Стоян Михайловски
Плъх и костенурка

Дърт някой плъх, в грабежи затлъстял,

        еднъжки срещнал костенурка

        и тъй й се присмял:

        — От тази костена черупка

        кога ще се освободиш?

        Докрай ли ще седиш

        във тази черна дупка,

        в студений тоз затвор?

                Защо търпиш

        туй дълго робство, тоз позор?…

Виж мойто жилище… На̀, онзи там дворец —

богато украсен, потънал в светлини…

        Там на̀ живейме ний —

аз — тоест — и един държавен големец.

 

— Не, от съдбите си не се оплаквам аз! —

                                отвърнала тогаз

                        суховодната гадинка. —

Аз съм свободна домакинка

във сиромашки дом — но в дома си живея

                                                аз, гризане!

А твойте палати са людско стежане^[1],

а твойте богатства са хорско имане!