Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- «Макаров! Подожди!», 1937 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
„Макаров! Почакай!“ — викаше Сампсонов, но Макаров, без изобщо да реагира на виковете му, тичаше и тичаше. Вече дъх не можеше да си поеме, вече всичко в гърдите му клокочеше, но Макаров тичаше, като размахваше юмруци и гълташе въздух с широко отворена уста.
Въпреки усилията си Макаров не тичаше много бързо, непрекъснато се спъваше и се хващаше за насрещните предмети. Най-после, притичвайки покрай някаква ракита, Макаров си закачи джоба за един клон и спря.
Сега пък затича Сампсонов. Сампсонов тичаше леко и свободно, притиснал юмруци към тялото си. На лицето му сияеше щастлива усмивка — личеше си, че тичането му доставя удоволствие.
— Ей, Макаров! Сега ще те настигна! — викна Сампсонов, но в тоя миг се спъна в един обрасъл с мъх пън и падна.
Тогава Макаров затича отново. Тичаше към гората. Ето го, мярна се сред хвойновите храсти, после главата му се показа между дребните борчета и най-сетне Макаров окончателно изчезна.
Сампсонов извади от джоба си малка черна извита луличка с метално капаче и гумена кесийка, напълни луличката с тютюн, разпали я, седна на един пън и пусна синьо облаче дим.
август 1937 година