Ран Босилек
Бате Патилан (4)

Патиланчово утро

Писмо от Смехурка до Патиланча

Драги Патиланчо,

Все току ме питат защо не ти пиша. Ти толкова много писма си ми пратил, пък аз нито веднъж не съм отговорил. Ти не ми се сърдиш. Добре ме познаваш. Нали съм Смехурко? Аз само се смея. Писъмца да пиша никак не умея. То е дарба, братко. Неведнъж съм сядал да ти отговоря, ала все не зная отде да започна и как да завърша. Понапиша нещо, па току оставя. Но днес има вече що да ти разправя. И реших да пиша. Ако ти хареса, ще се пообаждам по-честичко вече.

Писъмцата скъпи, дето ми изпращаш, до едно ги пазя в дървена кутия. Наизуст ги зная, но все си ги вадя и ги препрочитам. И сам си се смея.

И навръх Гергьовден писмата извадих. На двора излязох, па с глас ги зачетох. Чета и се смея. Дойдоха при мене Славка, Живка, Пенка. Те за смях и трите душата си дават. Излезе от къщи и леля Еленка. А ето след малко пристига усмихнат чичо Очиларко. Три кучета води и отдалеч пита:

— Какво има тука, та така се смейте?

Леля отговори:

— Патиланско утро. Писъмца написал Весел Патиланчо. Чете ги Смехурко, а ние се смеем.

Аз чета, не спирам.

Сякаш си пред мене, драги Патиланчо. Като живи виждам: баба Цоцолана и Мими, и Козля, и твоите славни патиланци верни…

И слушам край мене смехове безмерни.

Надойдоха още слушатели много — малки и големи. Дворът се изпълни.

До едно писмата от сърце прочетох. Повторих, потретих. И всички се смяха.

Стана пладне вече. Аз свърших. Тогава наша Славка рече:

— Юнашки се смяхме. Доволни сме всички. Днеска е Гергьовден. Армаган да пратим в Патиланско царство. И писмо да пишем на нашия славен Весел Патиланчо. Смехурко ще пише. Ний ще събереме яйчица варени и с тях ще изпратим патилански поздрав в Патиланско царство, та да се зарадва весел Патиланчо.

Послушахме Славка и яйца събрахме. Тръгнах да ги нося на чича Ивана. Към вас той със коня щеше да намине.

Стигнах до чешмата. А там се въртеше весела въртушка. Спряха да почакат лелин Веселинча. Въртачът го хвана, взе да го издига. Но джоба му стисна. Бликнаха из джоба желтъци, белтъци. Веселинчо викна:

— Яйцата си искам! Ах, и какъв станах! Как ще се покажа пред мама и татя с измацани гащи!

И той взе да плаче. Аз на смях ударих. Струпаха се бързо малките играчи. Един в мен се блъсна. С кошницата паднах. И той върху мене. И ний ожълтихме яйцата варени. Рохкавички бяха. И нито едничко здраво не остана.

Аз за теб помислих, драги Патиланчо, и криво ми стана. Но после си рекох: „Ех, ще извинява Весел Патиланчо. И без дар ще мине. Славата му стига. Цяла сутрин тука всички ни разсмива. С писмо ще му пратя поздрави сърдечни“.

И така направих. Туй писмо написах.

Бъди здрав и весел!