Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 8 гласа)
Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.


33-lubovni-edelvais.jpg

Високо, високо горе в планината, из трудно достъпните чукари расте Еделвайс — вечнозеленото цвете. Листата му са бели, чисти като росата и пухкави като снега. Хората го боготворят не само защото е красив.

Подсъзнателно те знаят, че магическото цвете крие в себе си частица от красотата на Божественото Творение. Домът му е там, където земята и небето се срещат, а човешки крак стъпва рядко.

По тези негостоприемни места понякога кацат небесните ангели. За да са по-близо до хората. Оттам те наблюдават страданията на човечеството и плачат. Събират сълзите си в шепи, за да лекуват с тях мъките на болните и да облекчават съня на нещастните.

Случва се обаче много, много рядко, измежду деликатните пръсти на небесното същество да се промуши някоя сълза. И да докосне земята. На това място се ражда Еделвайс — вечно млад като любовта и приказно красив — като радостта.

Мине ли човек оттам, той неизбежно спира запленен. У всеки от нас живее ангел небесен, който разпознава себе си в изящното цвете. Но ние рядко даваме път на духа. Предпочитаме да служим на материята.

Там, далеч от хорските очи, твърде лесно се поражда алчността. У пътника се буди желанието да откъсне цветето и да го пази само за себе си. Отнемеш ли Еделвайс от естествената му среда, той умира. Превърнеш ли го в хербарий, все едно да препарираш Любовта. Тя има смисъл само, когато е жива. И ние знаем това. Дълбоко в себе си го знаем.

Но има случаи, когато пътникът е толкова отчаян от стремежите на плътта и толкова влюбен, че откъсва вечнозеленото цвете и го подарява на своята любима. Друг пък, загубил планинските пътеки и уплашен за живота си, е готов да го сложи в устата си, за да го изяде — да запълни с нещо стомаха, да утоли жаждата поне малко.

Много рядко ангелска сълза докосва земята. Изядат ли райското цвете, ако успеят да се върнат у дома, тези хора претърпяват странна метаморфоза. Някои от тях проглеждат в мислите на околните, други започват да виждат в бъдещето, трети се научават да лекуват с допир. При всички случаи животът им се променя изцяло. Превръща се в страдание в името на човечеството.

Ангелите са съвършени същества, те могат да понесат това. Но хората не са. На хората им идва в повече. Ето защо, никога не посягайте към небесното цвете и никога, ама никога не го слагайте в устата си, освен ако не искате да разберете пълното значение на думата „съ-страдание“.

Край
Читателите на „Еделвайс“ са прочели и: