдигна левия.

— Трябва да го чуя и с другото ухо — каза той. — Хайде пак!

— Подарък! — извика Прасчо.

— За мен?!

— Да.

— За моя рожден ден?

— Разбира се, Ийори!

— Значи ще имам истински рожден ден?

— Да, Ийори! И ти донесох балон!

— Балон? — извика Ийори. — Ти каза балон? Тези големи цветни неща, които издухваш нагоре? Игривост! Песни и танци! И ние значи като всички!

— Да! Само че… много съжалявам, Ийори… но когато тичах да ти го донеса, паднах.

— Колко жалко! Бързал си много! Дали не си се ударил лошо, малък Прасчо!

— Не, но… аз… аз… О, Ийори, аз… аз пукнах балона!

Последва дълго мълчание.

— Моя балон? — каза Ийори най-после.

Прасчо кимна.

— Балона за моя рожден ден?

— Да, Ийори — каза Прасчо, като подсмърчаше леко. — Ето го. Заедно със сърдечни благопожелания! — И той подаде на Ийори влажната дрипа.

— Това ли е то? — каза Ийори малко изненадан.

Прасчо кимна.

— Моят подарък?

Прасчо кимна пак.

— Балонът?

— Да!

— Благодаря ти, Прасчо — каза Ийори. — Нали нямаш нищо против да те попитам — продължи той. — Какъв цвят имаше този балон, когато той… беше балон?

— Червен.

— Да, значи… Червен — мърмореше си той, — любимият ми цвят… Колко голям беше?

— Почти колкото мен.

— Да! Значи… колкото Прасчо — каза си тъжно Ийори, — любимата ми големина! Добре! Добре!

Прасчо се чувстваше страшно неловко и не знаеше какво да каже. Тъкмо си отвори устата, за да каже все пак нещо, и реши, че няма смисъл да го казва, когато се чу вик от другата страна на Потока и там се показа Пух.

— Сърдечни благопожелания по случай рождения ти ден! — извика Пух, забравил, че вече беше казал това.

— Благодаря ти, Пух! Вече ги получих — каза мрачно Ийори.

— Донесох ти малък подарък — извика Пух развълнуван.

— Вече имам…

Пух прецапа Потока и застана пред Ийори, а Прасчо подсмърчаше отстрана с глава между ръчичките си.

— Много полезно гърненце — каза Пух. — Ето го! И на него е написано: „Честит Рожден Ден, с обич от Пух!“ Погледни: може да си слагаш разни неща вътре. Ето!

Ийори страшно се зарадва, като видя гърненцето.

— Ето — каза той, — мисля, че Балонът ми тъкмо ще влезе в гърненцето.

— О, не, Ийори — каза Пух, — балоните са много големи, за да влязат в Гърненце. Това, което се прави с Балон, е да го хванеш за връвта…

— Но не и моят! — каза Ийори гордо. — Погледни, Прасчо! — И докато Прасчо погледна натъжен, Ийори хвана със зъби Балона и внимателно го вкара в гърнето. След това го измъкна и го сложи на земята. После пак го вдигна, спусна го внимателно и го върна обратно.

— Ето — каза Пух, — влиза вътре!

— Ето — каза Прасчо, — излиза вън!

— Нали? — каза Ийори. — Влиза и излиза като нищо!

— Много се радвам — каза Пух щастлив, — че се сетих да ти подаря Полезно Гърне, за да си слагаш неща в него!

— Много се радвам — каза Прасчо щастлив, — че се сетих да ти подаря Нещо, което да слагаш в Полезното Гърне!

Но Ийори не чуваше нищо. Той вадеше балона и го пускаше пак, щастлив като никога.

— А аз подарих ли му нещо? — попита Кристофър Робин тъжно.

— Разбира се — казах, — ти му подари… не помниш ли… една малка… една малка… малка…

— Подарих му една кутийка бои да си рисува неща…

— Да!

— Но защо не му я бях дал още сутринта?

— Ти беше зает да му приготвиш празненството, торта с крем отгоре, три свещи, името му с розова захар и…

— Да, спомням си! — каза Кристофър Робин.

Към или към съдържанието