Стивън Кинг
Очите на дракона (132)

132.

Щом Флаг видял тънкото бяло въже на Питър, мигновено разбрал всичко — от началото до самия край — както и за какво му били салфетките и кукленската къщичка. Всичко ставало под носа му, а той да го пропусне. Но… забелязал и нещо друго. Лекото припукване на нишки на около пет метра надолу по опънатото въже.

Флаг можел да завърти желязната пръчка, на която подпирал ръката си, и да изпрати Питър надолу в бездната заедно с желязната му опора, която да разбие главата му, когато се приземи. Можел и да замахне със секирата и да разсече крехкото въже.

Но той предпочитал нещата да следват своя ход и миг след като бил извикал на онези долу, така и станало.

Критичното напрежение на въжето било достигнато. То се скъсало, подобно на канап, опънат твърде надалеч от гвоздея си.

— Сбогом, птиченце — извикал Флаг щастливо и се навел доста навън, за да наблюдава падането на Питър. — Сбо…

И тогава гласът му секнал и очите му се разширили, както се били разширили, когато гледал в кристала и видял мъничката фигура да се спуска покрай Иглата. Той отворил уста и изкрещял от ярост. Този ужасен вик събудил повече хора в Делейн, отколкото падането на Църквата.