Емил Коралов
Хората на бъдещето (4)

Глава четвърта
Радиостанциите на света са смутени

Пак изминаха няколко дни, а Жег и хората от острова не научиха нищо ново за незнайните хвъркати гости. А в това време по света ставаше нещо чудно. Всички радиостанции почнаха да се оплакват, че в някои часове през деня и нощта някаква непозната радиостанция предава с такава сила, че заглушава всички предаватели на всички вълни: къси, средни и дълги. Непознатата радиостанция предаваше все едни и същи звукове, прилични на пеене.

Вестниците и от двете страни на океана почнаха да се пълнят със съобщения за чудната радиостанция, изказваха се всякакви предположения, правеха опити да изолират шума от тая радиостанция, но напразно. Когато тая непозната радиостанция със страшна сила работеше, всички други предаватели трябваше да млъкнат, защото биваха заглушени.

Жег също прочете във вестниците за непознатата радиостанция. На техния остров също имаше много радиоапарати и той седна един ден пред един радиоапарат да слуша. И наистина, към десет часа през нощта той чу силен глас, който заглуши всички други радиостанции и накъдето и да въртеше стрелката, навсякъде се чуваше само тоя глас. Щом го чу, Жег извика:

— Те са! Това са те!

— Кои са те? — попитаха го учудени баща му, майка му, другарите му, които слушаха заедно с него пред радиоапарата.

— Те са, пеещите хвъркати хора! — отговори Жег.

Той не се съмняваше вече, той позна гласовете им. Но кому се обаждаха те? Жег, пък и другарите му, ученици в гимназията, знаеха всички езици, които съществуваха на земята, но този език, на който говореха хората от непознатата радиостанция, никой от тях не беше чувал. Пък и самите учени пишеха във вестниците, че съвсем не могат да определят какъв е този език, на който се пееше. В целия свят настана голямо смущение. И никой не знаеше мястото на радиостанцията, въпреки че правеха изследвания и претърсвания. Всички усилия да я открият отидоха напразно. Само Жег и хората от неговия остров подозираха къде са хората от тая радиостанция. Но ако те съобщяха по света, че хората, които говорят с такива гласове, са в морето и може би живеят под водата, щеше ли да им повярва някой? Та нима е възможно това нещо? Все пак това са хора, които познават всички завоевания на науката, а не са риби, та да живеят под водата.

Пък и как можеха бедните рибари от острова да съобщят на света това, което знаеха? Те нямаха радиопредавателна станция, а параходи идваха веднъж в месеца на техния остров. Но хората на острова и не бързаха да съобщят за откритието си, те чакаха да проверят дали това, което Жег разказваше, е истина, дали наистина има хвъркати хора, които живеят в морето.

— Не, това съвсем е невъзможно — казваше един от учителите на Жег. — Ако са хвъркати хора, ще живеят във въздуха, какво ще правят във водата!

— Но те изглежда и във водата плуват също тъй леко, както и във въздуха — отговори Жег.

— Но от къде се взеха те, кажи ми!

Това никой не знаеше и на това никой не можеше да отговори.