Стивън Кинг
Очите на дракона (96)

96.

В неделя, до пладне, всеки в Делейн бил излязал от къщата си поне веднъж, за да погледне разтревожено на север. Всички били съгласни, че бурята, която се задавала, щяла да бъде от онези, за които като отминат, се говори години наред. Скупчените облаци бързо приближавали и били тъмно сиви, с цвета на вълча кожа. Температурата се покачила толкова, че капчуците под стрехите започнали да капят за пръв път от седмици, но столетниците говорели един на друг (и на тези, които искали да чуят), че те не могат да бъдат измамени. Температурата щяла да спадне бързо и след час, а може би два, или най-много четири, снегът щял да завали. И, казвали те, може да вали дни наред.

В три часа следобед, онези фермери от Вътрешните баронства, които били достатъчно честити все още да имат добитък за отглеждане, вече били прибрали всички животни в оборите. Кравите мучали от неудоволствие — снегът се бил разтопил дотолкова, че да им позволи да попасат остатъци от изсъхнала трева за пръв път от месеци. Йозеф, по-стар и побелял отпреди, вече на седемдесет и две години, но все още достатъчно жизнен, се погрижил всички коне на краля да са прибрани в конюшнята. Както можете да предположите, имало кой да се грижи за всички хора на краля. Жените се опитали да използват предимството на топлото време, за да изсушат чаршафите, които в предишните дни просто биха замръзнали на въжетата навън, но ги прибрали, когато рано-рано се смрачило под буреносното небе. Били разочаровани. Прането им не изсъхнало. Въздухът бил прекалено влажен.

Животните станали плашливи, хората — нервни. Мъдрите собственици на медовинарници решили да не отварят. Те забелязали спадащия живак в барометрите, а дългият опит ги бил научил, че ниското налягане на въздуха прави мъжете сприхави и те лесно се сбиват.

Делейн тръпнел пред наближаващата буря и всички чакали.