Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tender Fury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 75 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Насила оженена

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Евелина)

16

Потънал в меланхоличните си мисли, Филип се бе излегнал небрежно на стола, протегнал дългите си крака пред себе си, стиснал чаша бренди в ръката, прикривайки чувствата си зад маската на отегчението, която бе наложил на красивото си лице. Наблюдаваше сцената наоколо си с хладно високомерие. Беше същата, каквато гледаше и предишните две вечери. Понеже не искаше да се върне на кораба, знаейки, че не може да стои далеч от Габи, той бе потърсил веселата, неангажираща компания на проститутките на Дейзи Уилсън. Но дори в най-интимните си моменти с едно от красивите и надарени момичета на Дейзи мислите за виолетовите очи и дългата сребриста коса нарушаваха удоволствието му.

Бременността на Габи бе поставила пред него една огромна дилема. Тя знаеше колко много той иска наследник, знаеше и че няма начин да се докаже кой е баща на детето, което носеше. Дълбоко в себе си Филип знаеше, че е възможно да е бащата, но възможно беше и това да е Дювал. Филип съвсем ирационално пропъди от ума си мисълта, че Габи и Марсел може да не са били любовници, както настояваше тя. Той не беше глупак. Все още можеше да брои. Само ако бебето се роди пълни девет месеца след като се бе любил с нея в Ню Орлиънс, тогава щеше да поеме своята отговорност. Изруга тихо, привличайки вниманието на някои от момичетата, които се разхождаха из стаята, съблечени до различна степен. Бе решил да забрави за известно време Габи, прекарвайки си приятно в ръцете на друга жена, но ето сега пак мислеше за онази, която бе толкова проститутка, колкото и всяко от момичетата на Дейзи! Не, помисли Филип и се поправи. Габи никога не може да бъде като куртизанките на Дейзи. Може да се отдаде от любов, но никога нямаше да се продава!

Кремъчносивият поглед на Филип пробяга през стаята и се спря на току-що влязлата елегантно облечена огненокоса жена. Той още не бе имал Дейзи, но знаеше, че тя би откликнала с голямо удоволствие, ако я поиска… може би още тази вечер… Беше чувал, че ляга с мъже само по изключение, но внимателният й поглед му бе подсказал, че ако я пожелае, него ще приеме. Забеляза, че Дейзи съобщава нещо, и се помъчи да събере разпилените си мисли, за да чуе какво казва.

— Господа — изрече високо Дейзи, привличайки вниманието на мъжете, събрани в мебелираната с вкус гостна. — Тази вечер всички ще бъдат почетени.

Направи драматична пауза и се усмихна хитро, когато видя, че всичките й клиенти са отправили цялото си внимание към нея.

— За първи път в този дом е дошла една французойка с невероятна красота. — Гостната затихна съвсем. — Тя е млада и съвършена във всяко отношение, затова си заслужава по-голяма… ъ-ъ… цена. — Когато Филип чу за французойката, прикова цялото си внимание към думите на Дейзи.

— Къде е тази французойка? — запита единият от мъжете.

Да, Дейзи — присъедини се друг. — Хайде да видим стоката, искам да видя за какво си плащаме.

— Търпение! Търпение! — засмя се Дейзи. Развоят на събитията започваше да й харесва. — Всички присъстващи мъже ще могат да я видят. Но през тайната дупка.

— Какво става тук, Дейзи? — запита един по-възрастен мъж с благородна външност. — Да не би тази французойка да си мисли, че е толкова добра, та не желае да общува с другите ти момичета?

Мислейки бързо, Дейзи отговори:

— Това момиче е от един много скъп дом във Франция, от много висока класа и знае много начини да задоволи мъжете, които моите момичета не знаят. По-нататък тя ще задоволи всеки от вас, но тази вечер ще бъде отредена само за един. Забавлявала е кралски особи и самата тя е от кралска класа.

Дейзи трупаше лъжи една след друга.

Клиентите явно бяха заинтригувани. Французойка направо от парижки бордей! Тайнствена жена от твърде висока класа, за да общува с другите момичета на Дейзи!

В този момент Филип загуби интерес. За него французойките не представляваха тайна. Бе имал една от най-красивите и омайващи французойки на борда на „Наветрен“ и му беше много трудно да освободи ума си от нея. Вече не искаше да има нищо общо с французойки.

— Последвайте ме, момчета, ако искате да зърнете как моята малка французойка се къпе — каза тайнствено Дейзи и поведе мъжете нагоре по високото стълбище. — Но не се шокирайте и не се учудвайте, каквото и да видите.

Всички мъже с изключение на Филип се струпаха зад кокетно пристъпващата Дейзи и си зашепнаха възбудено.

Габи стана и се протегна. Димящата вана я приканваше, от нея се носеше аромат на жасмин. Тя задърпа нетърпеливо колана на пеньоара, искаше час по-скоро да потопи изтощеното си тяло в топлата вода. Габи влезе във ваната, водата я покри до кръста, но й бе трудно да се съсредоточи. Трудно й беше да си припомни къде се намира и най-вече защо е тук. Мозъкът й като че ли бе замръзнал, не можеше да се оправи с напиращите усещания и чувства. Поради някаква необяснима причина тялото й трепереше от желание, което й бе трудно да опише.

Габи обхвана с длани пълните си гърди, изви гръб назад и почувства как зърната напират под дланите й, твърди и пулсиращи, изискващи ласка. Неспокойните й пръсти се спуснаха надолу към още гладкия корем, към нежната издутина на хълбоците, търсейки и откривайки сърцевината на нейната женственост.

Габи трепна разтревожена и отправи плах поглед към вратата, когато тя безшумно се отвори и в стаята влезе Мили, носейки малка хавлиена кърпа, която преметна през таблата на леглото. Очите на камериерката се откъснаха почти виновно от голото тяло на Габи, когато си тръгна, за да я остави да се доизкъпе насаме.

Сякаш насън Габи взе ароматния сапун и започна да натрива тялото си. Изведнъж един неустоим подтик я накара да изпусне сапуна и да прокара чувствено ръка по хлъзгавото си тяло. Започна да го гали с диво наслаждение, задъхана и трепереща от желание, което упоеният й разум не можеше да контролира. Отчаяно нуждаеща се от любов, копнееща да изпита тръпката на мъжките милувки върху разгорещената си плът, да почувства дълбоко проникване. Очите й бяха широко отворени, устните — влажни и открехнати, ръцете й се движеха трескаво, докосваха, масажираха, утоляваха парещата й жажда.

Разтърсващата сцена се представяше подред на мъжките очи, които надничаха през тайната дупка в стаята на Габи. Един по един посетителите на Дейзи пълнеха очите си с невероятната гледка, наслаждаваха се на нищо неподозиращата чаровница, чието чувствено тяло се извиваше и гърчеше под милувките на собствените й пръсти.

— Господи! — възкликна един от мъжете, хващайки се за издутината в панталона си, докато се отдръпваше от тайната дупка. — Никога не съм виждал подобно нещо!

— Гореща малка кучка! — извика друг с блеснали очи.

— Господи! — прошепна едно младо момче. — Какво ли само може да направи с мъжа в леглото!

Очите му излъчваха някакво благоговение.

След като всички мъже бяха надникнали през дупката, Дейзи ги отведе обратно долу в приемната. Филип ги изгледа развеселено — разпалената страст ясно личеше в погледите им. Каквото ида бяха видели, явно ги бе разтърсило. Дейзи ги остави да се посъвземат и пристъпи към Филип, за да му заговори тихо и делово.

— Ами вие, господин Сен Сир? — запита Дейзи, вдигайки предизвикателно вежда. — Толкова ли сте имунизиран срещу красотата, че нямате желание да я погледнете?

