Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (19) (Софийски университет
2001–2007 г.)

1.3.7. Голбална меланхолия

Първата половина на 2004 г. се оказа много ялова за голбала и едва през месец юни от 11 до 13 СКХУ „Витоша“ отново със съдействието на много организации успя за пореден път да организира турнир с международно участие. Гости на мероприятието бяха „Ирис“ — Косиерич от Сърбия и Черна гора, а така също и националният отбор на Македония. „Витоша“ изнесе добър турнир и заслужено се поздрави с първото място следван от „Ирис“ и отборът на Македония. Срещите се играха в баскетболната зала на ЦСКА и това допринесе неимоверно много за високата организация и качество на този спортен форум.

След това състезание „Витоша“ остана без треньор. Досегашният треньор Никола Захариев, без да съобщи на ръководството или на отбора, просто преустанови своята треньорска дейност. Момчетата въпреки всичко го очакваха и мислеха, че става въпрос за временно отсъствие, но още през септември стана ясно, че не е така. Н. Захариев е човек, който изключително много допринесе за възраждането и развитието на голбала у нас. Но за съжаление така и не станаха ясни причините за неговото дезертиране от клуба.

В началото на септември „Витоша“ — Софийски университет, взе участие в турнир по голбал в гр. Стара Загора, където трябваше да участват поне 4–5 отбора, но в крайна сметка пристигна единствено „Успех“ — Варна. За да се проведе това състезание — парадоксално по своя състав, отборът на „Витоша“ взе решение да се раздели на два отбора. Класирането бе следното: на първо място — „Витоша“1; на второ място — „Витоша“2, и на трето — отборът на Варна. След този турнир Департаментът по спорт към СУ осигури лагер-школа на отбора. Но за съжаление лагерът не бе използван от отбора за качествена подготовка. В края на септември продължи веригата, проектирана от Министерството на младежта и спорта с турнир в София, където „Витоша“ за първи път след утвърждаването си претърпя поражение на родна сцена от български отбор — вечният си противник „Средец“. И така конкуренцията се поздрави с успех, но това не подейства особено обезпокоително в емоционално отношение.

Получи се покана за турнир в Македония, който бе насрочен за 8 октомври. Принципно най-големите трудности са били свързани с осигуряването на транспорта. В този случай председателят на ССБ отпусна микробус, но при условие да се състави национален отбор, или „Витоша“ и „Средец“ да излъчат по 4-ма участници и да пътуват като два отбора. Тъй като колегите от другия отбор не се съгласиха да се състави сборен отбор, наложи се вторият вариант и по 4 души от всеки отбор тръгнаха за Неготино, където щеше да се проведе състезанието. Трябва да се подчертае, че поради липса на места момчетата от „Витоша“ — и четиримата с увреждане първа степен с чужда помощ, нямаха възможност да вземат нито треньор, нито водач, а за резерви не можеше и да става дума. Въпреки всички трудности състезателите ни стиснаха зъби и се държаха достойно. Те завоюваха второто място, като първото остана за гостите от „Ирис“ — от Косиерич, за които остана съмнението, че играеха с елементи на некоректност и липса на феърплей. Изключително жалко беше, че колегите от другия отбор, които заедно с резервите брояха трима души, т.е. нямаха резерви, а просто една тройка за всякакви случаи, не проявиха разбиране и не отстъпиха четвъртото си място, което да стане пето за „Витоша“. Евентуално подобна постъпка щеше да бъде приета с голяма благодарност от „Витоша“, но не би. Те предпочетоха с тях да пътува просто един придружител, който не можеше дори да им помага от резервната скамейка.

Следващата седмица след турнира в Македония се проведе републиканското първенство. За първи път от неговото възстановяване, „Витоша“, след три поредни години, в които бе неизменен шампион, загуби титлата от конкурента си „Средец“. Това на пръв поглед твърде неприятно събитие не беше от особено значение, тъй като клубът се стремеше преди всичко да възстанови връзките си с чуждите силни отбори, а у нас дали „Витоша“ или „Средец“ ще бъде шампион нямаше съществено значение. Определящо е кой клуб работи последователно и кой клуб чака на случайността, за да спечели някой турнир или среща.

В началото на декември бе и последният турнир за 2004 г. във Варна. С натрупаната спортна злоба след загубата на шампионската титла момчетата се хвърлиха да отмъщават на вече новия шампион. В първия двубой това не се постигна, но във втория „Средец“ буквално бе разбит с резултат 7:1 и отново „Витоша“ се върна на върха.