Владимир Набоков
Вълче

Само, във коледната нощ, скимти

и ежи се, вълчето жълтооко.

Лилава светлина във сивата гора струи

и пухкави елхички — във елмази.

 

Звездички мигат по килима в небесата,

и гъделичкат ангелски петички.

Разрошено, вълчето чака чудесата,

а гората си мълчи, сива, гладка.

 

Но ангелите в своите покои

все ходят и съветват си се тихо,

и ето че един взе, и се престори

на голяма пухкава вълчица.

 

До нежните провиснали гърди

зверчето падна и сумтейки, жадно взе да пие

Вълчето, елхичките и звездните небеса —

във тази нощ се чувстваха щастливи…