Владимир Мегре
Родовата книга (21)

Най-хубавото място в рая (втора притча)

Отишли четирима братя на гроба на баща си, умрял преди много години, за да почетат паметта му. Поискали братята да разберат дали баща им е в ада или в рая. Всички едновременно поискали душата на баща им да се яви пред тях и да разкаже как се живее в онзи свят.

И пред братята се появил в чудесно сияние образът на бащата. Учудили се братята, възхитили се на чудесното видение, а когато дошли на себе си, попитали: „Кажи, татко наш, в рая ли е твоята душа?“

„Да, синове мои — отговорил баща им, — моята Душа се наслаждава на чудесния рай.“

„Кажи ни, тате — продължили да разпитват братята, — къде ще попаднат душите ни след смъртта на нашите тела?“

Тогава бащата задал на всеки от братята своя въпрос: „Кажете, синове мои, как оценявате своите земни дела?“

Братята отговорили поред. Най-големият син казал:

„Аз станах голям военачалник, тате. Защищавах родната земя от враговете. Не стъпи на нея вражески крак. Никога не съм обиждал бедните и слабите, постарах се да опазя своите войници, винаги почитах Бога. Затова се надявам да попадна в рая.“ Вторият син отговорил на баща си: „Аз станах известен проповедник. Говорех на хората за доброто. Учех ги да почитат Бога. Достигнах високи звания и върхове между себеподобните си. И затова се надявам да попадна в рая.“

Третият син отговорил на баща си: „Аз станах известен учен. Измислих много приспособления, които облекчават живота на хората. Построих много хубави съоръжения за тях. Когато пристъпвам към строителство, винаги отдавам дължимото на Бога. Споменавам Неговото име и Го почитам. Затова се надявам да попадна в рая.“

Най-малкия брат отговорил на баща си: „Аз, татко, се грижа за овощната и за зеленчуковата градина. Изпращам на братята си плодове и зеленчуци от прекрасната градина. Старая се да не върша постъпки, неугодни Богу. Затова се надявам да попадна в рая.“

Тогава бащата отговорил на синовете си: „Душите ви, деца мои, след телесната смърт ще бъдат в рая.“

Изчезнало видението на бащата. Минали години, братята умрели и душите им се срещнали в райската градина, но сред тях не била душата на малкия им брат. Тогава тримата братя започнали да викат своя баща и когато той се появил в чудесното си сияние, го попитали: „Кажи ни, татко наш, защо душата на най-малкия ни брат не е сред нас в рая? Вече минаха сто години според земното изчисление, откакто говорихме с теб при гроба ти.“

„Не се безпокойте, синове мои, и най-малкият ви брат е в райската градина. Сега не е с вас, защото в този момент общува с Бога“ — отговорил бащата на синовете си.

Минали още сто години и братята отново се срещнали в райската градина. Но малкият брат пак не бил сред тях. И братята отново започнали да викат своя баща, а когато той се появил, попитали: „Минаха още сто години, но нашият брат не дойде на срещата ни. Никой не го е виждал и в райската градина. Кажи, тате, къде е най-малкият ни брат?“ И бащата отговорил на тримата си сина: „С Бога общува вашият малък брат, та затова не е сред вас.“ Тогава тримата братя започнали да молят баща си да им покаже къде и как малкият им брат общува с Бога. „Погледнете“ — призовал бащата синовете си. И те видели Земята, а на нея най-прекрасната градина, която малкият им брат отглеждал по време на живота си. В чудесната земна градина техният подмладен брат обяснявал нещо на детето си. Наоколо домакинствала красивата му жена. Учудили се братята и попитали баща си: „Нашият брат е все така в земната си градина, а не в райската като нас. За какво е виновен пред Бога? Защо не умира тялото на малкия ни брат? Измина не едно столетие според земните изчисления, а ние го виждаме все така млад. Да не би Бог да е променил вселенския ред?“

Бащата отговорил на тримата си синове: „Бог не е променил вселенския порядък, сътворен изначално в хармония велика и вдъхновена любов. Не един път умира тялото на вашия брат, но най-доброто място за душата е в райската градина, която е сътворена със собствените ръце и душа; както за любещите майка и баща най-прекрасното нещо е създаденото от тях дете. Следвайки Божествения порядък, душата на вашия най-малък брат трябваше да попадне в райската градина. А щом тази градина е на Земята, душата се въплъщава веднага в новото си тяло в милата й земна градина.“

„Тате — продължили братята, — ти ни казваше, че нашият малък брат общува с Бога, но ние не виждаме Бога да е до него в градината му.“

Бащата отговорил на синовете си: „Вашият най-малък брат, синове мои, се грижи за Божиите творения — дърветата, тревата — именно те са материализираните мисли на Създателя. Докосвайки се до тях с любов и осъзнатост, вашият брат по този начин общува с Бога.“

„Кажи ни, татко наш, ще се върнем ли и ние на Земята в телесен облик?“ — попитали синовете и чули неговия отговор: „Душите ви, синове мои, сега пребивават в райската градина. Те могат да получат земен облик само, ако на Земята някой сътвори за вашите души градина, подобна на райската.“

И братята възкликнали: „За чуждата душа не се създават с любов градини. Ние сами, получавайки тяло, ще направим райска градина на Земята.“

А бащата отвърнал на синовете си: „Такава възможност вече ви беше предоставена, синове мои.“ Бащата понечил тихичко да си тръгне, но тримата братя отново възкликнали и попитали баща си: „Татко наш роден, покажи ни твоето място в райската градина. Защо се отдалечаваш от нас?“

Бащата се спрял и отговорил на синовете си: „Погледнете! Ето, в градината, редом с вашия брат, цъфти клонеста ябълка. Под ябълката има малка люлчица. В нея размърда ръчичката си прекрасното телце на младенеца. В него живее моята душа. Та нали тази прекрасна градина започнах да я отглеждам аз…“