Читателски коментари (за „Чужденецът “ от Албер Камю)

Романът е много рядък с изразената изкреност, но не разбирам връзката със заглавието. Героят не е отчужден към света, той само не е привързан към него, нито с връзките на любовта, нито с връзките на омразата, нито пък има желание да го изучава или даже да се страхува от него. Последното, страхът, е най-трудно за постигане, защото поне тялото желае да живее в света и със света. Съзнанието на героя обаче използва тялото и срещите със заобикалящия свят за да го наблюдава и усеща, както и да наблюдава и усеща себе си, без да пожелава нещата в този свят и себе си като ценност. Един чужденец не може да постигне това, той принадлежи малко или много на друг свят и може да оценява заобикалящия го свят повлиян от тази принадлежност. Така той се зацикля подобно на тези, които не са чужденци, само дето има различен списък на любови и омрази. В будизма има стремеж към постигане на описаното в романа съзнание, като се предполага че естествено в него ще се появи чувство на състрадание към другите същества, макар че не е задължително. В романа то не се появява, единствено в края се появява чувство на собственото страдание, но то не е обвързващо, защото няма силно желание към външен обект или себе си, което да го причинява, така героя остава свободен. Според мен по-правилно заглавие би изразявало тази непривързаност и свобода въобще, а не спрямо принадлежност към един друг и чужд свят, защото такъв свят няма споменат в романа, освен в заглавието.