Владимир Мегре
Родовата книга (27)

Кой спаси Америка?

— Анастасия, аз разбрах… Анализирах, съпоставях твоите изказвания и събитията, които станаха в Америка, и ми стана ясно… Слушай, и ако бъркам, ме поправи. Серията терористични актове, които станаха на единадесети септември в Америка, беше непълна. Организаторите й готвеха нещо значително по-голямо Така е, нали?

Разбира се, че е така. Само че не мога да си представя детайлите. В общи линии… ми се струва, че се научих. Но в детайлите… Можеш ли да ми разкажеш по-подробно?

— Мога.

— Разкажи ми тогава.

— Главният организатор беше планирал да задейства последователно шест терористични групи. Всяка от шестте трябваше да действа самостоятелно в определеното за нея време. Те не знаеха нищо един за друг. И ръководителите им не знаеха кой е главният и каква е крайната цел. Във всяка група влизаха религиозни фанатици, готови да отидат на смърт.

Само една от групите се състоеше от хора, които се бяха съгласили да извършат злодеянието за пари.

Първата група трябваше да окупира всички граждански самолети, които се намираха по едно и също време във въздушното пространство на страната, както и излитащите и приземяващите се. Планираше се всички пленени самолети да се насочат за разрушаване на важни за страната обекти.

Шест дни преди това друга група трябваше да зарази водата в системата за водоснабдяване на двадесетте най-големи хотела. Беше измислен метод, при който е почти невъзможно да се определи къде се намира източникът на заразяване и злосторникът-изпълнител. Извършителят трябваше да се настани в един от големите хотели; да постави на крана на студената вода специално устройство и да го отвори. От него нямаше да потече вода. Точно обратното, налягането на въздуха щеше да издуха смъртоносния прах в системата за водоснабдяване. След това водопроводният кран трябваше да се затвори, а на следващата сутрин злосторникът да се премести в хотел в друг град.

Попадналите във водопроводната система бактерии при контакта си с водата щяха да станат лепкави, да се закрепят за стените на тръбите, да набъбнат, да се размножат и да се стекат надолу. След дванадесет дни щяха да станат много. Те не биха могли да се размножат в естествена водна среда. Биха ги унищожили другите бактерии. Но във водопроводната система не съществува екологично равновесие. Човекът е лишил водата от много природни свойства.

По време на голямото разпределение на водата сутринта, когато хората се мият, потоците вода щяха да откъсват част от бактериите и от крановете щеше да потече заразена вода. Човекът, който се мие с нея, нищо нямаше да усети. Но след осем или дванадесет дни по тялото му щяха да се появят ранички. Щяха стават все повече и повече. Язвите щяха да се уголемяват и да започнат да гноят. Болестта е заразна и лечението й е трудно. Организаторите на терористичния акт имат противоотрова. Болни хора трябваше да се появят в много страни. Скоро щеше да се изясни, че болните са пребивавали в хотели. Това трябваше да стане известно едва след падането на самолетите.

Неприятно ми е да ти разказвам какви злодейства трябваше да извършат други злосторници. В резултат на всичките терористични актове трябваше да настъпят паника и ужас.

Много хора, цели семейства щяха да започнат да напускат страната, да се опитват да прехвърлят капиталите си в банки в други страни, които по тяхно мнение са по-малко опасни за живеене. Но не всяка страна би се съгласила да приеме бежанци от САЩ. Страх и ужас щяха да обхванат населението на повечето страни, щом не се е преборила страната, която се смята за най-силна…

— Стоп, Анастасия. Ще се опитам сам. И тогава вече тези, главните организатори, биха се разкрили. Имам предвид биха обявили чрез някакви свои посредници исканията си.

— Да.

— Но те не са успели да извършат всичките терористични акции. Не са успели да изплашат напълно американците. Затова не са могли да изпълнят всичко замислено, били са принудени да започнат да действат значително по-рано, преди да е била завършена напълно подготовката им. Затова всичко се е получило така нелогично. Терористични акции има, а искания няма. Всичко се е провалило! И се досещам защо. Защото главните, най-важните са сред живеещите днес жреци. А те са се изплашили от действията на Буш и се е наложило да започнат по-рано. Така ли е?

— Да. Те…

— Чакай, Анастасия, трябва сам да разбера всичко. Трябва да се науча да разбирам. Това е много важно. Ако успея аз, значи и другите, онези, които са като мен, ще успеят да видят реалността, в която живеем. Значи всички ще разберат какво трябва да се направи, за да стане животът по-добър.

— Да, Владимире, ако ти успееш, тогава и другите ще могат. Някои по-рано, други по-късно, но хората ще започнат да изграждат живота си в прекрасна реалност. Ти говори, само че по-спокойно, не се вълнувай толкова много.

— Та аз вече почти не се вълнувам. Макар че в този случай е трудно без вълнение. Да не се надяваш президентът на САЩ Буш да спретне такъв номер на умниците. Разбрах: те всички са изпаднали в ужас, че той… президентът на САЩ изведнъж заминал на ранчото си в щата Тексас само половин година след встъпването си в длъжност. И изведнъж си взима отпуск и заминава почти за месец. И къде заминава? Не на някой разкошен моден курорт, не в някой екзотичен замък — заминава на ранчото си, където има малка къща. Даже няма президентска телефонна линия за връзка. Има само най-обикновен телефон. Няма ги и многото телевизионни канали, защото няма сателитна антена. Коментаторите говореха за тези факти, а какво се крие зад тях никой така и не разбра. Четох в Интернет всичко, което се отнася до пътуването на Буш до ранчото му. Излагаше се само фактът. Да, учудваха се защо толкова рано си е взел отпуска, защо за толкова дълго време. Той престоя двадесет и шест дни в ранчото си. И не допусна там никакви журналисти и не прие разни чиновници.

И никой, никой не разбра. Президентът на САЩ Джордж Буш извърши мащабно действие, което до този момент не беше направил нито един президент през цялото съществуване на страната. А може би такова нещо не се е сетил да направи нито един управник през последните пет или десет хиляди години.

— Да, не се е сетил.

— А грандиозността му се състои в това, че за първи път ръководителят на огромната, на най-значимата държава в света за ужас на жреците от най-различен вид и ранг изведнъж се изтръгна от изкуственото информационно поле. Той просто реши и спокойно излезе от него. А следователно излезе извън контрола на окултистите. Сега разбрах: ръководителите винаги се държат под контрол. Внимателно се следят всекидневните им изказвания, дори интонацията на гласа и израза на лицето им. Действията им се коригират, като им се подхвърля всевъзможна информация. А Буш взе, че излезе извън това поле и вся ужас сред тях. Те са се опитали да се доберат до него чрез окултен метод. Както ти казваше, с глас да му диктуват от разстояние. Но не е станало! Ти ми казваше, спомняш ли си? Говореше за това, че природата, флората, фауната — те са естественият свят, който не допуска вредните окултни въздействия до човека. И защищава човека, ако той е в контакт с естествения свят и сам го създава.

— Да. Това действително е така.

— Явно Джордж Буш не е отглеждал растителност на ранчото си, но сам е избрал това място. Той се е отнесъл с любов към него, към природата, която се намира там. Това се вижда от много факти. Тя, природата, е реагирала на неговата любов. Отвърнала му е със същото. Тя го е защитила по същия начин както растителността на родовото имение. Възможно ли е такова нещо, Анастасия, когато не си посял сам, а тя да реагира?

— Възможно е. Понякога реагира, ако човек се отнесе към обкръжаващото го искрено и с любов. В дадения случай при Джордж Буш е станало точно така.

— Ето, и аз също разбрах това. Президентът се е намирал в своето ранчо. Всички са смятали, че той е лишен от информация. Но в действителност е намалял само потокът от изкуствената информация на изкуствения свят. А потокът на естествена информация от околния свят значително е нараснал. Президентът го е приемал чрез плясъка на водата, шепота на листата, пеенето на птичките и подухването на ветреца и е размислял. Анализирал! Мислел! Ще се опитат да „затрият“ този факт, да го забравят, да не го споменават. Да го приключат. Няма да стане! Въпреки всичко той ще влезе в историята на хилядолетията. Разбрах, Анастасия. Може да се произнасят много умни речи, да се пишат много песни и стихотворения като библейския цар Соломон, а може да се постъпи по-ярко и убедително, както е направил Буш, и по този начин да се каже на света: „Гледайте, хора, аз съм богат, в моите ръце е висшата власт над най-силната държава в света. Но всичко това не е най-важното за човешката същност. На човешката Душа, на Божествената същност допада друго нещо — не изкуствено създаденият свят, а естественият, създаденият от Бога. Моето ранчо е по-близко на душата ми от златото и технократските постижения. И затова аз отивам на ранчото. Помислете и вие, хора, замислете се над стремежите си в своя живот!“ Президентът на Америка направи най-добрата, най-силната и убедителна реклама на родовите имения, за които говореше ти, на бъдещите руски родови имения, на именията в целия свят. Ако и след това хората не разберат, значи човечеството действително спи. Или почти всички хора се намират под нечия хипноза. И затова се мъчат, боледуват, употребяват наркотици и воюват, убивайки един друг. Ако човечеството не излезе от тази хипноза след твоите думи, след действията на Буш, тогава катастрофата е необходима. Буш е президент. Той е най-информираният човек в нашия технократски свят, защото има достъп до информацията на спецслужбите, институтите за анализи му предоставят информация, познава и информацията на естествения свят. Има възможност да сравни, да анализира. Той е сравнил и с действието си е показал… Стоп. Пак невероятна случайност. Не, цяла серия случайности, ако това са случайности, разбира се. Ти казваше… Ти говориш, а после се случва… Президентът на Русия ще издаде в началото на новото хилядолетие закон за земята — на всички, на всяко руско семейство да се даде безплатно по един хектар земя.

На двадесет и първи февруари 2001 година по всички телевизионни програми предаваха репортажи от заседанието на Държавния съвет под председателството на президента на Русия В. В. Путин. На заседанието се разглеждаше въпросът за земята; за частната собственост върху земята, включително и за селскостопанските имоти. Мненията на губернаторите, събрали се на съвет, бяха различни. Повечето ръководители на региони — членове на Държавния съвет, бяха склонни да се предостави земя на руснаците като частна собственост.

Като съдя от изказванията и репликите на президента и от това, че той постави въпроса за земята пред Държавния съвет, също е за даване на земя на хората като частна собственост с право за предаването й по наследство.

В резултат от заседанието на правителството е наредено до май 2002 година да се подготви проект за нов закон за земята, който да се внесе за разглеждане в Държавната Дума.

Разбира се, става дума за продажба, а не за безплатно даване на земя за родови имения и въпросът за селскостопанските земи не се засяга, но все пак се усеща явно движение напред.

— Анастасия, това все низ от случайности ли е или ти влияеш по някакъв начин на хората? Така е нали? Ти също можеш да командваш с гласа си от разстояние, нали? Разбира се, че можеш. И го правиш. Говориш ли с тях?

— Владимире, не съм говорила с никого, освен с тебе, и то само днес по телефона. Не съм говорила от разстояние, както предполагаш ти. И няма никога да се възползвам от възможността за силово въздействие.

— Но веднъж, когато бях в Москва, аз чух гласа ти, Анастасия. Ти не беше до мен, а гласът ти звучеше.

— Тогава до теб беше дядо, Владимире. Много хора могат да улавят мислите от пространството. Това е естествена способност на човека. По-рано са я притежавали всички хора и в това няма нищо лошо, защото отсъства насилието. Всеки човек може със своя мисловен лъч да се докосне от разстояние до друг човек, да го стопли с него и по този начин да ускори мисловния му процес. Лъч мисъл има във всекиго, но силата му е различна.

— Но твоят лъч е много силен. Опитвала ли си се да докосваш хората с него?

— Да. Но няма да кажа имената им.

— Защо?

— Докосването с лъча не е най-важното за тези хора. Най-важното са способностите им да възприемат действителността.

— Добре де, не казвай имена. Само… Невероятно!

Знаеш ли за какво си помислих? Грандиозно! Нали ти можеш не само да сгряваш с лъча си, но и да изпепеляваш от разстояние. Можеш да превърнеш камъка в прах. Нали веднъж вече го показа. Ами тогава изгори онези, които готвят терористичните атентатите. Изгори жреците и въобще цялата им пасмина. Нали ти казваше; помня, че писах: „Ще изгоря за миг с лъча си мрака на вековните постулати. Не стойте между Бога и хората…“ И така нататък. Помниш ли тези свои думи?

— Да, помня ги.

— Ами защо се бавиш тогава? Защо не ги изгориш? Нали така казваше.

— Аз говорех за постулатите, но никога не бих посмяла да горя хора с лъча си.

— Дори и главните организатори на терористичните актове ли?

— Дори и тях.

— Защо?

— Помисли само какво казваш, Владимире.

— Че какво има да мисля? На всички им е ясно, организаторите и техните съучастници трябва веднага да се унищожат. Нали за това са задействани армиите на различните страни, спецслужбите. Загиват хора.

— Напразни са усилията им. Те няма да намерят и да унищожат истинските организатори. Тероризмът не може да се спре по този начин.

— Тогава още повече. Ако можеш да изчислиш и да изпепелиш за миг и главните организатори, и съучастниците, направи го. Изгори ги!

— Владимире, а можеш ли да помислиш още и да определиш кои са помощниците на главните организатори и колко са те?

— Разбира се, че мога да помисля. Само че едва ли ще ги определя. Ако ги знаеш, кажи имената им.

— Добре. Сред помощниците на терористите сте ти, Владимире, и твоите съседи, приятели, познати.

— Какво? Какво говориш, Анастасия? За себе си, че и за своите приятели абсолютно точно мога да кажа — ние не сме съучастници.

— Владимире, начинът на живот на повечето хора е онази почва, на която растат тероризмът, болестите, различните катаклизми. Нима този, който работи в завода и произвежда автомати и патрони за тях, не е съучастник в убийствата?

— Тези, които произвеждат оръжие, може косвено и да са съучастници. Но ти говориш и за мен.

— Ти например пушиш, Владимире.

— Ами да. Какво общо има това?

— Пушенето е вредно, следователно ти тероризираш тялото си.

— Моето?… Но става дума за друго…

— Защо да говорим веднага за друго. Нека всеки внимателно анализира своя начин на живот. Особено тези, които живеят в градовете. Нима тези, което пътуват с автомобили, не знаят, че колата им замърсява въздуха със смъртоносен газ? Нима живеещите в големи блокове, разделени на много апартаменти, не знаят, че е вредно и опасно да се живее в тях? Организацията на живота в големите градове е насочена към унищожаване на човека и дезориентирането му по отношение на естественото пространство. Повечето хора, които живеят по този начин, се явяват съучастници на тероризма.

— Да, допуснем, че е така. Но сега много хора започват да разбират, подготвят се да променят своя начин на живот. Хайде, помогни на хората, изгори главния организатор на терористичните актове с лъча си.

— Владимире, за да изпълня твоята молба, трябва да насоча по лъча си много злобна енергия, която да е способна да унищожи човека.

— Е, и какво? Така и направи. Нали този човек е главният организатор на терористичните акции.

— Разбирам, но преди да насоча енергията на ненавистта, трябва да се концентрирам в себе си и да произведа голям обем от тази енергия. След това тя може да се всели отново в мен или да се разсредоточи на части в други хора. Върховния жрец ще унищожа, но неговата програма ще продължи да действа. Ненавистта и злобата ще намерят друг жрец и той ще бъде по-силен от унищожения. Разбери, Владимире, тероризмът, убийствата, грабежите са на много години. В Египет един фараон е бил отровен от жреците за това, че се опитал да се възпротиви на действията им. Когато учените открили гробницата му, те определили, че Тутанкамон е бил едва на осемнадесет години. От Библията ти е известно за войната на жреците. Спомни си, че в Стария Завет се говори за това. Жреците спорели помежду си преди излизането на всички евреи от Египет. Жрецът Мойсей поискал пълна власт над евреите, но другите жреци не искали да удовлетворят молбата му и тогава посевите в Египет били нападнати от скакалци. След това пък минал мор и всичките деца умрели. Хората и домашните животни били нападнати от много болести. И фараонът се принудил да пусне евреите. В страха си жителите на Египет им давали животните, оръжието, златото, среброто си.

В Стария Завет се казва, че тези действия в Египет били сътворени от Бога. Възможно ли е подобни деяния да са на Бога? Разбира се, че не. Бог твори щастлив живот за всички. Терористичните актове в Египет са организирали жреците, когато са поделяли властта помежду си. Но са обвинили за злодействата си Бог. Още нещо, спомни си, Владимире, как е бил разпънат Иисус Христос на кръста. Кои са били до него на съседните кръстове? Разбойници! Така се казва в Новия Завет. И това се е случило преди повече от две хиляди години. И тогава сред хората е имало грабежи и разбойниците са били екзекутирани. Какъв е резултатът? Грабежи стават и до днес. С всеки изминал ден се увеличават. Защо? Живеейки в грижи хилядолетия наред, хората все още не са осъзнали, че не може да се борят срещу злото със зло. Така злото само се увеличава. Ето защо, Владимире, не мога да отговоря на злото със зло.

— Значи не можеш или не искаш, всъщност това не е важно. Когато говориш, Анастасия, доводите ти тежат. Действително човечеството не е успяло да се пребори през хилядолетията с бандитизма. Възможно е те да не са се борили с подходящи методи. Но само като гледаш днешната ситуация в света, нищо друго не ти идва в главата, освен това, как да смачкаш терористите. Сега все по-често се употребява изразът: „религиозен екстремизъм“. Чувала ли си го?

— Да.

— И друг израз има: „ислямски религиозен екстремизъм“. Той е най-силния от всички, така казват.

— Да, казват.

— Е, какво да се прави? Чувал съм, че ислямската религия се разпространява най-бързо в света. Сред моите познати има мюсюлмани, не са лоши хора, но има екстремисти и сред ислямистите. Те извършват мащабни терористични акции. А как да се бориш с тях, освен с военна сила?

— Преди всичко, да не лъжеш.

— Кого да не лъжа?

— Себе си.

— Как така?

— Разбираш ли, Владимире, ти си чувал за религиозния екстремизъм на мюсюлманите. Нарочиха много хора, че са терористи. Мълвата усилено се разнася по целия свят. Не е трудно да се внуши такава мисъл на много хора, когато действително има терористични актове и в тях са намесени мюсюлмани, но говорейки за мюсюлманския тероризъм, се премълчава друг значителен аргумент.

— Какъв?

— Онези, които биват наричани екстремисти и терористи, смятат, че именно те са тези, които се опитват да спрат терора и да спасят народа си от тази напаст. И аргументите им тежат. Те смятат, че спасяват целия свят от чумата, която внася западният, немюсюлмански свят.

— Каза, че аргументите им тежат, но аз въобще не съм чувал нищо за техните аргументи. Ако знаеш, кажи.

— Да, ще ти разкажа. А ти се опитай да прецениш и после да кажеш коя от двете воюващи страни е права. Духовните наставници говорят на своето паство от мюсюлмани по смисъл приблизително следното: „Вижте, хора, вижте какво ни носят неверниците. Потънал е в разврат и блудство Западният свят. Те искат да присадят свойте страшни болести на нашите деца. Воините на Аллах трябва да спрат нашествието на неверниците.“

— Чакай, Анастасия, та това са просто думи, какви са аргументите им?

— Цитират факти, в които се съобщава, че в западните страни, в немюсюлманските, процъфтяват хомосексуализмът, проституцията и развратът. Грабежи има непрекъснато. И с всеки изминал ден хората употребяват наркотици все в по-голямо количество. Не могат да се преборят със страшни болести, като СПИН например и пиянството.

— А при тях, така де, в мюсюлманските страни, да не би да не съществува всичко това?

— Владимире, в мюсюлманските страни има много по-малко пушачи и пияници. Неизмеримо по-малко са болните от СПИН. Раждаемостта при тях не спада и съпружеските изневери са много по-малко в сравнение с другите страни.

— Получава се така, че и двете страни са уверени, че се сражават за справедлива кауза?

— Да.

— Тогава какво може да се очаква занапред?

— Жреците смятат, че са направили всичко, за да започне мащабната война. Западните страни, християните, се обединиха и в единодействие тръгнаха срещу мюсюлманския свят, след което ще се обедини за борба и мюсюлманският свят. Но силите няма са равни — мюсюлманите нямат съвременни оръжия. Тогава, виждайки как загиват техните едноверци, те ще започнат да подготвят хиляди терористи, за да накарат западния свят да спре. Войната ще започне, но ще бъде спряна, защото няма да се позволи да се разгърне.

— Кой няма да позволи?

— Твоите читатели. В тях се формира вече нов мироглед. Различен е от този, който е съществувал през последните хилядолетия. Сега те творят в мечтите си. Щом мечтите започнат в реалност да се претворяват, войните и всички болести ще започнат да отстъпват.

— Имаш предвид, че това ще стане, когато започне изграждането на родовите имения ли? Но какво отношение могат да имат те към прекратяването на конфликтите и религиозните противоречия по целия свят?

— Благата вест за тях по целия свят ще се разнесе. По цялата Земя след хипнотичния плен хората ще прогледнат, ще се събудят след хилядолетния си сън. Ще променят начина си на живот и вдъхновено ще строят по цялата Земя Божествения свят.

— Разбира се, ако започне такова нещо, още повече повсеместно, светът действително ще се промени. Знам, че ти, Анастасия, мечтаеш за това. Вярваш в своята мечта и никога няма да я предадеш. Много хора разбраха твоята идея за родовите имения и действително започват да действат. Но ти не знаеш всичко. Ела! Сега ще ти покажа една вещ и ти ще видиш, сама ще разбереш с какво са се сблъскали тези хора.

— Да вървим, Владимире, да ми покажеш какво толкова те е смутило.