Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Как соломинкой, пьешь мою душу…, 1911 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009)
Издание:
Ана Ахматова. Избрана лирика. Издателство „Народна култура“, 1974
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и редакция: NomaD)
С тънка сламка ми пиеш душата.
Знам вкуса й горчив и безцелен.
За молбите не търся отплата.
О, покой мой многонеделен.
Като свършиш, кажи ми. И нека
на душата ми туй да е краят.
Аз ще тръгна по близка пътека
да погледам деца как играят.
Как цъфти над плетища череша
и подвикват зидарите дружно.
Ти любовник ли, брат ли ми беше,
аз не помня — и то е ненужно.
Как е светло и как безприютно,
уморена вървя, скръбнолица…
И мълчат минувачите смутно:
вярно, тя е от вчера вдовица.
1911
Край