Уилям Блейк
Екът на полята

Щом слънце изгрее,

небето се смее,

камбанки ромолят

в щастливата пролет

и звънко издига

гласец чучулига,

а в китна дъбрава

и дроздът отпява —

започва играта

и екват полята.

 

Джон с белите власи

седи у дома си

в старешка седянка

под дълбока сянка.

Все гледат играта,

все някой подмята:

„Какви бяхме луди!

Човек да се чуди…

По цял ден в играта

ехтяха полята!“

 

Но малките вечер

са капнали вече,

в червения залез

не тичат нахалост.

В гнездата са всички

невръстните птички

край мамини скути,

увити, обути.

Престава играта,

тъмнеят полята…