— Твоята френска курва не ми е интересна — изрече студено Филип. — Някое от другите момичета ще свърши същата работа. Или пък — и той направи драматична пауза — може би ти си свободна?

Дейзи огледа пресметливо Филип, преди да избухне в гърлен смях. Трябваше да признае, че той я привлича още с идването си в нейния дом преди две нощи. Коравото му тяло и студеното държание я заинтригуваха още от самото начало. Тя рядко обслужваше сама клиентите си, но някак си усети, че ако приеме Филип в леглото си, това ще е приятно преживяване и за двамата.

Смехът на Дейзи накара лицето на Филип да се смрачи застрашително. Той помисли, че тя му се подиграва. Скочи на крака и понечи да си тръгне, но почувства една ръка на рамото си и погледна в очите на Дейзи, които искряха в златисти отблясъци.

— Чакай, скъпи, не си отивай — произнесе тя с гърления си глас, който обещаваше много наслади. — Не се смеех на вас, а на себе си. Никога не съм мислила, че няма да имам търпение да приема лично някого от клиентите си, но сега едва се сдържам. Когато свърша с работата, с която съм се заела, ще ви накарам да се радвате, че сте ме изчакали.

Нежното й тяло се притискаше до неговото и Филип не се съмняваше, че тя го желае.

Загледа лениво как стегнатото тяло на Дейзи се движи грациозно из стаята, приближавайки се към групичката мъже, които преди минути бе водила на горния етаж. По-скоро видя, отколкото чу бързите реплики, които съдържателката разменяше с разгорещените, готови за действие мъже. Бляскавата усмивка на Дейзи подсказа на Филип, че е постигнала доста задоволително споразумение. След като кимна на един грубоват мъж, явно богат търговец, Дейзи се върна при Филип, който наблюдаваше с дистанциран интерес как търговецът изкачва стъпалата две по две, сподирян от подвикванията и дюдюканията на другите мъже.

— Не я оставяй да те изцеди, Рафи — изкрещя някой.

— Обзалагам се, че тая малка французойка знае как да използва устата си — изсмя се друг и направи неприличен жест с ръка.

Филип не обърна внимание на подмятанията им и насочи цялото си внимание към Дейзи, надявайки се нейният многостранен чар и големият й опит в леглото да занимават ума и тялото му достатъчно дълго, за да заглушат смущаващите мисли за невярната среброкоса кокетка, чието телце го подлудяваше от желание.

— Много доходна вечер — промърмори Дейзи, притискайки ръката на Филип към тялото си с потъмнели от желание очи.

Самоуверена усмивка изви нагоре ъглите на начервените й устни и без да губи време, тя поведе Филип нагоре по стълбите към своята стая. Току-що бе получила най-високата възможна цена за френското момиче Лиза, а виното, примесено с наркотик, бе подействало по-успешно, отколкото можеше да си пожелае. Повечето от мъжете си бяха избрали по някое момиче и най-важното, тя предвкусваше цяла нощ, изпълнена със страст, в прегръдките на красивия мъж, вървящ до нея.

Едва когато водата изстина, Габи усети, че трябва да излезе от ваната и да се изсуши пред топлия огън, за да спре да трепери. Излизайки предпазливо от ваната, тя взе миниатюрната хавлия, която Мили й беше донесла, и започна да изтрива треперещото си тяло със замечтан, далечен поглед в почти стъклените си очи. Огънят в камината осветяваше бялата й, почти алабастрова кожа. Габи пусна хавлията долу и тръгна лениво към леглото, за да облече дантелената дрешка, която й бяха представили като нощница. Дрехата, която Дейзи бе пратила на Габи, беше съвършено прозрачна, с тънки презрамки и ниско изрязано деколте, което се завързваше под гърдите със сатенена панделка; по-надолу нощницата падаше на красиви, богати гънки около стройните й крака. Габи не можеше да се съсредоточи в нищо друго освен в своето пулсиращо, треперещо от желание тяло. Задъхана от силните емоции, тя едва удържаше ръцете си да не блуждаят по изтормозената й плът.

Докато стоеше така до леглото, объркана и несигурна какво да направи, вратата се отвори и в стаята влезе набит мъж, чиито груби черти рязко контрастираха със скъпите му дрехи.

— Боже господи! — възкликна той със страхопочитание, — отблизо си още по-красива. И си струваше всяко пени, което платих!

— Господине? — запита Габи, смръщвайки чело озадачена. Защо беше в някаква спалня с непознат мъж, неподходящо облечена почти с нищо, запита се тя с усилие на волята.

— Цяла-целеничка французойка — ахна мъжът с неприкрито възхищение. — Казвам се Рафи, мадмоазел — осведоми я той пристъпвайки жадно към плахо отстъпващото момиче. — Ние двамата ще си прекараме чудесно.

Погледът в кръглите мънистени очички на Рафи не можеше да се обърка с нищо и макар Габи да бе отвратена от мъжа, плътта й се стремеше към него. Всяка свързана мисъл изчезна от ума й, докато тялото налагаше собствената си воля. Не осъзнаваше нищо; в този момент искаше само да утоли непоносимия глад, измъчващ трескавото й тяло.

Рафи в миг раздра съблазнителата нощница и се нахвърли върху Габи с неутолима жажда, впи ръце и устни в нежната й плът, а нейните викове и стонове го подлудяваха още повече. Тя дърпаше дрехите му като изпаднала в несвяст, докато той най-накрая успя да ги съблече. След това Рафи я взе на ръце и я хвърли на леглото, затискайки я със силното си набито тяло.

Измъчената плът на Габи бе пламнала, както никога досега. Когато Рафи започна да похищава с ръце и устни всяка извивка и всеки отвор по нейното гладко и благоухаещо тяло, тя започна да се гърчи и да стене, кулминациите й се застигаха, но въпреки това оставаше странно незаситена. Няколко пъти в делириума си тя извика името на Филип, но дори да го бе забелязал, Рафи не каза нищо. Когато накрая набъбналият му член проникна в кадифената й плът, тя изпищя от болка при бруталното му нахлуване, но го стисна още по-здраво, притискайки устата му към пулсиращите си зърна. Изпаднала в блаженство, което сякаш щеше да я погълне цялата, тя стигна до кулминация точно когато тласъците на Рафи престанаха и той се отпусна запъхтян върху нея.

— Значи старият Рафи ти хареса, а, французойче? — изсмя се той грубо, когато накрая успя да си поеме дъх. — Е, там, откъдето идва всичкото това, има още много.

Габи далеч не беше заситена.

— Още! Още! Искам още! — замоли тя смаяния, но поласкан Рафи.

— Разбира се, скъпа. Веднага щом ми покажеш някои от ония номера, дето Дейзи каза, че много ги умееш.

Габи го изгледа неразбиращо, когато той коленичи над нея, дръпна я болезнено за косата и нагласи главата й в удобна позиция. Тя жадно го пое, без да протестира; импулсите, бушуващи в нея, я докарваха до ръба на лудостта.

— Господи! — извика Рафи и тялото му затрепери във върховна наслада. — Господи!

В стаята до тази на Габи Филип и Дейзи лежаха, преплели ръце и крака, телата им бяха целите мокри от пот. Филип бързо бе запалил страстта на Дейзи и изкусните му ласки я бяха възбудили невероятно силно. Тя го целуваше и галеше, стремейки се да го възпламени, но някак не успяваше да постигне целта си. Филип не можеше да не сравнява подпухналата плът на Дейзи с гладкото, стройно тяло на Габи. Но макар че страстта му не бе докрай разпалена, Дейзи не забеляза това. Бе твърде увлечена във вихъра на собствената си наслада, за да усети, че Филип не й реагира достатъчно. Освен това той се погрижи да я доведе до изумителна кулминация, макар неговата печално да липсваше. Скоро след първото им съвкупление Дейзи го пожела отново и след малко той се видя да прониква отново в нея, показвайки поне външно страст, равна на нейната, но оставаща някак далеч от самия него.

Дейзи лежеше задоволена и уморена, докато Филип дремеше до нея. Тя се усмихна нежно, когато го погледна и го чу да мърмори нещо на френски. Разбра само една дума: „Габи!“ Не знаеше коя е Габи и не я интересуваше. Само съжаляваше за това, че както й бе казал, Филип заминаваше на другия ден за Мартиника. Въздъхна и помисли пак да го събуди за още един рунд, но внезапно си спомни, че онова момиче, Лиза, беше в другата стая. Запита се как ли се справя Рафи с нея. Стана полека от леглото и отиде до тайната дупка за наблюдение.

Смехът на Дейзи и полугласните й забележки пробиха мъглата на съня, стигайки до съзнанието на Филип. Той колебливо отвори очи, за да разбере какво толкова я е развеселило. Видя я да гледа през малка дупка на стената.

— Какво има, Дейзи? — запита той сънено. — Какво гледаш?

— Малката французойка ще изяде Рафи, а тоя мечок просто ще я съсипе. Но чудното е, че тя моли за още. Никога не съм виждала нещо подобно — повтори благоговейно Дейзи. — Никога не съм виждала това да действа така добре.

— Кое да действа добре? — запита Филип, усещайки, че го обзема любопитство.

— А… нищо, скъпи, говорех си.

— Идвай тук — настоя Филип, гледайки с премрежени очи голото й тяло.

Дейзи не би искала нищо повече от това, отново да се прилепи към твърдото, мъжествено тяло на Филип, но бе омагьосана от гледката, която представляваше разпалената двойка в съседната стая.

— Той си взема своето за всяко пени, което е дал. Дано само да не отскубне тая сребриста коса от главата й. Господи, каква прелест! Като блестяща коприна!

Някъде в замъгления мозък на Филип прозвуча предупредителна камбана и той се вслуша в думите на Дейзи.

— Как каза, че се казва? — запита той с внезапно изострено внимание.

— Казва, че името й е Лиза, но кой знае? Лиза Лафарж. Звучи достатъчно по френски — отвърна Дейзи, вдигайки рамене. — Господи! Виж какво прави на стария Рафи!

Ръцете й с безупречен маникюр започнаха да се движат по тялото й, а в същото време Филип скочи и изруга шокиран, а по лицето му се изписа върховно неверие.

— Невъзможно — изрева той, когато Дейзи съобщи фамилията момичето. Също като моминското име на Габи! — Оставих я добре защитена на „Наветрен“! Как би могла да дойде тук?

Той изблъска грубо Дейзи от мястото й пред дупката и сам залепи око на нея. Това, което видя, накара кръвта му да се смръзне във вените. Див гняв избухна зад челото му и Дейзи отстъпи назад ужасена.

— Какво има, скъпи? — запита тя, изведнъж изплашена, че е приела луд човек в леглото си. — За какво говориш? Можеше да погледнеш тая французойка по-рано, но тогава отказа. — Приближи се към Филип и опря в него голите си гърди, опитвайки се да го разсее. След като бе видяла спектакъла в другата стая, бе напълно готова пак да го приеме в себе си. — Хайде, върни се в леглото — измърка тя с гърлен глас.

Но Филип не я чуваше и не я виждаше. Това, на което току-що бе станал свидетел, го бе оставило потресен и го бе лишило от дар слово. Противно на всякакъв здрав разум, французойката с мъжа, когото Дейзи бе нарекла Рафи, беше самата Габи! Голото й, плувнало в пот тяло бе притиснато към дюшека, Рафи почти бе смазал крехката й фигура под мощния си торс. Но тъкмо лицето на Габи накара Филип да изпадне в транс. Очите й бяха станали тесни цепнатини, присвити от страст, на жадно отворените й устни блуждаеше порочна усмивка. Почти чуваше стоновете й и насърчителните й думи, докато ръцете й се движеха по едрото тяло на Рафи. Сигурно го бе изтощила, защото лицето му беше червено и се потеше обилно, докато седалището му се вдигаше и спускаше в бързи отсечени движения, а обзетата от страст жена под него изпиваше всяка искрица от трескавата му енергия.

В края на краищата ужасът от гледката блъсна Филип като боен чук право в корема и той едва се сдържа да не повърне.’

— Боже господи! — изруга той с все сила. — Какво си й направила?

Дейзи бе смаяна от яростната реакция на Филип. Какво пък толкова се е загрижил за малката френска курва, запита се тя. Защото тя си беше точно това. Дейзи и за миг не беше повярвала на историята за манастира и жестокия съпруг. Във всеки случай, уменията й в леглото опровергаваха баснята за манастирското възпитание.

— Какво общо има това с тебе, скъпи? — измърка Дейзи, надявайки се да примами отново Филип в леглото.

— По дяволите, Дейзи! — избухна Филип и яростта му се обърна срещу жената, която стоеше до него. — Та това е съпругата ми — тук с тоя луд!

Филип навлече дрехите си с една ръка, хвана Дейзи с другата и изхвръкна от стаята, влачейки голата жена след себе си.

— Съпругата ти! — ахна Дейзи и смръщи лице, когато Филип я стисна по-здраво за китката. — Не! Не може да бъде! Тя е само една френска курва.

Без да обръща внимание на думите на Дейзи, Филип нахлу в съседната стая, влачейки съдържателката след себе си. Задавените викове на Габи късаха сърцето му. Но когато тя извика името в пристъп на агония, на измъченото му лице се отпечата маската на лудостта.

Мъжът, лежащ върху Габи, бе така омаян от извиващото се под него тяло, че не чу влизането на Филип.

— Казвам се Рафи, малка кучко — грухтеше той, — и съм също толкова добър, колкото тоя твой Филип, който ида е, да го вземат дяволите, но проклет да съм, ако не си ме изсмукала.

Изведнъж изпотеното му тяло се отдели от леглото, прелетя през стаята и се приземи пред босите крака на Дейзи. Беше толкова изтощен, че само ахна учудено.

— Махай се оттук, боклук такъв! — заповяда Филип, давайки воля на бушуващия в гърдите му гняв. — Излизай, преди да съм те убил!

Въпреки че беше крайно изтощен, Рафи се изправи неуверено, грабна дрехите си и заяви с по-голяма увереност, отколкото усещаше в момента:

— Добре де, добре, ама не можеш да задоволиш тая малка кучка. И ти казвам, Дейзи, златна мина си напипала с това французойче. Така те изсмуква, че си забравяш името.

После, като видя мрачното изражение на лицето на Филип, изхвръкна навън, навличайки трескаво дрехите си.

Дейзи се накани да излезе от стаята, но Филип хвана китката й и я придърпа към леглото.

— Какво си й дала? — запита той ядосано, посочвайки към Габи.

— Нищо! Нищо! — настояваше тя, но страхът й растеше с всеки изминал миг. — Сигурен ли си, че това е съпругата ти?

— Да, това е съпругата ми — заяви мрачно Филип — и знам, че е била упоена, иначе нямаше да бъде тук. Не бих се поколебал да убия и жена, Дейзи, затова ми кажи истината.

Той я стисна по-силно и изви ръката й зад гърба, докато тя не изпищя.

— Добре, добре! Ще ти кажа, само не ми чупи ръката, за бога!

— За тебе ще е по-добре да ми кажеш истината!

Само това можа да изрече Филип, без да откъсва очи от Габи и от агонията, в която се гърчеше тя.

