Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (22) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Неизчерпаемите открити източници

Дж. Пети, служил в разузнаването по време на войната, твърди през 1946 г. в книгата „Бъдещето на американската секретна служба“, че участието на учените и прилагането на съвременни методи на изследване е довело дотам, количеството на сведенията, получавани от разузнаването, да нарасне в сравнение с довоенния период едва ли не хиляда пъти^[1]. Съвременното разузнаване трябва отначало да проучи и да съпостави милиони факти и едва на тази основа да нарисува общата картина, която разкрива положението в страната на потенциалния противник. По-голямата част от необходимите за това материали могат да се почерпят от вестниците, списанията, книгите, научните и техническите обзори и от други общодостъпни издания.

Ще отбележим между другото, че пропаганда от този род отразява и стремежа на управляващите кръгове в САЩ да преодолеят презрителното отношение на американската интелигенция към тоталния шпионаж. За това пише в книгата си „Истинското ЦРУ“ и Лайман Къркпатрик, сега професор по политология в Браунския университет, а до 1965 г. генерален инспектор на Централното разузнавателно управление на САЩ: „… не съм имал представа колко подозрително, ако не и враждебно са настроени към ЦРУ определени слоеве от нашето общество, особено академичните кръгове.“^[2]

Както твърдят американските автори, проучването на откритите източници на другите държави, включително и на съюзниците, е организирано в САЩ така, че „да не бъде пропуснато нищо от достъпните и потенциално полезни сведения“. В съвременните условия тази дейност прераства в голям, поставен на сериозна научна основа „отрасъл“ на разузнаването, в който са заети огромен брой военни и цивилни специалисти. Извършвана планомерно и от висококвалифицирани специалисти, работата върху откритите източници често позволява да се направят важни, стигащи далеч изводи за стратегическите възможности на противника и за уязвимите места на военната му икономика. Трябва да се има предвид, че постоянното въвличане на нови и нови производства и отрасли от непроизводствената сфера в обслужването на нуждите на военното производство и на въоръжените сили разшири възможностите за определяне по косвени данни не само на отделни елементи, но и на целия военноикономически потенциал.

Любопитно в това отношение е изказването на Рансъм, автор на много работи за дейността на американското разузнаване. Като подчертава, че при събирането на разузнавателни сведения Съединените щати не разчитат само на тайните операции, но използват и излизащите в съветския печат открити публикации за постиженията на науката и техниката в СССР, той привежда като пример следния частен случай: „Съобщението в печата за прокарване на жп линия в пустинен район може да подтикне разузнаването да събира информация за този район, за да се изясни дали в крайния пункт няма летище, металургичен завод или уранов рудник.“ Подобни факти, заключава X. Рансъм, които могат да се извлекат от откритите източници, „може да имат за нашето военно и външнополитическо планиране не по-малко значение от демонстрирането на модел на стратегически бомбардировач на парад в Москва“^[3].

Използвани сега широко в разузнаването, научните методи на съпоставяне и обобщаване на откъслечни и непълни сведения, извличани от откритите публикации, а също и съвременните технически средства за събиране и обработване на такива материали осигуряват бързо систематизиране и усвояване на огромна маса информация. А в такъв вид тя вече лесно може да се използва за съставяне на военноикономически прогнози и да се има предвид при вземане на стратегическите решения. Обработването и анализът на подобна информация създадоха също колосални възможности за заимствуване на чужди идеи в развитието на собствената наука, техника и производство.

„Склонен съм да мисля — отбелязва Уилям Макгъвърн, — че в процеса на подготовката на стратегическите решения около 20 на сто от информацията постъпват от тайни източници, а около 80 на сто — от открити, легални източници.“^[4] Друг известен американски автор — Ладислас Фараго — твърди, че от откритите източници може да се получат 90 на сто от сведенията^[5]!

Тези съотношения може да се оспорват, по същността не се изменя. Разбира се, наивно би било, съдейки по тези цифри, да се смята, че мащабите на агентурното разузнаване са намалели. Тези 20 на сто, които според американските автори представляват дела на тайните, на агентурните източници, днес и качествено, и количествено са различни. Първо, те се изчисляват в съотношение с милионите факти, поглъщани и обработвани сега от неимоверно разрасналата се разузнавателна машина, което на свой ред говори за нарастване на относителния дял на агентурното разузнаване. Второ, тези 20 на сто на съвременното равнище на развитие на разузнавателната дейност се получават не опипом както някога, а по строго обмислена методика, която постоянно се коригира на базата на новата техника, научните изследвания и анализа на потока от информация. По такъв начин се постига по-точна и по-строга ориентация на агентурното разузнаване и вниманието му се съсредоточава върху главните насоки. При това обаче разузнавателните служби на империалистическите държави са принудени да се съобразяват и със съвременното състояние на международните отношения, и с положението на противостоящите сили на световната арена. Все по-сложно става да изпратят нелегално свой човек в чуждия свят, да го снабдят със сигурни документи. Не е лесно да се намерят тайни агенти. Налага се да се пазят от междудържавни усложнения, още повече че активните защитни действия на силите, които противостоят на империализма, значително увеличават риска от провал. Защо да се рискува там, където може да се получи информация без риск и при това многократно по-бързо!

Трябва още веднъж да подчертаем, че разделението на труда в самото разузнаване съвсем не означава стремеж на ръководителите му „да не си цапат ръцете“. Когато успеят да си осигурят тайна агентура, те я използват за най-сложните и отговорни задачи, които не могат да се решат нито от спътници шпиони, нито от разузнавателен самолет, нито от информационен център с бързодействуващо електронно оборудване.

В това отношение е любопитно изказването на X. Рансъм:: „Пренасянето на опората на шпионажа върху научните изследвания и анализа беше резултат по-специално от все по-сложната обстановка, от по-ефективните действия на службите за сигурност в разузнаваните страни.“^[6] Няма смисъл да се рискува престижът на държавата заради информация, която може да се получи по легален път, смятат американските специалисти.

Какзи задачи си поставя разузнаването на САЩ при събирането на открити материали? Какво го интересува?

Анализът на съответните американски публикации от последните десетилетия позволява да се отделят три основни насоки, в които се използват откритите източници на информация.

Най-важната очевидно е събирането на политическа, икономическа и военна информация, необходима за оценката на военноикономическия и морално-политическия потенциал на държавите — обект на разузнавателна дейност, преди всичко Съветския съюз и другите страни от социалистическата общност.

Значението на тази насока се определя от това, че именно общата информация служи за основа на стратегическата ориентация на правителствените органи на САЩ — както на военните, така и на цивилните. За да реши тази задача, американското разузнаване събира всички данни, които по-специално могат да потрябват при военната, икономическата, политическата и идеологическата борба на империализма на САЩ със света на реалния социализъм, с националноосвободителното движение.

Втората насока е получаване на специална разузнавателна информация, отнасяща се до конкретни области от икономиката, науката и техниката, военното дело. Обикновено тя е предназначена за по-тесен кръг от специалисти и служи като материал при разработването на стратегическите планове (за икономически натиск, за всякакъв вид „санкции“ и т.н.).

Накрая, третата насока, където откритите източници играят съществена роля, е събирането на сведения за отделни лица. Американското разузнаване се интересува не само от видните държавни, политически, обществени и военни дейци, от големите учени и специалисти, заети в отраслите на науката и техниката. Както казва Шърман Кент, „получаването на сведения за отделни лица е една от най-важните функции на разузнавателната организация“^[7].

Източник на всички сведения от този ред е преди всичко общодостъпният печатен материал, като се почне от официалните съобщения на вестниците и се свърши с всевъзможните справочни издания.

На базата на тази информация се съставят „системи от ориентири“ — комплекс от сведения, които позволяват да се изказват предположения за развитието на събитията в бъдеще, да се правят прогнози за курса на една или друга чужда държава.

Тъй като ценните сведения могат да се съдържат в съвсем неочакван контекст и освен това се откриват при съпоставяне, разузнаването постоянно държи в полезрението си централния и местния печат, предаванията на радиото и телевизията, откритите военни публикации, както и публикациите и рефератите в областта на науката и техниката, които не се разпространяват в чужбина, но са достъпни за ползване в страната. Вниманието на американското разузнаване естествено е насочено към трудовете на учените от социалистическите страни в областта на ядрената физика, космическите изследвания, химията, биологията, ракетостроенето, телемеханиката, автоматиката и другите отрасли на съвременната наука и техника.

При съвременния обем на икономическата, научно-техническата и военната информация е напълно естествено, че в открития периодичен печат се поместват (и не може да не се поместват) статии за различни отрасли на икономиката, науката, техниката и военното дело. Макар и да не съдържат секретни сведения, системното проучване на цялата съвкупност публикувани данни, анализирането и обобщаването им могат да дадат на специалиста доста близка до действителността представа за състоянието и тенденциите на развитие на един или друг отрасъл на науката и стопанството.

Например в средата на 50-те години (както можем да съдим по американските публикации) ЦРУ и органите на военното разузнаване на САЩ чрез „постоянен лов“ и анализ на данните от откритите публикации за закупения от Съветския съюз алуминий се опитват да определят кога Съветският съюз е преминал към широкомащабно производство на ракетна техника и към намаляване строителството на военни самолети. Проучвайки техническата литература на социалистическите страни през 60-те години, Центърът за научно-техническо разузнаване на ВВС на САЩ упорито търси отговор на въпроса, какъв метал, който може да издържа големи натоварвания, предпочитат да използват в тези страни за защита на кабините на екипажите на бойните самолети от гама-лъчите. По това време самият факт, че се увеличават публикациите за учебните действия на самолетите прехващачи при липса на видимост, довежда специалистите от американското разузнаване до заключението, че в социалистическите страни се развива подобно самолетостроене.

В друг случай на един американски разузнавач е възложено да състави доклад — какви са мащабите на добива на нефт в Баку и в Грозний и възможностите за увеличаването му. За да изпълни поставената задача, разузнавачът повече от година всеки ден проучва целия централен и местен печат и всички публикации, отнасящи се до тези райони.

В средата на 60-те години, анализирайки периодичния съветски печат, и преди всичко московския, разузнавателните органи на САЩ се опитват да съберат сведения за разработването от съветските научноизследователски институти на фунгициди — препарати, добавяни в авиационното или ракетното гориво за унищожаване на бактериите, които предизвикват замърсяване на приборите и корозия на вътрешността. Тогава вниманието им е привлечено от печата, който осветлява съвременната система на гражданска отбрана в СССР. Както става ясно, в продължение на две години големи американски специалисти в сътрудничество с ЦРУ и с органите на военното разузнаване грижливо са изучавали всички съветски публикации на тази тема.

В края на 70-те години, когато в Министерството на отбраната на САЩ проучват въпроса, какъв тип танкове — едрогабаритен или лек — да предпочетат при бъдещото екипиране на армията, „Джи-2“ проявява голям интерес към открития печат с цел да получи сведения за характеристиката на новите модели съветски танкове.

В края на 70-те и началото на 80-те години чувствително се засили интересът на американските военни разузнавачи в Москва към определени открити съветски източници. Това е свързано с възобновяването в САЩ на програмата за строителство на бомбардировача В-1, проектиран от компанията „Рокуел Интърнешънъл“, който може да носи водородни бомби. Така те са разчитали да получат някакви сведения за средствата на ПВО в СССР, които могат да бъдат използвани като „сигурен заслон от удара на тези самолети по обекти в руския тил“.

По едно време вниманието на американското военно разузнаване на САЩ е привлечено от поместените в съветския печат статистически данни за населението на 95 града в съветската страна. Въз основа на тези данни специалистите от Принстънския университет в САЩ провеждат специално изследване с цел да оценят ефективността на действията на атомните подводници с ракети от типа „Поларис“ на борда. Най-големите градове в Съветския съюз са разделени на девет групи в зависимост от военноикономическото им значение и географското им положение. За главен параметър на военноикономическите възможности изследователите използват броя на населението на всеки град, тъй като според американските специалисти „той характеризира наличието на стратегически запаси, значението на града като транспортен възел, броя на промишлените предприятия и на работната сила в него и т.н.“^[8].

Не е случаен големият интерес на някои американски разузнавачи, правещи се на дипломати, така както и на официални представители на другите капиталистически държави към читалните на обществените библиотеки в Москва и Ленинград. Ладислас Фараго пише по този повод: „Често едно посещение на читалните на обществените библиотеки дава на офицерите от разузнаването повече от работата в архивите на генералните щабове.“^[9]

За да получат достъп до специалната литература, те често използват примитивен камуфлаж. Един чуждестранен дипломат, представящ се за физик, учудил работниците от съветска държавна библиотека с разностранните си интереси и със способността си със сядането, както се казва, да глътне маса специални публикации. За един ден той е получил в читалнята следните издания: „Приложение на електровакуумните и полупроводниковите прибори“ „Техническа информация по капитално строителство“, сборник от информационно-технически статии по авиационна техника. Следващия ден той поръчал шест броя от сборник „Електроника“. Същите дни той поръчал в друга обществена библиотека трудове, предложени за Ленинска награда: „Комплексна механизация и автоматизация на производството на радиотехнически кондензатори“ и сборник от статии по въпросите на усъвършенствуването на производството, в трета — преглежда общодостъпната картотека на цялата току-що постъпила литература (за ограничено ползване) по радиоелектроника и редица други научно-технически издания.

Любопитно е да се проследят характерът и насоката на аналитичната работа на разузнаването на САЩ, вземайки за пример следния факт. В съветския открит печат е поместена снимка на стратегическа ракета. Макар и да знаят, че силуетът на ракетата може да е бил изменен с ретуширане, американските специалисти все пак се опитали да определят общия й външен вид и някои тактико-технически данни. Те прекопирали снимката и изготвили по нея чертежи, а след това ги съпоставили с предварително събраните сведения, за да направят необходимите математически изчисления и логически разсъждения.

Както признават американските специалисти, когото разузнаването проучва някакъв важен обект, тайното агентурно проникване се предшествува от събиране на открита информация. Това отбелязва по-специално професор Шърман Кент, който смята, че без предварително изучаване на предмета по откритите източници изобщо не са възможни целенасочени нелегални действия. „Тайните сътрудници от разузнаването — заявява той — няма да знаят какво да търсят, ако не могат да използват разузнавателните данни, получени или от самите тях, или от някакъв друг разузнавателен орган по открит начин. Разкриването на обекта и разработването му — тази дейност се извършва изцяло в сферата на свободното и откритото разузнаване.“^[10] Преди известно време военното разузнаване на САЩ, след като внимателно анализира теченията на някои съветски списания за продължителен период, изказва предположението, че съветските учени активно изследват влиянието на късите радиовълни върху организма на човека и животните. След това на група американски военни разузнавачи — именно на група, а не на един — е възложено да проверят достоверността на това предположение. Ще отбележим, че ако се съди по действията на тези разузнавачи, те обръщат специално внимание на научно-техническите статии, доклади и съобщения на учените, като се стремят да не пропуснат нищо, до което имат достъп и което е в кръга на възможностите им.

Известно е също, че военното разузнаване на САЩ специално е анализирало списъка на всички съветски абонати на американското списание „Мисайлс енд Рокитс“ („Управляеми снаряди и ракети“). По такъв начин то е искало да определи кои съветски специалисти и какви научни организации имат отношения към създаването на управляемите ракети.

В американската литература се пише много за успехите на ЦРУ и на другите разузнавателни служби на САЩ в проучването на личностите. Адмирал Е. Захариас, автор на нашумялата навремето в Съединените щати книга „Тайните мисии“, служил дълго във военноморското разузнаване, смята, че американците са осъзнали късно значението на сведенията за индивидуалните особености на командирите от въоръжените сили на вероятния противник, а следователно и за поведението им в една или друга ситуация. Япония отдавна проявява огромен интерес към офицерите от американския военноморски флот, които според предположенията на японците ще заемат командни постове в една бъдеща война. Японците се интересуват от биографията, характера, поведението, особените качества, странностите, схващанията им за военното изкуство, служебното им досие, отличията, служебните задължения, публикуваните трудове.

Американското разузнаване, както отбелязва адмирал Захариас, отчита своя пропуск по време на борбата срещу хитлеристкия вермахт. Сведенията за личния живот на чуждите офицери с различен чин, използвани от разузнаването на САЩ за разлагане на войските на противника по време на войната, дават възможност, както пишат американските военни историци, да се конкретизира радиопропагандата, а също и да се изпращат листовки и обръщения до определени лица. Например в листовка, изпратена до един японски лейтенант, командир на рота на Окинава, американците успешно използват данните за жената и децата му, които са взели от военното му досие; обръщението до екипажа на една японска подводница съдържа удивителни подробности за членовете на екипажа. „Подобно тактическо използване на биографични данни е много полезно — отбелязва Фараго, — особено когато става въпрос за чиновници от висшите сфери.“^[11]

„Разузнаването черпи биографична информация от различни източници — печата, агентурните и други канали. По данни, попаднали в западния печат, още в средата на 60-те години картотеките на американското разузнаване са съдържали сведения за над 10 хил. съветски учени и специалисти и всяка година продължават да растат. Ф. Хоу, издал в САЩ брошурата «Електронноизчислителни машини и външна политика», твърди, че в някои американски посолства и мисии са поставени специални електронноизчислителни машини, които светкавично дават информации за лицата, които интересуват разузнаването.

При събирането на сведения за учените и специалистите от социалистическите страни и при изясняването върху какво работят, американското разузнаване, както и другите чужди служби използват различни похвати. Например по време на английската техническа изложба в СССР през 1960 г. разузнавателното бюро (в което, както е известно, англичаните сътрудничат с американци и канадци) разчита на естествения интерес на младите съветски специалисти към новостите в радиоелектрониката. Край щандовете с тези новости дежурят специално инструктирани от разузнаването консултанти. Те охотно задоволяват любопитството на посетителите, дават им цветни проспекти, каталози и при това ясно долавят елементите на професионален интерес. На такива посетители «гидовете» предлагат подробна, писмена консултация, обещават да изпратят всякакви допълнителни материали, за което, разбира се, се интересуват от адресите на посетителите, включително и служебните. Това се прави с единствената цел — да се състави списък на младите специалисти, които работят в областта на радиоелектрониката и ракетостроенето, и ако може да се установят адресите на съответните институти и предприятия.

Станало е почти традиция: в проспектите на всички технически изложби, организирани в Москва от Съединените щати, Англия и другите капиталистически страни, се съобщава, че една или друга фирма е готова да даде на интересуващите се подробна консултация, но при едно условие: необходимо е да попълнят анкета, в която да посочат адреса, работното място, професията, характера на заниманията си и интересуващия ги въпрос. Ще отбележим, че тези проспекти обикновено се внасят в Съветския съюз нелегално и се разпространяват заедно с анкетата много внимателно.

През 1969 г. в Москва се проведе международната изложба «Автоматизация-69» — първата в СССР универсална изложба на електронни управляващи машини и комплексни системи за автоматично регулиране на процесите в най-различни отрасли на промишлеността и селското стопанство. В нея освен Съветския съюз участвуваха 22 страни. Представени бяха 514 фирми от капиталистическите държави. Изложбата бе посетена от 700 хил. души.

Разбира се, разузнавачите се надяваха да направят голям удар. «Гидовете» работеха без почивка. Като раздаваха проспектите, те любезно обещаваха на всички всякаква допълнителна техническа информация, дори и такава, каквато няма в момента на изложбата. И пак трябваше само да се попълни анкета, пощенска картичка, специална бланка — с една дума да се съобщи на гида и на фирмата от какво се интересува посетителят, с какво се занимава и къде да му бъде изпратен отговор. «Анкетите» и «бланките» съдържаха например такива въпроси: «фамилно, собствено и бащино име, месторабота, длъжност, научна степен, домашен адрес, служебен и домашен телефон; въпроси, които представляват интерес за посетителя; въпроси, по които посетителят би искал да получи допълнителна информация». Това е предварително подготвеният текст на «анкетата» на една чуждестранна фирма. Като че ли няма нищо особено: изложбата си е изложба и стремежът да се помогне на посетителя да задоволи своята любознателност и да разшири кръгозора си е хубаво нещо. При това обаче разширяват «кръгозора» си — във всеки случай такава задача си поставят — империалистическите разузнавания.

Когато организират приеми за съветски учени и специалисти, чуждите фирми канят на тях и дипломатическите сътрудници от своите посолства. Обикновено тези чиновници се ориентират добре в техническите въпроси. Те водят много компетентни разговори по главните теми на изложбата и си създават необходимите познанства. А всеки знае какво значат за съвременния свят електрониката и комплексната автоматизация. Усърдието на някои участници в изложбата «Автоматизация-69» беше толкова голямо, че на представителите на осем западноевропейски и една американска фирма беше направено съответно официално предупреждение.

Съветските търговски изложби често включват продукция на съветска технология. Тя може да бъде изучена и фотографирана. Както твърдят американските разузнавачи, от този прост набор на съветски материали аналитиците могат да получат данни за годишното производство на продукция, за броя на машините, за използваните сплави и т.н. Тъй като на тяхно разположение постъпват все повече съветски изделия, с голяма точност би могъл да се изчисли обемът на съветското промишлено производство“^[12].