Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (14) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Морски станции за радиоподслушване

Колкото и многобройни да са земните станции за радиоразузнаване, те не задоволяват апетитите на „разузнавателната общност“ на САЩ. В арсенала на шпионските средства влизат все повече специално оборудвани кораби шпиони.

Морският радиошпионаж започна да играе все по-важна роля в разузнавателната практика на САЩ. И това не е случайно. В сравнение със стационарните сухопътни станции за радиоподслушване морските имат редица предимства. Главното им достойнство е маневреността (шпионският кораб може да бъде изпратен във всяка точка на Световния океан) и по-изгодните условия за радиоподслушване (в морето радиовълните се разпространяват на значително по-големи разстояния, отколкото на сушата).

Десетки специални разузнавателни плавателни съдове — ловци на чужди тайни, маскирани като спомагателни кораби на американските военноморски сили, кръстосват в различни крайбрежни райони в международни води. Това са корабите от типа „Оксфорд“, преоборудвани от търговски кораби, и корабите шпиони тип „Пуебло“. Снабдени с най-различна радиоелектронна апаратура, те засичат шифрованите и кодирани съобщения на другите държави.

Корабът за радиотехническо разузнаване всъщност е подслушвателен пост. Той може да се движи неопределено време в ограничен район или месеци наред да стои неподвижен. Благодарение на високочувствителната апаратура той може да действува ефективно дори в неутрални води. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че той е в състояние да носи много по-голям товар радиотехническа апаратура и да взема на борда повече радиоспециалисти, отколкото самолетът или подводницата.

Сложната антенна система позволява да се засичат радиосигнали, телеграфни и телефонни разговори в крайбрежните райони на Съветския съюз и на другите социалистически страни. Радиолокационните устройства служат за точно определяне на местоположението на предаващите станции. Корабите от радиотехническото разузнаване разполагат с прибори за обработване на разузнавателните данни. Радиоприемниците на кораба са свързани с магнетофонни и сметачни машини, данните от които се предават в щабквартирата на АНС за разшифроване и анализ. „Тайното подслушване на противниковите радиостанции и запознаването с военните донесения, които те предават, изисква време — пише вестник «Ню Йорк таймс». — Затова корабът, който може да стои на място или да се движи в някакъв ограничен район, е идеално средство за това.“^[1]

Как функционират практически корабните постове, доказват два примера, които заедно с това дават представа за мащабите на съвременното радиотехническо разузнаване на САЩ.

На 8 юни 1967 г. израелски самолети и торпедни катери атакуваха кораба от военноморските сили на САЩ „Либърти“, снабден с нова радиоподслушвателна апаратура, действуваща на разстояние над 150 км, вземайки го за египетски. Както стана ясно, „Либърти“ е бил включен в „световната мрежа от електронни постове за радиотехническо разузнаване“ още през 1965 година. Той е един от петте плавателни съда, които извършват „научни изследвания и експерименти в областта на връзката и електромагнитните излъчвания“^[2].

Намирайки се на разстояние 24 км северно от Синайския полуостров, „Либърти“ засича донесенията за бойните действия и другите секретни радиограми на ОАР. Освен операторите и техническия персонал на кораба се намират и трима сътрудници от централния апарат на АНС. Математиците и лингвистите разшифроват радиограмите и превеждат рапортите от бойното поле, като използват сложна техника и по-специално малки електронноизчислителни машини. Получената информация се препраща във Вашингтон (откъдето се предава на израелската страна) и в американските дипломатически представителства в Средния изток. Както стана ясно по-късно, корабът „Либърти“ е събирал данни за египетската радиолокационна система, определял е мощността и продължителността на импулсите на радиолокационните станции и техния обсег на действие. Това се прави за в случай, че САЩ влязат във военен конфликт. За това е много важно да се знае на какво разстояние от крайбрежието на ОАР американските кораби могат да бъдат открити от земните радиолокационни станции.

На 23 януари 1968 г. в Японско море, близо до пристанището Вонсан, отряд патрулни катери на КНДР залови друг разузнавателен кораб на САЩ — „Пуебло“, навлязъл в териториалните води на Корейската народнодемократична република. Екипажът на кораба е бил от 82 души. Около 30 от тях са образували разузнавателна група, която в оперативно отношение не е била подчинена на капитана.

„Пуебло“ е един от 15-те американски кораба за радиотехническо разузнаване, които кръстосват океаните и моретата в цял свят и са предназначени главно за събиране на информация за надводния и подводния флот на Съветския съюз. Той е оборудван с най-нови прибори за електронно разузнаване и освен това е снабден със съоръжение за прокарване на кабелни системи за хидролокатори, известни под наименованието „Цезар“ и „Сосус“ и предназначени за откриване на съветски подводници. Когато става ясно, че корабът неминуемо ще бъде заловен, екипажът започва да унищожава документите и оборудването. Но тъй като „Пуебло“ няма приспособление за унищожаване на секретната апаратура, това е ставало ръчно, поради което, както пишат американските автори, част от секретните документи, включително торбата с шифрите, а също и част от секретната апаратура бяха заловени.

Обезпокоен от залавянето на „Пуебло“, президентът Джонсън свиква консултативно съвещание с военни и цивилни експерти. На въпроса на президента, колко секретно е електронното оборудване на борда на кораба, експертите отговарят, че е свръхсекретно^[3].

Министерството на отбраната е предложило дори „Пуебло“ да бъде унищожен чрез бомбардиране, като не го е спрял фактът, че ще загинат членовете на екипажа. Може би това предложение не е прието само затова, защото капитанът на кораба успява да изпрати рапорт, че екипажът прави всичко за унищожаването на документите и на техническото оборудване.

Ето какво разказва за тази разузнавателна операция самият капитан на „Пуебло“ Лойд М. Бючър: „Корабът ми беше изпратен в Сасебо (Япония), за да изпълни задачи, дадени ми от Централното разузнавателно управление. На 2 декември в пристанище Сасебо ние получихме указание от адмирал Франк Джонсън, командуващ Военноморските сили на САЩ в Япония, да извършим военно разузнаване в далекоизточния район на Съветския съюз и крайбрежните води на КНДР. Корабът ми неведнъж е извършвал актове на шпионаж с цел проникване в териториалните води на социалистическите страни.“^[4] Както заявява по-нататък Бючър, след плаването в района на съветския Далечен изток разузнавателната задача се състояла главно в това, да бъдат открити отбранителните обекти по крайбрежието на КНДР, да се изясни разположението на радиолокационната мрежа и маневреността на корейските военноморски сили, да се определят възможностите на пристанищата, броят на пристигащите и заминаващите кораби и да се изследват океанографските условия по крайбрежието^[5]. С помощта на радиоелектронни средства „Пуебло“ е засичал радиосигналите и е предавал записите на АНС във Форт Мид за дешифриране. В продължение на две седмици той е съобщавал за засечените радиограми на правителството на КНДР, както и важна за Вашингтон информация от военен характер, включително сведения за екипировката на въоръжените сили на КНДР. Например разговорите между морските офицери и летците са дали възможност да се установи, че в армията на КНДР има затруднения при използването на определен вид ракетно стартово устройство. В друг случай, след като са открили съдържанието на получено по такъв път съобщение, ръководителите на АНС са докладвали на правителството на САЩ, че в КНДР се е появил нов модел танк.

От думите на Бючър става известно също, че действията на „Пуебло“ са част от глобална разузнавателна операция под кодовото наименование „Пинкрут“, извършвана от разузнаването на САЩ не само в Тихия, но и в Атлантическия океан.

Както твърди американският печат, случаят с „Пуебло“ е принудил Министерството на отбраната на САЩ да преразгледа системата за събиране на сведения с помощта на разузнавателни кораби и да вземе мерки използването им да не се забелязва толкова и да изключва възможността от залавяне^[6]. Така шпионските операции край бреговете на социалистическите държави, подобни на извършваните от „Пуебло“, продължиха и през следващите години.

Важно място в системата на разузнаването по море заемат подводниците. Благодарение на тяхната скритост, голямата автономност и далечината на плаване те могат да изпълняват широк кръг разузнавателни задачи. Те играят особена роля при разузнаване на местонахождението на съветските подводници. Разузнавателните подводници са снабдени с радиолокационни и хидроакустични станции, с радиотехническа, фотографска и оптична апаратура с голяма разрешаваща способност.

Фактите сочат, че радиолокационно разузнаване по море извършват и бойните кораби от американските ВМС. На самолетоносачите, ескадрените миноносци и други кораби са разположени много добре оборудвани радиоподслушвателни станции. Те незабавно се появяват там, където възникват военни и политически конфликти.

За засилване на радиоелектронното разузнаване по море командуването на военноморските сили на САЩ е възложило като постоянна задача на ескадрените миноносци модел DD-963 да извършват шпионски операции. Стойността на електронната апаратура само на един такъв кораб надвишава 20 млн. долара. Наред с това има разрешение от правителството да се строят специални кораби за радиоелектронно разузнаване.

Американските разузнавателни кораби действуват и продължават да действуват в различни райони на света, за да събират съответна информация. При това не е тайна, че става въпрос за информация, която се използва за разработване на планове за въоръжена агресия.

* * *

За да е по-пълна картината на съвременните технически средства, използвани от Съединените щати за събиране на разузнавателна информация за военно-икономическия потенциал на СССР, трябва да се споменат и усиленото разработване и използване на радиоелектронна и фотоапаратура, на най-нови средства за звукозапис и радиовръзка, предназначени за индивидуално екипиране на американските разузнавачи и агенти, изпращани в съветската страна. Например на 7 март 1983 г. в Москва по време на работа с шпионска радиоапаратура беше задържан първият секретар на посолството на САЩ Ричард Осбърн. Конфискуван му бе комплект портативна разузнавателна апаратура за предаване на шпионски съобщения чрез американските спътници за връзка „Марисат“ и собственоръчни записки в бележник от бързоразтворима във вода хартия, изобличаващи Р. Осбърн в шпионска дейност. За действия, несъвместими със статута му на дипломат, Р. Осбърн беше обявен за персона нон грата и изгонен от Съветския съюз.