Емил Коралов
Хората на бъдещето (11)

Глава единадесета
Сълзите на небесното момиче

Всички небесни жители бяха пленени и затворени. Само Жег, който беше от жителите на земята, остана незабелязан от грабителите и можа да се прикрие между войниците. Жег разбра, че нищо хубаво не очаква неговите небесни приятели. Като се криеше по бойното поле, той намери един млад паднал войник, взе дрехите му и се облече в тях. Сега вече грабителите не можеха да познаят, че той не е от тяхната армия, и той можеше да се приближи до крепостта, дето бяха затворени приятелите му, без някой да го спре. А това беше сега едничкото му желание: да се приближи до тях, да види още веднъж чудната Ли и ако може с нещо да й помогне, на нея и на близките й.

Той дълго обикаля около крепостта, докато най-сетне можа да се качи по една стълба и да достигне до високата кула, където бяха затворени пленниците. Жег можа да ги види само през тясното прозорче, защото те бяха заключени вътре. И като ги погледна, сърцето на момчето се сви. Той видя Ли, прекрасната Ли, да стои права до прозорчето, загледана към непостижимия вече простор. Очите й, нейните сребристи лазурни очи, бяха пълни със сълзи. Небесното момиче плачеше. Сигурно знаеше, че никога вече не ще се върне в родната си земя, че никога вече няма да излезе от ръцете на хората, които населяваха земята, които заграбваха чужди земи и тъй малко зачитаха справедливостта и свободата, та 20 години бяха държали под робство земите на хората с лъвчетата.

До нея и край нея мрачно се разхождаха баща й и другарите му. Всички те не можеха да разберат как се оставиха на тия зли хора да ги заловят.

Прозорецът беше затворен, вън, дето Жег стоеше, беше тъмно и той дори със знак на главата не можеше да им покаже, че има един човек, който мисли на тая земя за тях. Какво да направи, за да ги спаси? Той стоя дълго до прозореца, докато дойдоха войници да донесат храна на пленниците.

— Какво търсиш тук? — попитаха го те.

— Нищо — измърмори Жег и побърза да се измъкне из ръцете им.

Но когато дойде втори път да се качи по стълбата, той видя, че пред вратата на пленниците сега пазят часовои.

Какво да стори? Сега вече всяка надежда да им помогне е изгубена. А пред него като живо стоеше едно момиче с пълни със сълзи очи.

Нима той ще остави Ли?

Жег не беше още мъж, но той беше водил тежък, мъчен живот, беше се борил с бури в океана, по цял ден и цяла нощ на лов из водите, и беше станал корав и смел. Една мисъл го обзе внезапно и той цял се развълнува. Спомни си, че в хвъркатата дреха, която Ли му даваше да облича и която остана в кораба, имаше в джоба малко от онзи чуден прах, който приспиваше всички хора, щом се пръсне малко от него в лицето им. Да можеше да влезе в кораба, да си вземе тая дреха и да намери праха, тогава вече той знае как да освободи небесните жители.

Жег бързо се запъти към лагера на грабителите, към полето, дето беше кацнал големият небесен кораб. Нощта беше светла, озарена с неговата чудна ярка светлина. Това никак не беше добре за Жег. При такава силна светлина как ще може той незабелязано да се примъкне към небесния кораб?

Но Жег не се отчая. Той тръгна смело към кораба, като че ли някой го беше изпратил там. Той видя около кораба много войници и офицери от армията на грабителите, които разглеждаха кораба, влизаха и излизаха и шумно говореха. Всички бяха ядосани. Жег скоро разбра защо са разгневени. Те не знаеха как да пуснат кораба в движение. А ако можеха да го подкарат, знаеха, че веднага с него могат да разбият по-малката армия на неприятеля. Трябваше пак да започнат борба с оръдия, пак да водят ожесточени сражения. А това на тях никак не им се искаше.

Жег беше облечен като техен войник и успя лесно да се доближи до кораба при другите войници и офицери, без никой да му обърне внимание.

Вътре в самия кораб по всички страни влизаха офицери и войници, разглеждаха го, изследваха машините му. Всички войници, които в мирно време са били техници, електроинженери и разни учени химици и физици, се бяха струпали в кораба и около машините му. Те опитваха разните части, споряха, правеха опити да го пуснат в движение, но напразно. Той не се управляваше по същия начин, по който се ръководеха самолетите и цепелините, които хората от земята познаваха.

Жег незабелязано сновеше край тях и без някой да го забележи, влизаше от зала в зала и така стигна покрай другите в оная стаичка, където бяха хвъркатите дрехи. Никой още от грабителите не познаваше тия дрехи и не знаеше за какво служат. Жег не можа да намери дрехата, която беше обличал, но взе един чифт от другите. Той почна да опипва джобовете и откри, че във всички дрехи има от ония кутийки с чудния прах. Развълнуван от радост, той сви дрехата тъй, че да не се познае какво носи, и я взе със себе си. Дрехите бяха от извънредно тънка материя, лека като перушинка, и той можа да я свие на съвсем малко пакетче. Излезе от кораба, без никой да го спре, и като луд от радост затича по полето.