— Дадох й малко стимулант, за да я направя малко по… по-разпалена.

Филип изруга на висок глас.

— Колко си й дала, да те вземат дяволите?

— Само няколко капки в чаша вино. Няма да й навреди. Много пъти съм го използвала и не е имало лоши последици, само…

— Само какво? — запита Филип, стискайки все по-силно ръката на Дейзи.

— Никога… никога не съм го виждала да действа така силно — заекна Дейзи, мръщейки се от болка.

— Остави ли бутилката в стаята, когато излезе?

— Не! Не! Взех я със себе си. — Изведнъж ужасеното лице на Дейзи просветна. — Чашата ми — изохка тя. — Оставих пълната си чаша в стаята и… — Замълча и насочи очи към масата с двете празни чаши. Филип погледна натам, където гледаше тя, и без никакви обяснения разбра, че Габи е изгълтала съдържанието на двете чаши, в които е имало наркотик!

— Ако твоят проклет стимулант е навредил на нея или на детето й, ще се върна и ще те убия с голи ръце — обеща Филип със стиснати зъби.

— Съпругата ти е… бременна? — ахна Дейзи, сигурна, че смъртният й час й наближава. — Откъде можех да знам? Тя не ми е казала, че ще има дете.

— Как така е попаднала в къщата ти? — запита Филип и стисна още по-силно ръката на Дейзи. Понеже познаваше, Габи той разбра, че тя никога не би дошла доброволно в публичен дом.

— Един мой приятел спаси Лиза… е, както и да се казва, да не я изнасили един моряк на име Големия Джейк и ми я докара тук.

— Доброволно ли е дошла? — запита Филип с явно неверие, изписано на лицето. Достатъчно добре познаваше Габи, за да знае, че манастирското й възпитание няма да й позволи да се продава, независимо колко отчаяно е положението й. — Истината! — настоя той когато Дейзи се поколеба. — Ако разбера, че си ме излъгала, ще кажа на полицията, че си отвлякла съпругата ми.

Дейзи нямаше друг избор и му разказа всичко, каквото знаеше за Габи и как се е озовала в публичния дом. Когато свърши, тя вдигна въпросително вежда към Филип и запита с немалка доза любопитство:

— Ти ли си жестокият съпруг, от когото е избягала? Ето тази история бих искала да чуя, скъпи!

Един мускул помръдна на брадичката на Филип и той сви юмруци, едва сдържайки се да не я удари.

— Тя два пъти е била упоена! — изрева той. — Приятелят ти Майк я е упоил, за да я докара тук!

Дейзи се сви, когато усети заплахата в гласа му.

— Първата нощ й дадохме само приспивателно — защити се тя. — Мислиш ли, че ще позволя да й направят нещо? Та аз съм вложила много в нея.

— А какво ще стане с детето, което носи? Приспивателното и стимулантът ще му навредят ли? — запита Филип почти обезумял от тревога.

— Не знам — призна нерешително Дейзи. — Но съм сигурен, че тя ще се оправи, когато ефектът от наркотика изчезне. Никога на никого не е навредил досега.

— Моли се да си права — предупреди я заплашително той и Дейзи настръхна.

Изведнъж целият гняв се оттече от тялото на Филип. Главната му грижа сега беше да изведе Габи от публичният дом и да я закара на „Наветрен“, където ще може добре да се погрижи за нея. Пусна натъртената ръка на Дейзи, вдигна на ръце Габи заедно със сатенените чаршафи и я притисна към себе си като малко дете. Стори му се лека като перце, докато я изнасяше от стаята.

Усетила ръцете на Филип, Габи изстена и се притиснало него.

— Всичко е наред, скъпа — прошепна той нежно. — Нищо и никой няма отново да те нарани. Аз винаги ще се грижа за тебе. — Обърна се отново към Дейзи и заповяда рязко: — Кажи да докарат каретата ти пред задния вход. — Когато тя се позабави, той я блъсна в гърба. — Хайде, по-бързо!

Дейзи грабна метнатия настрана пеньоар на Габи, уви се с него и побърза по задното стълбище да приготви каретата. Когато Филип стигна до задната врата с лекия си товар, там вече го чакаше каретата заедно с кочияша. След миг те се понесоха към „Наветрен“.

След като нареди на капитана да насочи незабавно кораба към Мартиника, Филип отнесе Габи в каютата им и нежно я положи на леглото. После помоли моряка Лавил, който се навърташе наоколо с неспокоен вид, да донесе гореща вода, нещо за дезинфекциране и кърпи. Едва когато Лавил донесе нещата и се върна към задълженията си, Филип отви Габи и внимателно заразглежда многобройните ухапвания и одрасквания по тялото й.

Ругаейки на висок глас Големия Джейк, Майки, Дейзи, Филип нежно проми и дезинфекцира всички наранени места. После я изми от глава до пети, мръщейки се от болка и отвращение, докато изтриваше между бедрата й следите от наслажденията на Рафи.

Докато Филип се грижеше така за Габи, действието на наркотика продължаваше да разяжда тялото и духа й и тя се гърчеше и се виеше под нежните му докосвания. Доволен, че се е погрижил за всичките рани по тялото й, той я зави с чаршафа, притегли един стол и седна до нея, за да чака да се изпари наркотикът, молейки се при това тя да не пометне.

Филип, изглежда, бе задрямал, защото се събуди със силно трепване и видя Габи будна, седнала в леглото с див поглед. Явно не го позна макар, че викаше името му.

— Какво има, скъпа? — запита той със стегнато от тревога лице. — С какво да ти помогна?

— Вземи ме! Моля те! Цялата горя! — прошепна тя и се вкопчи в него. — Защо ме караш така да страдам?

Долната й устна трепереше и Филип усети огромно състрадание към нея. Тя нямаше представа какво прави и Филип силно се надяваше, че няма да си спомня нищо от случилото се в заведението на Дейзи, защото никога нямаше да го чуе да й разказва за това.

Сърцето му едва не изскочи от гърдите, когато Габи продължи да го умолява. Не можейки повече да понася да я гледа така нещастна, той стана от стола си край леглото и я прегърна, за да спре силното й треперене. А след това беше съвсем естествено да я успокои с целувка, за да уталожи хлипането й и хълцането, породено от нестихващото желание. Последва неизбежното.

— По-бързо! По-бързо! — подканваше го Габи, дърпайки дрехите му.

Макар да знаеше, че тя действа под влиянието на афродизиака, влязъл в организма й, Филип не бе в състояние да устои. Освен това, разсъди той, тя се разкъсваше от желание и кой можеше да го утоли по-добре от собствения й съпруг? Той поне щеше да я вземе нежно и внимателно, не като онзи звяр Рафи, който изливаше върху нея необузданата си страст.

Филип започна нежно да се люби с Габи и тя като че ли го позна, когато замъгленият от страст поглед започна да изчезва от виолетовите й очи и на негово място дойде едно меко, греещо сияние. Тя дори престана да трепери, докато Филип се движеше нежно в нея. Когато настъпи кулминацията й и тя започна да вика, това не бяха викове на животно, изпаднало в истерия, а изблици на влюбена жена, в обятията на своя любим.

След като Габи се сви доволно в прегръдките на Филип и заспа дълбок, естествен сън, той дълго време я гледа внимателно, преди да се унесе в неспокойна дрямка.

Филип се събуди пръв и започна да наблюдава лицето на Габи, спокойно в съня; не искаше дори да помръдне за да не стресне мирния й сън. Започна да мисли за живота си и за ужасните неправди, които бе причинил на Габи и на Сесили. Всичко случило се бе по негова вина; неговата гордост, упорството му бяха погубили всичко, което му бе скъпо. Дълбоко в сърцето си знаеше, че след последния опит на Габи да му избяга той не можеше вече да я кара насила да остане при него, иначе тя щеше да се самоунищожи в следващия си опит за бягство. Никога нямаше да се разведе с нея, но и никога нямаше да настоява тя да живее с него.

Абсолютното му пренебрежение към нейните чувства, докато я бе държал почти като пленничка на борда на „Наветрен“, бяха причинили нейното бягство и изпитанието, преживяно с безскрупулната Дейзи. Той никога нямаше да си го прости! И сега се обля в студена пот, като си спомни как Рафи опустошаваше крехкото й тяло, и горещо се замоли тя да не си спомня нищо от това. Никога нямаше да й разкрие как е била безсрамно използвана, дори сърцето му да се разкъсаше от това усилие да прикрие истината. Нима сам той не бе злоупотребявал с нея, помисли Филип с чувство на вина.

— Боже господи, как си издържала! — възкликна с угризение Филип, прегръщайки силно Габи.

С дълбок копнеж, който пронизваше душата му, той си спомни времето, когато бяха щастливи и влюбени, времето, когато с радост очакваха раждането на своето дете. Чувствата му към нея все още бяха силни и разтърсващи, но сега към тях се примесваше неверието. Възможно ли беше да възстановят някогашните си чувства един към друг?

Габи се размърда в прегръдките на Филип и бавно отвори очи с недоумяващо лице; една малка бръчица пресече гладкото и чело.

— Господи! — извика тя и се хвана за слепоочията. — Защо толкова ме боли главата?

Погледна към Филип, сякаш го виждаше за първи път, и спомените нахлуха като бурен поток в главата й. Спомни си как бе избягала от „Наветрен“ и как се бе събудила в заведението на Дейзи Уилсън, но по-нататък не можа да изтръгне нищо от ума си. Виждаше само една тъмна бездна с проблясъци на неясни спомени, някои прекалено ужасни, толкова отблъскващи, че замъгляваха мислите и мозъка й.

— Как ме намери? — запита накрая тя, усещайки внимателния поглед на сивите му очи. — Нима Дейзи…?

Филип изгледа внимателно Габи и когато стана ясно, че нищо не си спомня от предишната вечер, той каза:

— Един от моряците на „Наветрен“ те познал, когато са те внесли в къщата на Дейзи, и ми съобщи. Когато пристигнах и казах, че съм твой съпруг, Дейзи нямаше избор и трябваше да те върне.

— Аз… не си спомням — произнесе измъчено Габи, притискайки слепоочията си. — Сигурен ли си, че така е станало?

Сви инстинктивно ръце и крака и се запита защо ли цялото тяло толкова я боли.

— Бебето ми! — беше по-скоро вик от мъка, отколкото въпрос; ръцете й се вкопчиха във все още гладкия корем.

— Всичко е наред, малката ми — започна да я успокоява Филип. — Детето си е в тебе, нищо му няма. Това, че не можеш да си спомниш нищо, е, защото Дейзи ти е дала приспивателно.

Габи изпусна дълбока въздишка и всичко като че ли щеше да бъде наред, ако не бе спуснала поглед надолу по тялото си и не бе надала ужасен вик, виждайки безупречната си бяла кожа цялата изпонасинена, в драскотини и белези от зъби. Дори кожата на главата си усещаше така, сякаш някой упорито я бе дърпал за косата.

— Какво си направил с мене, Филип? — извика тя обвиняващо. — Защо си злоупотребил с мене, докато съм била в безсъзнание и не съм можела да се защитавам? Ако твоята бруталност струва живота на детето ми, никога няма да ти го простя!

Филип побеля, лицето му стана смъртнобледо въпреки загара. Досега не бе мислил какво ще каже Габи, когато открие по себе си раните, нанесени от Рафи. Но тъй като не искаше тя да разбере истината и се бе заклел никога на никого да не я каже, Филип нямаше избор и трябваше да приеме обвинението.

— На детето нищо му няма, скъпа — увери я Филип. — Колкото до това, че съм те наранил, аз… аз… — Какво би могъл да каже?

— Не се извинявай, Филип! — разяри се Габи. — Само погледни тялото ми, за да видиш на какво жестоко отношение съм станала жертва!

Едва тогава тя осъзна, че все още лежи в прегръдките на съпруга си, и се дръпна от него, изпращайки му такъв пълен с ненавист поглед, че Филип бе твърде потресен, за да заговори. За да прикрие нарастващото си вълнение, той стана от леглото и започна да се облича.

Габи също понечи да стане, но веднага се отпусна назад, притисна главата си с две ръце и изстена. Филип моментално се озова при нея.

— Не ставай, малката ми — помоли я той нежно. — Почивай си, докато не се почувстваш достатъчно добре. Няма повече да те притеснявам — обеща той, настанявайки я нежно на възглавниците, сякаш наистина бе силно загрижен.

Габи го гледаше внимателно и със страх. Едва когато той излезе от стаята, тя се отпусна и се предаде на болката, която пронизваше натъртеното й тяло.

Габи беше още в леглото, когато Филип се върна по-късно със закуската; виолетовите очи блестяха на бледото и лице, тялото й трепереше, цялото изпонаранено и бодящо. Филип разбра, че още е много рано да се преценява дали тя ще изгуби детето. И ако това се случеше, той не можеше да го предотврати. Нямаше друго лекарство, освен да настоява тя да пази леглото, а той пък да бди над нея.

— Донесох ти закуската, скъпа — каза той весело, оставяйки подноса до нея.

— Аз… не мога да ям — измърмори Габи; от гледката на храната й се повдигаше.

— Трябва — настоя меко Филип. — Ако не заради себе си, яж заради детето.

Любезните му думи не успяха да разведрят мрачните мисли на Габи. Защо е толкова нежен и толкова загрижен, запита се тя тъжно. Да не би да е измислил някакъв нов начин да я накаже? Загледа го внимателно, докато той вземаше с лъжицата малки хапки и я хранеше като дете. Габи беше толкова изненадана от необичайната му грижа към нея, че автоматично отваряше уста. Когато изяде почти цялата храна от чиниите и възрази, че не може да поеме и хапка повече, Филип остави подноса настрана и няколко минути внимателно я гледа мълчаливо. Габи имаше ясното чувство, че той се опитва да запомни лицето й. Мълчанието помежду им стана почти болезнено. Накрая Филип проговори:

— Габи, ако не си забелязала, „Наветрен“ е в открито море. Снощи напуснахме Норфък. — Габи не каза нищо. — Плаваме към Мартиника. Аз… мисля, че трябва да се посъветваш с лекар за бременността си. Сега за тебе Мартиника е най-подходящото място.

— Защо те е грижа за това, Филип? Това дете не означава нищо за тебе.

— Ти още си моя жена — дойде нерешителният отговор на Филип. Следващите му думи я накараха да зяпне изумена; той ги произнесе с нисък измъчен глас. — Когато стигнем Мартиника, си свободна да правиш каквото искаш. Аз… няма да те карам да се върнеш в Белфонтен с мене или да подновим отношенията си. Дали ще се държиш като моя съпруга — това ти сама ще решиш.

— Да не би да искаш да кажеш, че ще се разведеш с мене, Филип? — запита Габи невярващо, смаяна от коренната промяна в поведението на съпруга и.

— Не! — извика Филип високо. После добави с по-тих глас: — Никога няма да се съглася на развод.

— Тогава какво имаш предвид? Не те разбирам, Филип. Каква нова жестокост искаш да изпробваш върху мене?

— Много мислих, откакто те намерих в дома на Дейзи Уилсън, и дойдох до неизбежното заключение, че двамата непрекъснато ще воюваме един срещу друг, ако аз те принудя да се върнеш в Белфонтен и да възстановим съпружеските си отношения. Най-малкото, това дете винаги ще стои между нас. Сигурен съм в това точно както съм сигурен, че не мога да живея в една къща с тебе и да не се държа като твой съпруг. Ти си твърде привлекателна, за да стоя настрана от тебе. — Той замълча и се изкашля, сякаш думите му бяха причинили болка.

Габи слушаше внимателно, но не можеше да повярва на онова, което казваше Филип, не се осмеляваше да попита как смята той да я освободи. Докато говореше, лицето му оставаше непроницаемо, очите забулени, само един мускул потрепваше около челюстта му, издавайки чувствата му.

— Когато стигнем Мартиника — продължи Филип, сякаш четейки мислите й, — ти си свободна да избереш къде и как искаш да живееш. Можеш да се върнеш с мене в Белфонтен и да бъдеш моя съпруга във всяко отношение, можеш да останеш в градската ми къща в Сен Пиер или… или… да отидеш при Дювал, ако наистина искаш. Аз няма да ти преча.

Габи бе смаяна и озадачена. Да не би той да говори сериозно, запита се тя. Наистина ли би й позволил да живее открито с Марсел, без да й даде развод? Поради очевидни причини тя не можеше да живее заедно с Филип в Белфонтен. Не искаше да се настани и в градската къща, защото там Филип и Амали лесно можеха да я намерят. Трябваше да мисли за детето на Филип, да го пази от Амали, дори от самия Филип. Инстинктивно съзнаваше, че Марсел ще се зарадва да я приеме у дома си, няма да иска нищо от нея, дори ще се грижи за детето й. Но дали тя самата го искаше? В края на краищата, той щеше да очаква от нея нещо повече от обикновено приятелство и предвид обстоятелствата неговите очаквания нямаше да бъдат неоснователни. Тя знаеше, че Марсел я обича. Колко дълго един влюбен мъж може да се задоволи с целомъдрени целувки и прегръдки, в които липсва страст? Когато детето й се роди, той ще иска да стане неин любовник и тя не би могла, не би трябвало да му откаже, защото му дължеше благодарност. Може би, замисли се тя, може би… възможно беше да го обикне, както някога бе обикнала Филип.

Филип се взираше навън в гъстата сива мъгла, докато Габи мислеше и решаваше собственото си бъдеще. Той внимаваше на лицето му да не се изпише неспокоен израз, но дълбоко в сърцето си знаеше какво ще реши тя, защото страшните сенки от миналото изведнъж изпълзяха и започнаха да го преследват.

Виолетовите очи на Габи плашеха Филип, те проникваха в дълбините на душата му. Преди да бе казала какво е крайното й решение, тя се чувстваше задължена отново да заговори за тяхното дете. Дължеше на това невинно създание поне един опит за помирение, трябваше да се опита да го убеди, че не му е изневерила с Марсел. Габи си пое дълбоко и мъчително дъх и запита:

— Ако се върна в Белфонтен и бъда твоя съпруга във всяко отношение, ще намериш ли в сърцето си поне мъничко сили да приемеш и обичаш това дете като собствено?

Дългите гъсти мигли се спуснаха, за да прикрият чувствата й. Габи зачака с разтуптяно сърце какво ще отговори Филип; няколко прости думи, които щяха да променят живота й.

— Да ми прости господ, но не мога! — извика Филип, почти давейки се в собствените си думи, проклинайки гордостта си, която отказваше да й даде благото на съмнението; съмнение, което щеше да го преследва до гроба.

— Аз нося твоето дете, Филип — настоя Габи меко и с тъжен глас. — Не може да е другояче. Ти си бащата на това дете, точно както бе баща и на сина, който изгубих. Докато смяташ, че съм ти изневерила, аз не мога да се върна с тебе в Белфонтен, нито мога да живея като твоя съпруга.

Прекланяйки се пред неизбежното, с тъжни очи, примирен, Филип проговори:

— Ще отидеш при Дювал. — Беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

До този момент Габи не беше сигурна дали ще отиде при Марсел. Но напълно сигурният тон на Филип и тъжното му изражение решиха нещата вместо нея.

— Ако Марсел ме иска, ще отида при него — каза тя и отмести очи от потресеното му лице.

— Разбира се, че ще иска — изрече остро Филип, — на детето му е необходим баща, нали, малката ми?

Габи го загледа мълчаливо. Това ли беше мъжът, който се кълнеше, че няма да я остави да си отиде? Горчивите му думи укрепиха решението й да приеме свободата, която той й даваше, и да изгради своя живот и този на детето си без него.

— Така да бъде — прошепна Габи с едва чут глас.

— Преди да ти позволя да тръгнеш по собствения си път — продължи Филип с каменно лице, — ще те помоля само за две неща. — Габи не му отговори и го изгледа недоверчиво. — Най-напред, още щом стигнем в Мартиника, настоявам да те прегледа доктор Рено. — И тъй като Габи не възрази, той продължи. — Второ, докато сме женени, ще продължа да те издържам. Ще уредя да теглиш от моя банков влог, когато имаш нужда от пари. Няма да позволя на Дювал да издържа моята съпруга.

Габи се замисли над думите му. Нямаше възражения относно прегледа на доктор Рено; за издръжката, която той й предлагаше, също не възрази. Нямаше толкова много да зависи от Марсел, ако разполагаше със собствени пари, а и на детето на Филип нямаше да липсва нищо.

— Съгласна съм, Филип — изрече тя уморено, учудена от лекотата, с която бе получила свободата си.

— Значи нямаме какво друго да разискваме, скъпа. Вероятно няма да те виждам често през остатъка от пътешествието. Морякът Лавил ще се грижи оттук нататък за твоите нужди, докато стигнем Мартиника. Сега само те моля да си почиваш, да възстановиш силите си и… и… — Не можа да продължи, чувствата му бяха твърде близо до повърхността, твърде болезнени. Обърна се внезапно и излезе от каютата. Габи впи поглед в гърба му, докато не изчезна, наранена, озадачена, объркана… и със странно усещане за лекота.

Верен на думата си, Филип не направи опит да се срещне с Габи през следващите седмици. Тя нямаше представа, къде спи той и това не я интересуваше. Поне не измъчваше тялото й с постоянните си любовни набези, не искаше повече от това, което тя бе склонна да му даде. Бе последвала съвета му и прекарваше дълги часове в леглото, възстановявайки здравето си, а понеже пътешествието беше скучно, тя се развличаше, хранейки се така добре, че дори морякът Лавил, който бдеше над нея като квачка, изглеждаше доволен.

Колкото по на юг отиваха, толкова по-меко ставаше времето и Габи излизаше на палубата колкото за да се раздвижи, толкова и за да прогони скуката. Понякога усещаше как някой я наблюдава по време на разходката й, обръщаше се внезапно и срещаше забуления поглед на Филип, напрегнат, но непроницаем. Когато това се случеше, той кимваше кратко и изчезваше.

Така минаваха дните. Макар че Габи си почиваше, хранеше се и редовно се разхождаше, все пак си оставаше отчайващо слаба; Огромните виолетови очи като че ли поглъщаха всичко друго на бледото й лице. Не беше болна, но усещаше нещо странно — сякаш някаква отрова подяждаше слабите й сили. Не само я преследваше чувството, че нещо не е наред с нея и детето й, но усещаше и някаква огромна празнота, сякаш от живота й бе изчезнала всякаква светлина.

В последната нощ на борда на кораба Габи реши да се оттегли веднага след вечеря. Искаше сутринта стане рано, за да види още от далече Мон Пеле и белите плажове около Мартиника. Сега за нея Мартиника бе домът и тя се радваше, че се връща там.

Почти разсеяно се приготви за лягане. Въздъхна, свали ризата през главата си и започна да изучава в огледалото леко издутия си корем, мислейки как ще изглежда след няколко месеца.

Изведнъж вратата се отвори и Филип влезе със също толкова стреснат израз като Габи, неволно нарушавайки интимния момент. Гледката на безупречно бялото й тяло го накара почти да загуби ума и дума.

— Ужасно си привлекателна, скъпа — проточи той и пламъкът на желанието блесна в пепелносивия му поглед.

— Филип! Какво правиш тук — ахна Габи и трескаво се спусна да си търси пеньоара из малката каюта.

— Дойдох да си взема нещата — каза той с глас, пресипнал от желание, — но като те видях така… Господи, не съм от желязо!

Габи отстъпи една крачка назад пред пламтящия му поглед, изгорена от палещата жажда, която се излъчваше от твърдото му тяло. Тя несъзнателно прикри с ръце изпъкналия си корем, сякаш за да запази детето си от неговата страст. Той мигновено се озова при нея и привлече треперещото й тяло в обятията си.

— Габи, скъпа, искам те! Позволи ми да те любя още веднъж, за последен път!

В ушите на Габи това прозвуча като молба на удавник, който проси спасение. Това не беше същият мъж, който я бе вземал така брутално, бе я унижавал и потискал. Този странен мъж се държеше така, сякаш наистина имаше нужда от нея. Каква игра разиграваше сега, запита се тя, макар че плътта й се стремеше към изгарящия му допир.

Тъй като Габи не протестира, Филип, без да губи време, я отнесе в леглото и бързо свали дрехите си. Минаха сякаш секунди, преди устните му да завладеят нейните — настойчиво, но не без нежност. Той мина с език по нежните ръбове на устните й, сякаш за да запомни формата им, после се потопи в сладостта на устата й. Тя почувства жаждата му, бе покорена от нея и тогава усети как му отвръща, самата тя жадуваща за него. Замря на място, чувствайки как устата му слиза надолу, за да засмуче щръкналото й зърно, как после спира на нежната издутина на корема, а ръцете му го галят с леки милувки, почти със страхопочитание. Той продължаваше своето пътуване надолу. Габи го чувстваше, огромен и щръкнал, притиснат до нея, и неволно изстена, когато по тялото й се разля топла, приятна умора и прилив на страст.

— Сега, скъпа, сега — уверяваше я Филип с нежен шепот. — Искам още веднъж да отдам почит на всеки сантиметър от тялото ти.

И той продължи да прави точно това. Не остана нито едно местенце от тялото й, което да не бе почетено. Макар че Габи беше готова за него, Филип не искаше да бърза. Дори леките викове и стонове на наслада, когато намереше някое място, особено податливо на устните и ръцете му, не разколебаваха решимостта му. После устата му намери зрънцето, което търсеше, и Габи изви гръб, притискайки се към него, стисна го още по-здраво, обгръщайки го с крака, докато той я вкусваше и дразнеше с езика си, жаден за нейната медена топлина.

— Ела, Филип! — извика Габи, гърчейки се, стенейки, изпаднала в лудост от преживявания екстаз.

Подтикван от думите й, Филип проникна в нейната кадифена мокрота, уплашен, че може да я нарани, но не можейки да сдържа страстта си. За негово учудване Габи притисна таза си до неговия, смайвайки го със страстта, която той бе събудил у нея, и с интензивността на своята реакция.

Габи го искаше целия и като че ли за да го докаже, обви ръце и крака около трескавото му тяло и го заключи в здрава прегръдка. Потънал в нежните дълбини на утробата й, Филип забави ритъм и започна да вкусва и да се наслаждава на радващата му се плът. Кръвта на Габи кипеше, реки от разтопена лава тепаха във вените й, тя държеше Филип здраво и го притискаше силно до себе си. Усещайки настойчивостта й, той ускори движенията, натискайки надолу, надолу, надолу, дълбоко в медено-кадифената бездна на плътта й. Чувайки нейния дълъг, копнеещ вик, Филип притисна устни до нейните, заглушавайки стенанията й, които в ушите му се превръщаха в гръмотевично ехо.

Легнали един до друг, задъхани, с допрени тела, те бавно слизаха от небесните селения, където бяха стигнали заедно. Когато Филип накрая възвърна гласа си, в него прозвуча тъга.

— Чудесно сбогуване, скъпа. То ще остане завинаги в мене.

Габи не можеше да отрони и дума. Искаше раздялата им да бъде колкото може по-приятелска, като се имат предвид обстоятелствата, и всичко, което би могла да каже, би нарушило тази атмосфера. Тя не можеше да си позволи това, тъй като дълбоко в себе си знаеше, че макар Филип да желае тялото й, той никога не може да се застави да й повярва, да й се довери. Тя въздъхна жално и усети, че току-що се бяха сбогували по такъв начин, който доказваше, че любовта й към него не е напълно угаснала… но вече е много късно… много късно.

Като чу въздишката й, у Филип нахлу чувството на вина и угризение, той се упрекна, че отново се е възползвал от нея, използвал я е, за да задоволи страстта си, страст, която щеше да го тормози до края на живота му. Затова, за да не каже или да не направи нещо, което би могло да я разгневи, той стана от леглото, внимавайки да не я докосне, уплашен, че може пак да я пожелае, и започна да се облича.

— Ще бъда тук, за да те придружа до брега, Габи — каза Филип, закопчавайки копчетата на меката си ленена риза, обърнал поглед настрана от примамващото й тяло, невероятно привлекателно въпреки бременността.

— За какво? Нали скоро всички ще разберат, че сме се разделили?

— Може би няма — каза той тайнствено.

Вече облечен, Филип накрая намери смелост да погледне Габи в лицето. Копнееше отново да се люби с нея, насила да пречисти тялото и ума й от присъствието на Дювал. После очите му се спряха върху нежната извивка на корема й и той стисна устни. Детето, което тя носеше, би трябвало да е негово, а не от Дювал, за бога! Ръката му неволно посегна да погали гладката издутина. Габи трепна, но не направи нищо, за да го спре, очаквайки, че той ще каже нещо. Но той изруга, дръпна се рязко и изскочи навън в тъмната, самотна нощ.

Филип очакваше Габи на следващата сутрин, когато тя излезе от каютата си с морави сенки по безупречно бялата кожа под очите. С хладно отчуждение, което прикриваше истинските му чувства, той й предложи ръка и двамата слязоха по подвижното мостче.

Гледките и звуците на острова очароваха Габи. Очите й и ушите й бяха така изпълнени с жизнерадостната глъчка на живописната тълпа, че тя не разбра, че Филип е наел карета — усети го едва когато той я настани вътре.

— Къде отиваме, Филип? — попита тя. — Ти като че ли каза…

— Успокой се, скоро ще видиш скъпоценния си Марсел. Но най-напред отиваме при доктор Рено. Мога да остана в Сен Пиер само няколко дни, след това трябва да ида да видя плантацията си.

Доктор Рено приключи прегледа и седна да поговори с Филип, докато Габи се обличаше.

— Как е съпругата ми, докторе? — запита Филип сериозно загрижен. — На мен ми се струва доста крехка в сравнение с предишната й бременност.

— Не разбирам, господин Сен Сир — започна докторът, поклащайки посивялата си глава. — Физически съпругата ви е съвсем наред, но… вие все пак сте прав. Като че ли нещо невидимо подкопава здравето й. Трябва да я наблюдаваме отблизо, ако искаме да роди детето си живо и здраво.

— От това се страхувах — измърмори мрачно Филип. — Докторе, бременността на жена ми има усложнения, за които вие не знаете. — Той замълча, премисляйки каква част от истината да скрие от добрия доктор. — Това, което ще ви разкажа, трябва да остане строго поверително.

— Нямам навика да разисквам проблемите на пациентите си с когото и да е — изфуча доктор Рено.

— Не съм искал да поставям под съмнение вашата добросъвестност — увери го Филип. — Нека ви обясня. Докато „Наветрен“ беше в Норфък, на съпругата ми й хрумнало да слезе на брега сама, след като аз изрично й го бях забранил. Загубила се и я нападнал някакъв моряк грубиян, едва не я изнасилил. За да се усложнят нещата още повече, от този грубиян я спасил един доставчик за публичен дом. Дал й приспивателно, а след това и двойна доза силен стимулант, за да я накара да се подчини на волята му.

— Боже господи! — изруга докторът, а от очите му изхвръкнаха яростни искри.

— За щастие — излъга уверено Филип — я намерих, преди да бяха успели да й навредят, и я отведох обратно на кораба.

— Горкото дете! Какъв шок за организма й, особено в нейното деликатно положение — закърши ръце добрият доктор и започна да си припомня имената на възможните афродизиаци, които тя може да е била принудена да погълне.

— Докторе — каза Филип, снишавайки глас, — съпругата ми не помни преживените от нея изпитания. Бих предпочел това да си остане така — ако е изгонила този неприятен епизод от мисълта си, не виждам защо да й го съобщаваме.

— Мъдро, много мъдро — съгласи се доктор Рено и кимна. Но той чувстваше, че много неща са останали неизказани, усещаше, че в Норфък с госпожа Сен Сир се е случило нещо ужасно.

— Загрижен съм за здравето на Габи и за детето. Възможно ли е наркотиците, които са били дадени на жена ми, да навредят на бебето?

— Приятелю — каза докторът, — не знам какви наркотици са дали на съпругата ви; има десетки вещества, които могат да предизвикат описаните от вас резултати. Знаем какъв е ефектът от тях, но никой не може да каже с точност каква вреда могат да нанесат на едно неродено дете. Можем само да чакаме, да наблюдаваме и да се молим. Разбира се, в светлината на това, което току-що ми изложихте, бих настоял съпругата ви да остане в Сен Пиер под моите грижи. Белфонтен е твърде отдалечен.

— И аз така мисля, докторе — съгласи се прекалено бързо Филип. — Но за съжаление не мога да остана в Сен Пиер. Наложително е да се върна към моите отговорности в Белфонтен.

— При тези обстоятелства не бих сметнал за препоръчително госпожа Сен Сир да остане в градската ви къща сама, единствено със слугите.

— И аз така мисля, докторе — кимна Филип. — Ето защо уредих моят… приятел… Марсел Дювал да се грижи за Габи. Той през по-голямата част от годината живее в Сен Пиер, оставил е имението си Льо Шато под управлението на своя отличен надзирател. Тя ще живее в неговата градска къща, под неговите грижи, докато се роди детето.

Филип не можа да не забележи смаяният поглед на доктора.

— Ммм… доста необичайно, не мислите ли, господин Сен Сир? Много клюки ще има по повод… около това… споразумение.

— Но аз съм сигурен, че вие няма да позволите клюките да се разпространяват, докторе — продължи Филип с присвити като цепнатини очи. — Съпругата ми остава в Сен Пиер по ваше настояване и пребиваването й се радва на пълното ми одобрение. Като знаете това, няма да ви е трудно да затворите устите на злонамерените клюкари, които биха искали да съсипят репутацията й.

— Можете да бъдете уверен, приятелю — каза докторът, — че в мое присъствие няма да бъде произнесена нито една обидна дума срещу красивата ви съпруга. Тя е преживяла твърде много изпитания, за да допуснем да я оскърбяват безсърдечни думи. Сигурен съм, че Дювал ще изпълнява предано дълга си към жената на такъв приятел, какъвто сте вие.

Филип въздъхна облекчено. Бе представил компрометиращото бъдещо положение на Габи по единствения възможен начин. Чувстваше, че й дължи поне това. Доктор Рено щеше да се грижи за здравето й и да пази репутацията и, най-малкото докато се роди детето. Изведнъж в ума му се появи една мисъл. Той бе забравил да зададе най-важния въпрос.

— Кога ще се роди детето, докторе?

— Тези неща трудно се предвиждат, но според моите пресмятания ще станете баща към края на август или в първата половина на септември.

Когато пресметна набързо, Филип призна, че детето може да бъде само от него, ако се роди след първи септември. Всяка дата преди това би доказала окончателно, че Марсел е баща на това дете, както той подозираше.

— Точно тогава в стаята влезе Габи.

— Е, докторе — запита тя и лицето й показа признаци на умора. — Достатъчно ли съм здрава?

— Не намирам нищо у вас, госпожо Сен Сир, което изобилието от добра храна и умереният климат на Мартиника да не могат да излекуват — отвърна докторът привидно строго.

— Имам усещането, докторе — призна нерешително Габи, извърнала очи от Филип, — че тази бременност не върви както трябва.

Филип не можа да не премига болезнено от обвинителната нотка в гласа й.

— Няма такова нещо, скъпа. Вярно е, че сте доста слаба, но на бебето му няма нищо. Заради вашата сигурност обаче мисля, че е най-добре да останете в Сен Пиер, където ще мога да ви наблюдавам, и вашият съпруг се съгласи.

Габи погледна смаяно Филип, отвори уста, но той не й даде време да изрече въпроса си. Изправи се, благодари на лекаря, хвана властно Габи под ръка и я изведе от кабинета.

— Каза ли на доктора? — запита Габи, когато се озоваха навън.

— Какво да му кажа, скъпа?

— Че се разделяме! Той рано или късно трябва да научи.

— Не съвсем — призна донякъде виновно Филип. — Казах му, че не мога да остана в Сен Пиер с тебе заради неотложни задължения в Белфонтен, казах му и че моят добър приятел Марсел Дювал ще те вземе в своя дом и ще се грижи за тебе, докато се роди детето.

Думите на Филип съвсем шокираха Габи.

— Защо? Защо го правиш?

— За да те предпазя от клюките, — каза той студено. — Интересува ме онова, което другите говорят за тебе, дори ако теб, не те е грижа!

Габи го погледна, но лицето му бе като изсечено от мрамор, а погледът съвършено непроницаем. Накрая й стана ясно какво иска да каже той.

— Искаш да предпазиш себе си! Своето име искаш да запазиш от очерняне!

— Щом така мислиш… — изрече той сухо, помагайки й да се качи в наетата карета.

След като настани Габи вътре, Филип затвори вратата и пъхна глава през прозореца.

— Няма да идвам с тебе в къщата на Дювал, затова нека се сбогуваме още сега. Ако имаш нужда от мене, аз съм в градската си къща още два дни. Наредих сандъците ти да бъдат откарани у Дювал. Ако ти трябва нещо от плантацията, ще ти го пратя. Може би ще искаш бебешките дрешки, които беше направила за нашето дете?

Габи побледня, лицето й стана смъртно бледо.

— Ще ти съобщя — заекна тя, объркана от привидното безразличие на Филип. — Сбогом — прошепна тъжно. — Бог да те пази.

При последните й думи лицето на Филип омекна, сивите му очи се замъглиха. Неволно той протегна дългите си ръце към нея, притегли я към себе си, за да достигне устните й, и притисна своите до тях нежно, с копнеж и любов.

— Довиждане, скъпа.

Той се отдалечи и остави Габи смаяна от неприкритото чувство, което пролича в прощалната му целувка.

— Сбогом Филип — прошепна тя в тишината на празната карета със странно натежало от болка сърце, с тъга, която би искала да прогони.