Владимир Мегре
Родовата книга (23)

Жрецът сменя тактиката

През време на хилядолетната война жрецът променял тактиката си много пъти безуспешно. Русия, както и преди, се смеела на окултните му опити. Народът нарекъл онези проповедници „сакати“. Тогава за недъгавост се смятал окултизмът, а не телесната повреда. Хората в Русия съчувствали на окултните проповедници, хранели ги, предоставяли им покрив, но не приемали сериозно думите им.

Едва след четиристотин века жрецът осъзнал — така няма да успее ведическата страна да победи. Необикновената сила на ведизма той точно в какво се състои определил.

Ведизмът се базирал трайно на Божествената култура. Божествен бил на всекиго и начинът му на живот. Всяко семейство създавало в своето имение пространството на Любовта, чувствайки единството на цялата природа, което значело — всичко създадено от Бога.

Фактически по време на ведизма хората говорели с Бога чрез природата. Те не му се кланяли, а се опитвали да Го разбират. Обичали Го тъй както своите добри родители обичат синът или дъщерята.

Жрецът създал план, който бил в състояние с Божественото диалога да прекъсне. За тази цел било необходимо хората от техните имения по-скоро да се отделят, от Божествените им градини и от съвместното им творчество с Бога; цялата ведическа земя на отделни държави да се раздроби и тяхната култура да се унищожи.

По земите на Русия тогава тръгнали други проповедници. Действията им били различни. Те започнали да търсят хора, в които егото и гордостта над другите енергии на чувствата, макар и малко да преобладават. Откривайки такъв човек, те в него се стремели да развият гордостта. И действали така.

Представи си, че в дома на едно щастливо семейство идват приятни на вид старци. Те не се опитват както преди да учат как да се живее. Точно обратното, покланят се пред главата на семейството, поднасят редки, чудновати дарове и казват: „В една далечна страна се качихме на висока планина; от нея няма по-висока по цялата Земя. Когато стояхме на върха, от облаците по-висок, от небесата глас се чу и той говореше за теб. И беше казано, че ти си най-мъдрият от всички на Земята. Единственият ти си, който е избран. За нас е чест на тебе да се поклоним, дарове да ти поднесем и да чуем мъдрото ти слово.“

И ако човекът се поддавал на уловката, продължавали лукавата си реч: „Ти всички хора трябва да ощастливиш. Гласът, там на върха, така ни каза. Не трябва да си губиш времето за други работи. Да ръководиш хората си длъжен. Поръчано е вместо тях ти само да решаваш. Ето, за тебе е туй украшение небесно за главата.“

И с тези думи поднасяли на човека, като най-голямо съкровище, украшение, инкрустирано със скъпоценности. Поставяли го на главата на повярвалия в своето величие „избраник“ и веднага в израз на велико преклонение пришълците падали по очи и започвали да славят небесата, че са удостоени с чест на величието да се поклонят. А след това чужденците построявали отделна къща — подобие на храм.

Така се появили първите князе във ведическата Рус.

Съседите на „избраника“, който седял на трон в храма, отивали да го погледнат като някоя чудатост. Гледали как му се кланят чужденците, как угаждат на всяка негова прищявка и как въпроси разни му задават.

Приемайки отначало действията им за някаква игра задморска, съседите кой от любопитство, кой от жалост и съчувствие решили към играта да се приобщят. Но постепенно тези хора се увличали в играта, изпадали в зависимост и неусетно за себе си отдалечавали от сътворяването свойта мисъл.

Много усилия трябвало да положат пратениците на жреца, за да се зародят княжествата. Повече от сто години опитите им били все неуспешни. Накрая все пак станало — Ведическа Русия на княжества се разделила.

А по-нататък тръгнал естественият процес: започнали князете за власт и превъзходство да се бият, въвличайки в размирици съседите си.

По-късно историците ще пишат, че уж се намерили велики князе, които са обединили разпокъсаните княжества в една могъща държава. Ти помисли сам, Владимире, така ли е наистина? И за какво обединение говорят историците? Та всичко е толкоз просто в действителност. Князът е можел или да убие, или да покори другите. Хората могат да бъдат обединени само от културата и от начина на живот.

Установяването на граници винаги е било свидетелство за разделяне. Когато се създавала държава не въз основа на начина на живот, а на изкуствено възвеличаване на един човек или на няколко души и чрез силата на армиите им, възниквали веднага множество проблеми — да се опазят границите и при възможност да се разширят, което налагало голяма армия.

Един човек не би могъл да управлява сам голямата държава. Веднага управляващи, завеждащи и писари се появили, размножили се и тъй до днес те повече и повече все стават всекидневно с всяка изминала година. Князете, управляващите, писарите, търговците и целият обслужващ персонал са категорията хора, които са откъснати на Бога от творенията. Тяхното предназначение сега е сътворяването на изкуствен свят. При тях способността да възприемат реалността вече е изгубена. Те именно са почвата за окултизма днес.

А само преди десет века Русия все още се смятала за езическа. Езичеството все още, макар и малко, пазело смисъла на Божествената ведическа култура. Заедно с князете и с малките феодални княжества (а след това и с големите) се появила необходимост от сила по-мощна от армията; сила, която би могла да създаде друг тип човек — поддаващ се на безропотно подчинение.

Пратениците на жреца и сега дошли на помощ на управляващите князе и предложили подходяща религия.

На князете допаднала същността на новото. Макар че новото в нея вече било малко. Всичко било като в Египет преди пет хиляди години.

Князът, както и фараонът, се смятал за протеже на Бога. Окултните служители на новата религия били негови съветници. И това също както в Египет. Останалите били роби. Не било лесно да се вкара в умовете на свободните хора, в чиято памет все още се пазели празниците на Ведическата култура, подобно нещо. И отново на помощ на князете дошъл жрецът — войниците му започнали да разнасят лъжлив слух, че някъде си сред езичниците все по-често за жертвоприношение на Бога се използват хора.

Говорело се, че езичниците принасят в жертва на свойте божества не само разни животни, но и красиви девойки или младежи, а понякога дори и малки деца. Този лъжлив слух е стигнал и до наши дни. Той все повече ядосвал езическия ни народ. Точно тогава се появила и новата религия, която предлагала на народа строга забрана на жертвоприношенията. Разбира се, говорело се и за равенство и братство, като се изключвали князете. Така в езическа Русия постепенно се насаждала новата религия. По-късно един от управляващите я князе заповядал като вярна единствено на Христа тя да се признае — Русия християнска да се нарече, а всички други вери да се забранят.

Нека сега всеки, чиито предци — майки и бащи — са били езичници само преди хиляда години, да попита себе си дали действително в Божия угода езичниците са принасяли в жертва животно или пък човек? И истинската същност на действителността пред всекиго тогава ще застане; пред този, който сам е способен, с помощта на свойта логика, да поразсъждава поне девет минутки.

И ти, Владимире, можеш сам да видиш истината, призовавайки логиката си. Аз ще ти помогна малко.

Отначало сам си задай логичния въпрос. Ако действително езичниците, както ги обвиняват, са принасяли някого в жертва на Бога, защо тогава дори слухът за жертвоприношенията толкова е възмущавал разума и чувствата им? По-логично е да се приветства подобно нещо и да се опитват с усърдие да го повторят; да не се възмущават, да не се приема новата религия. Но народът е бил възмутен, защо ли? Именно защото езичниците не са възприемали дори жертвоприношенията на животни, а камо ли на хора.

Ето затова никой не може да представи и до днес нито един източник, който да документира, че сред хората на езическа Русия е имало жертвоприношения. За това говорят само летописците на християнството. Но нали те са живели в езическата Русия? А къде са източниците и ръкописите на онази, на езическа Рус? Една част от тях е скрита, а другата унищожена на кладите, както е било в Рим. Какво толкова скандално в онези свитъци е имало? За какво се е разказвало в тях? Днес всеки може сам да се досети и без да ги чете. Те биха разкрили лъжливите обвинения спрямо езичеството и биха могли да ни предадат знанията на ведизма. Цялата работа е там, че хората на цяла езическа Русия не само че не са познавали кървавите жертвоприношения, а въобще не са опитвали месо. Дори не са помисляли за такова нещо. Езичниците са били приятели с животните. Всекидневната им храна била разнообразна, но само от растителност. Кой би могъл поне една рецепта да представи от ястията на древната руска кухня, в която да се споменава за месо? Никой!

Дори в повествованията се говори за това, колко много са уважавали ряпата в Русия и че са пиели и медовина. Ами нека днешните хора, дори и тези, които се хранят с месо, да опитат топлото питие от мед, билки и нектар от цветя. След него не само месо, нищо друго не биха поискали да хапнат. А ако ги накарат насила, при много от тях месото може и повръщане да предизвика.

Освен това сам прецени, Владимире, за какво е трябвало да се хранят с месо, ако наоколо е имало изобилие от лесно усвоима калорична храна.

Пчелата се храни през цялата зима само с мед и нектар. И през цялата зима не отделя екскременти в кошера.

Организмът на пчелата усвоява продукта изцяло. А хората предлагали на гостите си веднага след влизането им в къщата медовина — горещата напитка от мед и билкова отвара. Кой ще яде месна храна след сладкото? Месната храна била въведена в живота от номадите. В степите и в пустините те трудно намирали храна. Затова чергарите убивали добитъка и се хранели с месото на животните, които заедно с тях понасяли чергарския живот с всичките му трудности — пренасяли покъщнината им, хранели ги с млякото си, давали и вълната за дрехите им.

Така културата на нашите прародители била унищожена, а Русия — потопена в религията. Ако тя е била истинската, ако е била само Христовата, сега животът вероятно щеше друг да бъде. Но жрецът вмъкнал в религията на Христос своите уловки. Започнали тълкувания най-различни да й дават. И тъй започнал християнският свят да се дели на много вероизповедания, между които възникнали конфликти. Върховният жрец изхабил много сили, за да промени Русия. На други места по Земята, като виждали делата му, хората не допуснали в земите си проповедници. И Китай, Япония и Индия християнски не станали, но върховният жрец ги покорил с други методи. Хилядолетието на окултизма настъпило преди хиляда години. В него живели и до ден-днешен живеят хората по цялата Земя…