Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
3,7 (× 6 гласа)
Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.


33-lubovni-mastika.jpg

Ако някой мъж ви каже, че никога не е страдал от импотентност, бъдете сигурни — той ви лъже! Причините може да са чисто физиологически, но в повечето случаи не е така. В повечето случаи, особено при младите мъже в разцвета на силите им, причината е психологическа: една и съща жена, в една и съща стая, на едно и също легло, всяка вечер. Колкото и да си влюбен, колкото и да харесваш тялото й, неизбежно настъпва момент, в който на патката й писва от еднообразието и решава да ти обяви война.

Ако някоя жена ви каже, че не приема това като обида и, че „всичко е наред“, не й вярвайте! Тя също ви лъже. Това е най-голямата обида за нея и най-голямото разочарование за вас! На карта е поставен самият фундамент на битието ви като индивид от мъжки пол. Ситуацията изглежда нерешима, а последствията могат да са фатални. Особено, ако не успеете да се „поправите“ следващия път. И вие знаете това! Тя ще се погрижи да има следващ път. Той наистина ще е специален: ще ви накара да чакате достатъчно дълго, ще облече най-скъпото бельо, ще сложи най-прелъстителния парфюм. Но при всички случаи ще ви даде шанс да се „реванширате“! Дори може да се навие на някоя от мръсните ви фантазии. По-важното е, че вие ще получите своя втори и ПОСЛЕДЕН шанс. Тя ще го направи не заради вас, а заради себе си! Ще го направи, за да се увери, че я обичате, че е привлекателна, че мъжете все още си падат по нея, че самият фундамент на битието й като индивид от женски пол не е застрашен.

А вие знаете това. Знаете също, че отново ще се провалите. Защото в главата ви има бариера. Спусната е тежката бариера на страха. Страхът от провал гарантира самия провал. Не можете да мислите за друго, освен за това, че не ви става! Страхувате се от интимен контакт. Избягвате го на всяка цена. Отлагате го, все едно ви предстои екзекуция, а не секс с любимия човек.

Междувременно се опитвате да разрешите „здравословния си проблем“. Това включва изчитане на хиляди статии в интернет, излизащи под ключови думи: „импотентност“, „причини“ и „лечение“. Малко са храбрите мъже, които ще потърсят помощ от специалист, ще поискат съвет от приятел или, не дай Боже, приятелка!

В същата ситуация бях попаднал и аз. Тогава все още не знаех, че в същата ситуация може да попадне всеки. Мислех, че съм сам. Чувствах се преебан — изолиран от света, насаме със своя „проблем“. И бях обречен. Тя щеше да почука на вратата всеки момент, а намеренията й бяха ясни — романтична вечеря на свещи и после — „каквото сабя покаже“. Очакваше ме най-лошото! Всичките ми опити да променя плановете за вечерта се провалиха. Нямаше излизане с приятели, нямаше кръчми, ресторанти, кина и дискотеки, нямаше тинтири-минтири. Романтична вечеря на свещи и това е! Направо треперех от страх.

Стоях вкъщи пред компютъра, четях статиите в интернет, а сърцето ми биеше учестено всеки път, когато чуех тракане на токове или женски глас в коридора. Самият факт, че се страхуваш от нещо, за което повечето мъже по света мечтаят в момента, автоматично те превръща в нещо повече от инвалид — ти си отрепка, нищожество, аутсайдер, загубеняк. Ти си рядък проблем, който не подлежи на лечение. Нямаш право на грешки при втория „дубъл“, но знаеш, че нямаш и никакъв шанс. А кой казва, че адът не е на земята?

Тогава събрах смелост и направих немислимото — обадих се на приятел за съвет. Съобщи ми, че идва веднага и, че има решение за моя проблем. Предположих, че ще донесе някакви хапчета. От прочетеното в интернет знаех, че да пиеш Виагра на 20 и нещо е повече от лоша идея, но бях отчаян и готов на всичко! Бяха минали десет дни, откакто правихме секс за последно. Трябваше или топките ми да са посинели до сега, или да се пукам от чекии. Дори любимото ми порно обаче не можеше да ми го вдигне! А това беше лош знак. Много лош знак!

След малко на вратата се почука. Отворих. Беше тя — олицетворение на вчерашната ми мечта и днешния ми велик кошмар — красива, млада, арогантна и секси. Изглеждаше по-привлекателна от всякога. Облеклото, гримът, държанието, всичко в нея беше специално подготвено за „случая“. Сигурен бях, че и бельото под бутиковите й дрешки е специално подбрано. Поканих я да влезе. Прегърнах я, целунах я, закачих палтото й на закачалката. Езиците ни се преплетоха. Усетих как тялото й се притиска в моето. Трябваше да предприема нещо:

— Да сготвим — предложих.

— Хайде — опита се да не изглежда разочарована тя.

Направихме гювечета — специалитет, който ми се удава лесно. Нарязваш всичко, което е останало в хладилника, слагаш го в глинените съдове, разбъркваш и ги пъхаш във фурната. После пиете вино и чакате да стане готово. Говорите си за колегите в офиса. Шегувате се на различни теми. Естественият завършек на вечерта тогава ми се струваше по-голяма заплаха и от Третата световна война… Нервно поглеждах часовника си от време на време — предимно, докато бях в тоалетната и тя нямаше как да ме види. Пипах мекия си пенис. Умолявах го. Мразех го. Мина повече от час, а моят приятел никакъв го нямаше!

И ето че на вратата се почука.

— Недей да отваряш! — заповяда ми тя.

— Няма как — отвърнах с възможно най-фалшивата физиономия, която трябваше да имитира разочарование:

— Мишо се обади преди малко, докато бях в тоалетната. Каза ми, че е скъсал с приятелката си и бил наблизо. Имал нужда от рамо, на което да поплаче. Знаеш как е, приятел в нужда се познава! Няма да се бавим дълго, обещавам! Ще го изгоня максимум до половин час — излъгах аз.

Тя извади книга от библиотеката и се запъти към спалнята:

— Не се бави, приготвила съм ти изненада! — намигна ми.

Стомахът ми се сви. Отворих вратата. На прага стоеше Мишо — изпотен от бързане. Мъкнеше жълта торба от „Била“.

— Копеле!

— Копеле, влизай!

Влезе. От торбата излязоха две шишета мастика и кило пресни гъби.

— Бях на планина — каза ми. — Тези са само за ядене, не хващат! — поясни.

Хвърлихме гъбите в тигана, разбихме четири кисели млека и нападнахме мастиките. Слушахме музика. Говорихме. Пушихме джойнт. Разглеждахме снимки. Смяхме се. Никой не повдигна въпроса за повода на нашата среща. Беше неудобно и за двама ни. Мастиката свърши. Мишо си отиде. Погледнах часовника. Беше 4 сутринта.

Не зная дали познавате съвкупния ефект от шише мастика върху човешката физика и психика, но със сигурност зная, че един чужденец не би издържал. Анасонът е като вулкан — превръща умората в амбиция и стреса — в тестостерон. Премахва нуждата от сън. Прави живота вълнуващ. Преобразява човека в животно. Петдесет и две градусовият алкохол върши всичко останало.

Влязох в спалнята като бесен ураган. На леглото лежаха любимата ми книга и любимата ми жена. Махнах книгата и завивките с един замах. Хвърлих се по корем върху матрака и забих лице между гладките, стегнати, добре епилирани бедра. Дръпнах гащичките с уста. Бяха нови, вече мокри и миришеха на хубаво. Тя също миришеше на хубаво.

„Изненадата“ имаше формата на стрелка, сочеща надолу, а над нея сръчният татуировчик, надявам се гей, беше изписал върху коремчето с големи букви: „EAT ME!“

През следващите няколко часа преживях най-бурния животински секс в живота си. Имаше елементи на пред- и следоргазмен инфаркт. За двама ни! Смъртта и живота си подаваха ръка, за да ме извадят от бездната. „Бариерата“ я нямаше никаква. Бях по-щастлив от всякога!

Край
Читателите на „Лек срещу импотентност“ са прочели и: