Анна Политковская
Русия на Путин (6)

В момента в Русия има два вида военнопрестъпници. Престъпленията им са свързани с Втората чеченска война, която започна през август 1999 г., когато Владимир Путин беше току-що назначен за министър-председател. Войната, която заемаше централно място през първия му президентски мандат, продължава и до днес.

Делата срещу военните престъпления имат нещо общо помежду си: изходът им се решава с идеологически, а не с правни аргументи. Inter armas silent leges. По време на война законите мълчат. Виновните са осъдени, но не вследствие на юридически процес, а според идеологическите ветрове, които завеят от Кремъл.

Първият вид военнопрестъпници наистина са участвали в бойните действия. От една страна, това са руски военнослужещи от така наречените „антитерористични операции“ в Чечня, а от друга — чеченските партизани, които са се били с тях. Първите обикновено оправдават за всички извършени престъпления, а на вторите се приписват обвинения, без много да се спазва законът. Първите получават свобода от съдебната система дори когато има неоспорими доказателства за вината им (а това рядко се случва, тъй като прокуратурата по принцип не си дава много зор да събира улики срещу тях). Вторите са наказвани с най-тежките възможни присъди.

Най-известното федерално дело е това срещу полковник Буданов, командир на 160-и танков полк на руското Министерство на отбраната. На 26 март 2000 г. — деня, в който Путин е избран за президент, — Буданов отвлякъл, изнасилил и убил 18-годишното чеченско момиче Елва Кунгаева, която живеела с родителите си в село Танги-чу близо до мястото, където бил временно дислоциран полкът на Буданов.

Най-известният чеченски казус е този със Салман Радуев — популярен партизански командир, който извършва терористични нападения още от времето на Първата чеченска война. Тогава е начело на така наречената Армия на генерал Дудаев. Радуев е заловен през 2001 г. и осъден на доживотен затвор, след което умира при мистериозни обстоятелства в строго охранявания затвор в Соликамск. Соликамск притежава лоша слава на „затворнически град“. Намира се в Пермска област и до него има солни мини. Той е място за изгнание още от царски времена. Радуев е символ на борбата за освобождение от Русия. Има много дела като неговото. Обикновено такива подсъдими се изслушват при закрити врати, за да се скрие информация от обществото. Аргументите за това често са неясни. От време на време след огромни усилия и при пълна секретност е възможно да получиш протоколи от дела срещу чеченски партизани. Обвинените са обявявани за виновни, без да се губи много време в събиране и анализиране на доказателства.

В същото време никой от първата категория обвинени във военни престъпления, независимо дали са от федералните или от чеченските сили, не получава честен процес. След произнасянето на присъдата чеченските партизани са изпращани в отдалечени трудови колонии и затвори, където не изкарват дълго. Проучванията на общественото мнение показват, че дори хората, които подкрепят правителството и усилията на президента в Чечня, смятат, че от тях се „отървават“ по нареждане на властите. Почти никой в Русия не вярва в справедливостта на руската съдебна система. Почти всички смятат, че тя е подчинена на изпълнителната власт.

Вторият тип военнопрестъпници са хора, озовали се в неподходящо време на неподходящо място, пометени от историческите стихии, които не са участвали във военни действия, но са имали нещастието да са чеченци, когато е трябвало някой да бъде осъден. Типичен пример за това е Ислам Хасуханов. Неговият случай напомня много на сталинските чистки, чийто връх е през 1937 г. Признанията се изтръгват с побой, използват се мъчения и психотропни вещества, за да се пречупи волята на обвиняемите. През това са преминали мнозинството чеченци, озовали се килиите за изтезания не само на ФСБ, но и на всички специални служби, които вилнеят из Чечня. Обвинените са измъчвани от поддръжниците на Ахмат Хаджи Кадиров, който до момента на убийството му е начело на проруското марионетно чеченско правителство, от служителите на военните комендантства, в подземията на поделенията на територията на страната, в изолирани килии в полицейски участъци.

Всичко това се координира и управлява от ФСБ. Това са хората на Путин, те се радват на неговата подкрепа и провеждат политиката му.