Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Диан Жон (2010)

Повече информация за сборника „33 любовни романа“, както и начин за покупка на електронното издание можете да намерите в официалния сайт на автора.

 

Издание:

Тихомир Димитров. 33 любовни истории

Българска. Първо (електронно) издание, 2010 г.

Корица: Пенко Скумов, 2010, http://skumov.backyardz.org

Редактор: Биляна Карадалиева, 2010, http://myrimes.wordpress.com

Лиценз

Поставянето на линкове е свободно. Използването на части или на цялото произведение за некомерсиални цели е позволено с посочване на автора и линк към оригинала. Използването с комерсиална цел се заплаща по споразумение. Публикуване на преработки не се допуска по никакви причини.

Как да възнаградя автора?

С ePay:

От: Меню Преводи — Изпратете пари на друг потребител в epay.bg

Получател: КИН 0962521724

Описание: книга

 

С Visa и MasterCard:

От: https://www.epay.bg/credit_wt.cgi

Получател: [email protected]

Описание: книга

 

С банков превод:

IBAN: BG74 CECB 9790 0088 6818 77

Централна кооперативна банка

BIC: CECBBGSF

Получател: Тихомир Димитров

Основание: КИН 0962521724 — КНИГА

 

Сърдечни благодарности!

 

За критики, мнения и впечатления относно съдържанието на тази книга, за издателски предложения и за достъп до цялото творчество на Тихомир Димитров, както и за обратна връзка с автора, моля посетете:

 

Писателския блог на Тишо.

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

33-lubovni-lodka.jpg

Уинстън се намести удобно в креслото на капитана. Кабината за управление имаше полусферична, напълно прозрачна форма, която осигуряваше видимост на 180 градуса по хоризонтала и по вертикала. Под тях беше Париж.

Обичаше да приземява дирижабъла си сам, под вещото ръководство на главния пилот. Ромбовидната емблема на „Рено“ постепенно се уголемяваше пред тях, докато не зае цялото пространство в илюминатора.

— Дирижабли Рено, тук Уинстън Глоуб, потвърдете разрешение за кацане.

— Уинстън Глоуб, тук Дирижабли Рено, потвърждавам. Край.

Огромната емблема бавно се завъртя покрай тях около оста си. Точно зад нея беше площадката за кацане. Виждаха се костюмите на служителите от комитета по посрещането и светкавиците на папараците.

— Появата на дирижабъл от облаците иззад емблемата сигурно е зрелищна гледка — усмихна се Уинстън.

Въжетата бяха завързани, кабината — спусната.

Поздравления, фотографи, автографи, светкавици, тълпа. В асансьора цареше пълна тишина.

— Днес е голям ден за френското въздухоплаване — тръбяха медиите. — Първият свръхлуксозен и екологично чист дирижабъл обиколи света. Нула емисии — нула разходи — това е слоганът на богатите!

Скучна пресконференция. Петзвезден хотелски апартамент с още по-скучна гледка към целия град. Не можеше да се сравнява дори с един процент от това, което всеки ден наблюдаваше през прозрачния под на новото си жилище.

Имейли, ес-ем-еси, вана, шампанско, лимузина, ресторант, вечеря, разговори, автографи, комплименти, сън.

Отлитането беше дори още по-зрелищно от кацането. Събрала се беше огромна тълпа върху площадката. Виждаха се хора и по покривите на съседните сгради.

— Мога да поема управлението оттук, ако ми позволите, сър!

Уинстън отстъпи на капитана пилотското място. Запали пура. Облаците покриха всичко. Издигаха се над града. Усети тиха вибрация в корпуса. Перката се задейства. Компасите отчетоха смяна в курса.

„Преди лазеше по земята, приятелю — каза си той. — А сега небето е новият ти дом!“

Вратите на пилотската кабина се затвориха зад него. Реши да прочете някаква книга, докато се носеха над океана. Поръча си любимия специалитет за вечеря. Загаси пурата с отвращение. Чакаше го дълъг, изпълнен с приятни емоции живот, който беше заслужил напълно! Нямаше смисъл да го скъсява с пушене!

Край
Читателите на „Разходка с лодка“ са прочели и: