Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (19) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

През „черния“ вход

Съветският съюз е огромна и прекрасна страна, която може да предложи на всеки чужденец туристически маршрут, отговарящ и на най-взискателния вкус. Има много интересни неща за любителите на старините. Пътуването из СССР може да предложи много удоволствия на познавача на изкуството, на човека, влюбен в природата, на ловеца, на риболовеца, на автомобилиста. Разбира се, кръгът на интересите на пътешествениците не се ограничава с това — все повече хора от най-различни страни искат с очите си да видят какво представлява първата в историята социалистическа държава.

Реалното въплъщение на ленинската външна политика, основаваща се на принципите на мирното съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй, извика на живот много нови благотворни явления, сред които и чуждестранния туризъм в Съветския съюз.

Чуждестранният туризъм се развива всяка година, в него се включват все повече и повече страни, увеличава се броят на нашите гости. Държавата проявява голямо внимание към тях, като се ръководи от убеждението, че колкото е по-широк кръгът от хора, които с очите си ще видят съветската страна и ще се запознаят с народа и, толкова по-трудно буржоазната пропаганда ще разпространява разни небивалици за Съветския съюз, за стремеж от негова страна да започне нова световна война. На услугите на чуждестранните гости са мотели и къмпинги, хотели и санаториуми, пансиони и музеи, театри и концертни зали.

Съветската страна е приемала и приема туристите по законите на гостоприемството, иска те да прекарат времето си полезно, да могат да видят и да научат повече неща. Повечето от туристите, след като се върнат в родината си, доброжелателно и правдиво разказват за съветската страна и за съветските хора, за грижите, надеждите и стремежите им. А това спомага за укрепване на разбирателството и доверието между народите, за намаляване на международното напрежение, всява в сърцата на хората увереност, че мирното съвместно съществуване, към което призовава съветското правителство, не е „тактически ход“ и не е „пропагандна уловка“, а закономерен процес на развитието на междудържавните отношения в съвременния свят.

Съветската страна е открита и за мирно взаимноизгодно сътрудничество с държавите от всички континенти. Тя се стреми да развива търговията, научните и културните си връзки със Съединените щати, към размяна на делегации на учени и културни дейци. Представители на търговските, промишлените, културните и научните среди в САЩ посещават нашата страна, съветски държавни учреждения, научноизследователски организации и предприятия, установяват и поддържат делови и лични познанства със съветски граждани.

Американското разузнаване обаче с все сили се стреми да използва тези възможности за други цели. То се стреми да включва в делегациите и туристическите групи, които заминават за Съветския съюз, свои разузнавачи и агенти. Смята се, че по такъв начин за тях в редица случаи е по-лесно да проникнат в интересуващите ги райони и в отделни обекти, отколкото за разузнавачите и агентите, които действуват под официално прикритие в нашата страна.

Разузнавателните служби на САЩ избират измежду туристите, които заминават за Съветския съюз, най-подходящите и ги инструктират. Туристите шпиони получават задължението да измъкват от съветските хора секретни сведения от военен и научен характер, да правят визуално наблюдение в райони, от които се интересува американското разузнаване, да събират данни за стратегически обекти. Известна е цяла серия от инструкции на ЦРУ и РУМО, които определят начина на подбор и подготовка на агентите, изпращани в СССР по туристическите канали. Съобразно с тези инструкции „туристите“ се запознават с положението в страната, учат се да фотографират, да подбират скришни места, да „разпитват“ и т.н. Тъй като броят на туристите, които посещават съветската страна, нараства, техните съобщения, придружавани от снимки, са, както твърдят американските автори, текуща информация, която представлява интерес за Пентагона.^[1]

„Не беше лесно да се установи какви туристи планират да посетят Съветския съюз и къде възнамеряват да се отправят“ — пише X. Розицки. „За всекиго — продължава той — се съставяше прост въпросник, в който се сочеха интересуващите ни обекти за наблюдение и снимане: фабрика, жп депо, пристанищно съоръжение, строителни площадки, граждански самолети или пък цистерни с течен кислород… Най-трудното за вашингтонските аналитици, които обработват разузнавателните данни, е на поставените от тях въпроси за атомната енергия, управляемите ракети и авиационните заводи да може да отговори човек без специално инженерно образование, извършващ визуално наблюдение от прозореца на влака, илюминатора на самолета или прозореца на автомобила. Данните за цвета на дима, който излиза от комина на дадена фабрика, или за цвета на пясъка, който се намира извън завода, ни бяха напълно достатъчни, за да получим отговор на интересуващите ни въпроси.“^[2]

Как изглежда всичко това на практика, лесно може да се проследи чрез примерите на разобличените от органите за държавна сигурност американски шпиони, които идват в Съветския съюз като членове на различни делегации или като туристи и се стремят да изчезнат в потока от хора, които искрено желаят да се запознаят с нашата страна.

