Ран Босилек
Бате Патилан (6)

Скъпа гостенка

Драги ми Смехурко,

Вчера къде обед при мен у Лавренти струпали се бяха все отбор клиенти. Моята дружина на помощ ми беше. Работа кипеше. Аз тъкмо подстригвах една тънкопретка. Майсторът красеше съседката Недка. А Данчо с бръснача стържеше брадата на сладкаря Рача.

Изведнъж извика патилана Дана:

— Тичайте, че иде баба Цоцолана. Трябва да я срещнем, както й прилича!

— По-скоро, другари! — вик нададе Данчо и хвърли бръснача. — Царски да я срещнем! Тя така обича.

Аз тозчас оставих моята клиентка. Навънка изскочих. Гледам: баба иде. Тежко, тежко стъпя, сякаш е царица. През туй време някой ме дърпа сърдито. И пред мен застана мойта хубавица.

— А бре, Патилане, защо ме остави? Кой ще ме подстриже? Докога ще чакам? Гозбата ми вкъщи на въглен ще стане!

Аз й отговорих:

— Ех, виждаш, госпожо! Няма що да сторим. Баба ни пристига. Ти иди до вкъщи. Гозбата нагледай, та пак ела тука. И недей се мръщи!

Изпратих я вкъщи. После се обърнах, нисък поклон сторих, баба Цоцолана сърдечно прегърнах, па й заговорих:

— Добре дошла, бабо! Радваме се много, че за нас се грижиш, че сама ти идеш тука да ни видиш! А за да познаеш наш’та майстория, най-добре ще сториш и да се подстрижеш. Заповядай вътре! И седни на стола!

И Данчо й рече:

— Заповядай, моля! Тук седни на меко. И сама ще видиш как майсторски стрижем — и чисто, и леко!

И Дана й стори поклон до земята.

Майсторът сърдечно й стисна ръката.

— Добре дошла, бабо! Твоят Патиланчо навред ме прослави. Името му славно тук отпред поставих. Отвсякъде идват отбрани клиенти. И ти ще ни бъдеш почетна клиентка. Сега заповядай! Седни, почини си! Шапката снеми си! И ще те подстриже майстор Патиланчо.

С очи насълзени баба отговори:

— Благодаря много за милата среща! Радост и доволство сърцето ми сеща.

Тя седна на стола. Шапката отложи. Аз кърпа й сложих. Ножици приготвих. Почнах да я стрижа.

Но изведнъж някой отвори вратите. Вятърът подгони по пода косите. Един кичур хвръкна на баба в краката. Тя го зърна, скочи, викна колко може:

— Мишка, мишка, Боже! Помощ, Патилане!

Докато я зърна, баба вън изскочи с кърпата на шия. И не се завърна. Чак вкъщи я стигна патиланчо Данчо и там утеши я.

Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!

Скоро ще ти пиша какво после стана.