Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Стихи о Петербурге, 1913 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009)
Издание:
Ана Ахматова. Избрана лирика. Издателство „Народна култура“, 1974
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
1.
Пак Исакий грее пищно
под самия небосклон.
В нетърпение предишно
стине Петровия кон.
А в очите сажди парят
и тъмнее дим довят…
Не харесва господарят
своя нов престолен град.
2.
А сърцето бие мерно.
Остарява ли човек?
Наште сенки по Галерна
са останали навек.
Спуснала ресници гъсти,
виждам, влюбен и честит,
как поемаш с тънки пръсти
моя веер неразкрит.
Че сме двама, че в заветен
свят на чудеса вървим,
че сега над парка Летен
трепка лъч неуловим —
не скърбя за думи вещи
и сърцето не боли
от мъчителните срещи.
Любовта се утоли.
Ти си жив и аз съм жива,
край на страсти и беди —
тъмната вода прелива
и с усмивка мълчалива
Петър хладно ни следи.
1913