Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,4 (× 8 гласа)
Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.


33-lubovni-katinar.jpg

Купон в „читалнята“ на общежитие — празна стая, олющени стени, ди-джейски пулт. Масичката с напитките беше в дъното, под прозореца. Студентите стояха прави, пиеха водка и разтворими сокове в пластмасови чаши, ядяха фъстъци и пушеха цигари. Някои танцуваха. Други вече се търкаляха по пода. Купонът беше в разгара си.

Наско закъсня „само“ с няколко часа. Смяната му в бара приключи преди малко. Още от вратата се заоглежда за Пешо. Откакто подновиха контакт той спази обещанието си да го кани на партитата от Икономето и двамата започнаха да се виждат по-често. Този път рожденичката беше някаква Мария — дори не я познаваше. Искаше поне да й честити, но се отказа в момента, в който видя Пешо да излиза от тълпата.

Засякоха се в средата на одименото помещение и веднага изскочиха на терасата, за да подишат малко чист въздух и да пробват от новата реколта. Отсрещният блок светеше като коледна елха. Животът в общежитията утихваше чак на сутринта, а и тук никой не си играеше да пести ток. Терасата беше претъпкана с народ. Пробиха си път до отсрещния край и успяха да си намерят местенце в един ъгъл.

— Нещо тъжен ми се струваш, ей сега ще те оправя! — закани се Пешо, докато свиваше масура.

— Досега бях на работа, имахме ревизия.

— Мани, мани!

— Получи ли мейла, дето ти го пратих вчера?

— Да, бе, к’ви са тея глупости, братле?

— Не са глупости!

— Кого ше тровиш с тоя вирус, ако не е тайна?

— Нали ще го маскираш като картинка или нещо такова, че да може получателят, като щракне на прикачения файл, да остане без пе це?

— Няма проблем, обаче номерът е да излъжем антивирусната програма.

Пешо си опъна от тревата и подаде на Наско:

— Пък и потребителите вече не са толкова тъпи. Рядко цъкат на прикачени файлове.

— О, тоя съм сигурен, че ше цъкне! — Наско му върна масура.

— Що така си мислиш, братле?

— Ми, щото писмото ще дойде от гаджето му.

— Леле, ти голем хакер си станал, бе! — ухили се Пешо. — Влезнал си в кутията на некоя мацка, така ли?

Наско му направи знак да замълчи. От тъмното изскочи младеж — бяха колеги от една група в университета.

— Момчета, може ли да си дръпна веднъж?

Пешо му подари масура. Носеше цяла торба. Каза му да ходи да си го пуши вътре, щото имат важен разговор. С доволна усмивка младежът изчезна обратно в тълпата. Мястото му веднага се зае от симпатично момиче — нисичка, русокоса, с големи обеци, носеше бели дънки и розови кецове.

— Осмърдихте цялата тераса с вашия джойнт! Дайте да си дръпна малко!

— Насе, запознай се с приятелката ми Виктория. Вики, това е Наско. Стар съученик, от него разбрах за купона.

Здрависаха се мълчаливо. Пешо прегърна Виктория, целуна я по бузата и й каза нещо в ухото. Тя се ухили, пожела им „до скоро“ и влезе обратно в „читалнята“. Наско изгледа приятеля си с любопитство:

— Виктория, а?

— Казах й, че след малко ше свия още един и ше се напушиме само тримата. Като хората. Обаче не тук. Светни ме на тая далавера с пощата, че ми стана интересно.

— Лесно е! Нали знаеш, че в абв-то има таен въпрос, ако си забравиш паролата?

— Да, де, ама първо трябва да налучкаш рождената дата.

— Ако познаваш човека, това не е трудно…

— Кой глупак си пише истинската дата?

— Повечето хора го правят.

— Аха. И к’во? К’ъв беше тайният въпрос?

— „Роден град?“

— Верно ли, бе?

— Верно!

— И ти уцели от първия път, така ли?

— От втория. Беше изписан с малка буква.

— Да, бе! И ся к’во? Ше бомбиш приятеля й?

— Да.

— К’во ти е направил човекът?

— Имам сериозна причина.

— Окей, само не ме забърквай в тея неща! Ше ти пратя файла и прави с него к’вото поискаш. Гледай да не го отваряш на твоето пе це, че да не изгърмиш първи!

— Няма.

— Аз отивам да потърся Виктория. Идваш ли с мен?

— Тук и без тва ми е тъпо.

Няколко минути по-късно тримата седяха на стълбището, водещо към таванските помещения и пушеха джойнт. Музиката гърмеше в коридорите няколко етажа по-долу. Наско наблюдаваше Пешо и новата му приятелка с нескрито любопитство.

— А вие двамата къде се запознахте?

— Срещнахме се на пързалката в Зимния — отвърна му Виктория.

— Падна на леда и аз й подадох ръка — усмихна се Пешо. — После я научих да стои права. Беше й за първи път.

— С една приятелка ходим да се пързаляме всеки четвъртък, ако искаш може да дойдеш с нас следващият път — предложи му тя.

— Човекът си има сериозно гадже, недей да му вкарваш оферти — пошегува се Пешо.

— Ами тогава да вземе и нея — каза Виктория.

Двамата с Пешо започнаха страстно да се целуват. Наско допуши джойнта сам, като се правеше, че не им обръща внимание.

— Момчета, аз отивам долу на купона, танцува ми се. Оставям ви тука да си говорите по мъжки. Като решите да си ходите, само ми звъннете.

И двамата се загледаха в белите й дънки, обхванали извивките на стегнатия задник, докато слизаше по стълбите.

— Готина е! — обади се Наско, след като момичето беше достатъчно далеч, за да не ги чуе.

Пешо го ритна закачливо по крака:

— Да, бе, ама ти що си толкова сдухан, братле? Не ти ли хареса жожобата?

— Супер е. Казах ти, че съм уморен. Бях до късно на бачкане. Имахме ревизия…

— Т’ва го разправяй на баба ми. Винаги мога да позная, когато лъжеш! Кажи к’во ти има? Да не е нещо с Елица?

— Пак позна!

— Скарали сте се с гаджето, голема работа! Ще се сдобрите. С Вики сме заедно от две седмици и непрекъснато си крещим. Ей, казах ли ти, че я чуках в асансьора?

— Няма да се сдобрим. Скъсахме окончателно.

— Копеле, да не би…

— Да.

— Кажи ми кой е тоя педал? Ше ходя да му счупя главата! — наежи се Пешо.

— Заеби! Не ми се занимава повече с тоя!

— А ти как разбра?

— Прочетох любовните им писма. Лъгала ме е в продължение на няколко месеца!

— Лелееее, значи в нейната поща си влезнал!

— Да.

— И сега ше бомбиш новия? Така му се пада!

— Трябва поне мъничко да си отмъстя.

— Заслужават да им размажеш мутрите и на двамата! К’во, тоя да не е некъв богат?

— Не, бе, най-обикновен гинеколог. Решила да се прегледа, като се прибрала на село. И оня взел, че я опънал директно на масата. В кабинета. После взе да се прибира все по-често. Сега вече знам защо.

— Копеле!

— Чувствам се яко преебан. И най-лошото е, че през цялото време е крила от мен. Повече от шест месеца са това!

— Гадна работа!

— И още как!

— К’во, ти й каза, че си разбрал и късате, така ли?

— Да.

— И тя как реагира?

— Разрева се.

— Мама й д’еба!

— Не говори така за Елица!

— Що бе, още ли си влюбен в нея? След всичко, което ти причини! Заеби, ще си намериш нова! Приятелката на Вики е готино парче — тая от кънките, ще ви запознаем другата седмица, обещавам! Мисля, че си няма гадже в момента. А на тоя мръсник наистина трябва да му спреш тока.

— При първа възможност.

— Уф, сори, копеле! Всичко ще се оправи, ще видиш!

— Знам, знам, няма проблеми. Окей съм.

— Абе, не ми изглеждаш много окей, ама аре! Да се махаме оттука, а? Мирише ми на пикня.

Двамата станаха от прашното стълбище, изтупаха си дънките и слязоха обратно на купона. Напиха се жестоко с „Флирт“. Повръщаха. Танцуваха и се смяха. Пяха и отново повръщаха. Тръгнаха си чак на сутринта. Трябваше да се чуят след два дена, за кънките в четвъртък.

Които така и не се състояха. Първата работа на Пешо, още като се прибра у дома, беше да опита с тайния въпрос в пощата на Виктория. Стана по-лесно, отколкото очакваше. Знаеше кога е родена, а тайният й въпрос беше: „Умалително?“ Успя на втория път с „Вик“, вместо „Вики“. Разбра не само, че има друг, но и че са двама — гаджето от старото даскало и някакъв простак на име Радослав. С 15 години по-възрастен от нея!

— Мама им д’еба, всичките са курви! — изруга Пешо, докато се завиваше през глава. — Още довечера ще тествам новия вирус.

Край
Читателите на „Таен въпрос“ са прочели и: