Стивън Кинг
Очите на дракона (55)

55.

Един от низшите надзиратели донесъл на Питър пособията за писане, за които бил помолил. Той хвърлил на Питър бдителния поглед на често ритана улична котка и се шмугнал навън, преди да е успял да получи част от гнева, който се бил излял върху главата на Безън.

Питър седял край разнебитената масичка до прозореца, а дъхът му замръзвал от лютия студ. Той слушал неуморния вой на вятъра около върха на Иглата и гледал надолу към светлините на града.

Драги Върховен съдия Пейна, написал върху листа и спрял.

Дали като видиш от кого е бележката, ще я смачкаш в ръка и ще я хвърлиш в огъня непрочетена? Или ще я прочетеш и ще се изсмееш презрително на глупака, който първо убива баща си, а после дръзва да очаква помощ от Върховния съдия-изпълнител на Делейн? Или, може би, дори ще прозреш плана ми и ще разбереш какво се опитвам да направя?

Тази вечер Питър бил в по-ведро състояние на духа и си помислил, че отговорът на всичките три въпроса вероятно ще бъде не. Планът му като нищо можел да се провали, но не било правдоподобно да бъде прозрян от такъв подреден и методичен човек като Пейна. За съдия-изпълнителят да прозре намеренията на Питър било толкова вероятно, колкото да облече рокля и да захване бърз моряшки танц насред Площада на Иглата при пълнолуние. А аз го моля за нещо толкова дребно, помислил си Питър. Наченките на усмивка отново докоснали устните му. Или поне се надявам и вярвам, че така ще му се види… на него.

Той се привел напред, потопил перото в мастилницата и започнал да пише.