Веднъж в този поток се появява доста изтъркан автомобил „Рено“, зад чийто волан седи тридесетгодишният корабен механик от Амстердам Еверт Рейдон, а с него пътува двадесет и пет годишният холандски щурман за далечно плаване Лоу де Яхер. Туристи като туристи. И маршрутът в общи линии е обикновеният за автотуристите: Ужгород-Киев-Харков-Запорожие-Ялта-Одеса-Киев-Лвов-Ужгород. Ако се следва този маршрут, могат да се видят и израсналият от пепелищата красавец Киев, и зеленият Харков, и колосът Днепрогес, и незабравимата природа на Крим с неговите забележителни градове курорти, и древният Лвов. Вечер край огньовете в къмпингите можеш да прекараш времето си в приятен и увлекателен разговор. Има и какво да се снима — в градовете, в степите, в горите, на морските брегове.

Може… Но Рейдон и Яхер се интересуват най-малко от старините и пейзажите. Те често се опитват да се отклонят от маршрута, очевиден е стремежът им да се промъкнат там, където съветските хора не искат да допуснат любопитни външни лица. Пътниците в износеното „Рено“ обаче си имат свои причини. Завръщането им очакват не близките и познатите, които обикновено жадно слушат приятелите си, върнали се от далечни пътешествия. Мореплавателите са очаквани от резидентите на американското разузнаване, подготвили ги за шпионското пътуване. Много преди да заминат за СССР, Рейдон и Яхер правят, така да се каже, „учебни“ автопътешествия. Ето какво разказва за тях на следствието след задържането си Еверт Рейдон:

„С колата ходихме и в Ротердамското пристанище. Целта беше практическо обучение да фотографираме в движение, както и подробно описание на намиращия се в пристанището американски ескадрен миноносец“ „Двамата с де Яхер — дава показания по-нататък Рейдон — ни запознаха с албуми с фотографии на различни съветски военни обекти: ракетни и радарни установки, различни видове танкове, реактивни самолети, специални машини за превозване на ракетна техника. Показваха ни как трябва да изглеждат ракетната база, летището, танкодрумът. Помня, че повечето снимки бяха от военни и авиационни паради в Москва.“

Американските разузнавачи екипират „туристите“ с необикновено старание и, може да се каже, с грижовна предвидливост: четири фотоапарата, десетки цветни и черно-бели филми, запас от телеоптика за снимки от разстояние, компаси, мощни бинокли, преносими транзисторни радиоприемници и много други неща, които могат да потрябват при изпълнението на шпионски задачи. А задачите са доста определени. „Ние трябваше да се помъчим — свидетелствува след ареста Яхер да проникнем в района на Днепропетровск и Запорожие към летището и автомобилния завод, като при това ни показаха изготвени на паус планове на предполагаемото разположение на тези обекти. Аналогични задачи ни бяха дадени и за Уман и Белая Церков… В района на едно село, което не мога да си спомня, без да погледна записките, трябваше да открием и фотографираме предприятие, което произвеждало гориво за ракети… На участъка Ужгород-Лвов ни поръчаха да установим, опишем и фотографираме жп линии, минаващите и формиращите се влакови композиции, мостове, радарни установки, далекопроводи, а също и отклоненията на автомобилните пътища от главната магистрала…“ И така нататък и така нататък… Запознават шпионите със снимки на кримското крайбрежие, с проектите на плана на Одеското пристанище и дори ги съветват да отидат в картинната галерия, откъдето с по-малък риск може да се снимат съоръженията на това пристанище.

В действителност задачата се оказва не толкова проста, колкото по време на „учебните пътувания“. Веднъж милиционер връща Рейдон и де Яхер, когато те се опитват да се отбият към пункт, който, меко казано, „не е отбелязан на туристическия маршрут“. Друг път сътрудниците на „Интурист“ им обясняват, че до селото с „трудно запомнящо се име“ няма хубав път. Трети, четвърти и пети път просто им казват: „Влизането на чужди туристи е забранено.“ Въпреки това неканените гости успяват да направят съвсем не безразлични за сигурността ни шпионски записки. Дневникът е намерен у де Яхер при митническа проверка в Ужгород. Той е изпъстрен с такива бележки: „… км — радарна мачта отляво… км — виадукт… км — летище отдясно… км — колона военни коли… км — завой надясно, към забранената зона.“

Обискът на двамата туристи е доста неприятна процедура за съветските митничари. Но Рейдон и де Яхер така нервничат на митницата, държат се толкова подозрително, че привличат вниманието. Ненапразно се казва, че гузен негонен бяга…

Ще пропуснем небезинтересните може би подробности от шпионската епопея на Рейдон и де Яхер — как попадат в лапите на американското разузнаване, как по-специално „милостивите янки“ се притичват на помощ на безработните моряци, как ги карат да свикнат с мисълта, че разузнавателното пътуване в Съветския съюз ще бъде едва ли не увеселителна разходка като тази, която по-рано са правили в Шанхай. В случая е интересно друго: американското разузнаване настойчиво се старае да използва всички възможности за шпионаж против СССР.

Като турист прониква в СССР изгоненият след това от страната агент на американското разузнаване Р. Кристнър, който според анкетните данни е служител от Конгресната библиотека на САЩ и аспирант в Джорджтаунския университет. Той събира сведения за състоянието на жп транспорт, техническата му съоръженост, товарооборота, готовността за работа в особени условия, степента на уязвимост при бомбардировки; фотографира жп гари, летища и големи промишлени обекти; скицира в бележник схемите на отделни участъци от местността с обозначение на жп линии, мостове, радиоантени, далекопроводи. В Лвов Кристнър се появява в района на един военен обект, в Баку фотографира залива с военните кораби.

При задържането му у Кристнър са намерени записки за резултатите от визуалното наблюдение, заснет фотоматериал и схема с разузнавателен характер. Всичко това той крие в специален пояс. Както става ясно, Кристнър е военен специалист по оборудване и съоръжаване на жп линии и разузнаването на САЩ придава голямо значение на пътуването му в СССР.

Разобличен е и агентът от американското разузнаване М. Камински, турист от САЩ. Той пристига в Съветския съюз със собствен автомобил и трябва да направи екскурзия по маршрут Виборг-Ленинград — Москва-Минск-Москва-Киев-Лвов-Ужгород. Преди да напусне СССР, отклонявайки се от определения за чуждите туристи маршрут, Камински прониква в забранената гранична зона, където е задържан.

Следствието показва, че Камински е фотографирал радиолокационни установки, радиомачти, жп композиции със специално предназначение, системно е записвал сведения за военни летища, полети и типове самолети, за артилерийската база, за военни лагери, за предприятия от тежката промишленост и за електростанции, за нефтени бази, строителни площадки, за движението на военния транспорт, за железопътни възли, мостове и други обекти. Камински е събирал образци от почвата и растителността. След като се изследват тези образци в лабораторни условия, би могло ориентировъчно да се определи разположението на обектите с наличие на радиоактивни вещества.

Както признава Камински, той е предприел пътуването в СССР, след като е получил субсидия от 2 хил. долара и се задължил пред органите на американското разузнаване след завръщането си да представи писмен отчет за резултатите от наблюденията.

Сред чуждите специалисти, пристигнали в един от градовете на Поволжието, за да монтират вносно оборудване, е някой си Колинг. Още през първите седмици от пребиваването си той нахално се запознава със съветските работници, като се представя за приятел на страната. След като си създава доста широк кръг от познати, той започва да проявява активен интерес кой от тях е служил в Съветската армия, да любопитствува къде са разположени военните им части и др. п. Дори предлага на двама работници да се разходят до един областен център (където се намира важен отбранителен обект), като го представят за свой приятел, пристигнал от Латвийската ССР. Скоро той е задържан в района на отбранителен обект, където се опитва да прави кино- и фотоснимки, като използва различни методи за маскировка. При задържането му у него са намерени карти на областта, направени на ръка схема на местността, където се намира обектът, който толкова интересува разузнаването на САЩ, и записки за сведенията, получени за този обект.

Идвал преди известно време в СССР като преводач с различни американски делегации и туристически групи, някой си Мамонтов проявява повишен интерес към държавните тайни на съветската страна и за да получи необходимите му сведения, се опитва да подкупи събеседниците си с различни подаръци. Както се изяснява след това, по време на Великата отечествена война Мамонтов, който е останал на окупираната от хитлеристите територия, е сътрудничил на фашистите и е участвувал активно в дейността на антисъветската организация НТС, а след това е избягал в САЩ, където се е поставил в услуга на специалните служби на тази страна.

За да бъдат разширени мащабите на визуалното разузнаване и повишени резултатите от него, „разузнавателната общност“ на САЩ прибягва през всичките години към практиката на разузнавателни разпити на американските граждани след завръщането им от СССР. По този повод някогашният директор на ЦРУ Ричард Хелмс казва: „От времето на Втората световна война всеки американец, завърнал се от пътуване в чужбина, извършено с каквато и да било цел, се разпитваше от страна на военното и военноморското разузнаване, от Държавния департамент и от други правителствени ведомства. След създаването на ЦРУ разпитът на американците, излизащи в чужбина, беше съсредоточен на едно място, в нашето ведомство… Да кажем, председателят на някоя стоманолеярна компания в Ню Йорк е пътувал из Съветския съюз, където е разгледал едни или други металургични заводи, а за нас е важно да знаем мощността им, какво произвеждат и т.н. и т.н. Във връзка с това сътрудници на ЦРУ го разпитват за всичко, което е видял.“^[3]

Както и преди години, рицарите на плаща и кинжала продължават да действуват, като подхранват разузнаването на империалистическите държави с шпионските си донесения, и мащабите на този вид шпионаж растат съответно на нарастващите потребности на разузнавателните служби от секретна информация.