Кони Мейсън
Насила оженена (13)

13

Габи се свести, усещайки как яркото слънце топли лицето й, и зърна двама души, които се взираха в нея сериозно загрижени. Леля Луиз и Жерар едновременно въздъхнаха облекчено, когато Габи ги погледна с очи, в които нямаше нищо от лудостта на предишната нощ.

— Как се чувствате, малката ми? — запита леля Луиз и бръчки набраздиха угриженото й лице.

— Амали! Змията! — извика Габи, преживявайки отново ужаса на вуду-церемонията. Изстена леко и тръпка разтърси крехкото й тяло.

— Всичко свърши. Никой и нищо няма да ви стори зло — успокои я леля Луиз, докато отмахваше кичури сребриста коса от влажното чело на Габи. — Амали може да е моя дъщеря, но този път отиде твърде далеч. Не знам какво ще направи господин Филип, ако нещо се случи с вас.

И тя вдигна нагоре огромните си черни очи, за да подчертае сериозността на думите си.

Габи я погледна със съмнение. Беше сигурна, че Филип се интересува повече от любовницата си, отколкото от нея. Но това нямаше никакво значение, тя си обеща никога повече нямаше да позволи на Амали да я нарани. Щеше да се отдалечи колкото може повече от студената бруталност на Филип и от омразата на Амали. Съмняваше се дали ще може да бъде вече същата след всичко, което й се бе случило снощи при олтара на Дамбала. По време на тази дяволска церемония се бе родила съвършено нова жена; жена, която щеше да живее собствения си живот, която нямаше да живее под властта на Филип Сен Сир! И тя започна да крои планове.

Необходими бяха няколко дни, преди Габи да се възстанови от изпитанието, но когато оздравя, тя каза на леля Луиз и на Жерар, че има намерение да присъства на сватбата на Линет в Сен Пиер и да остане няколко седмици на гости при Онор. С разтревожени очи, заеквайки, леля Луиз започна да възразява. Но нито тя, нито Жерар имаха властта да попречат на господарката си да направи това, което бе намислила, в отсъствието на Филип. Филип изрично бе заповядал да я пазят и да се грижат за нея, но нищо повече.

След два дни намръщеният Жерар натовари Габи в каретата и двамата се отправиха към Сен Пиер. Габи си спомни последния път, когато бе изминала този удивително красив път като щастливата бременна съпруга на Филип. Питаше се как е могла да се заблуди, да повярва на празните обещания и фалшивите любовни думи на Филип. Тя въздъхна, усещайки заседналия в гърлото й горчив възел. Бе позволила на диктата на тялото си да замъгли разума й и скъпо бе платила за това. Никога повече няма да бъде предишното наивно момиче, което мислеше, че любовта към съпруга й ще победи всичко.

Пътят беше дълъг и изтощителен и Габи имаше много време да премисли всичко, което бе планирала да прави в бъдеще. Когато в далечината се показа Сен Пиер, тя все още не се бе отклонила нито на йота от първоначалното си решение. Дълбоко в сърцето си знаеше, че повече не би могла да живее с Филип!

Следвайки заповедите на Габи, Жерар я откара направо в градската къща на Марсел, но в очите му се четеше ясно неодобрение. Сякаш по повеля на съдбата Марсел тъкмо се прибираше от кантората си в момента, в който Габи слезе от екипажа пред неговата порта.

— Габи, скъпа! — възкликна той и побърза към нея. — Линет ще бъде очарована, че сте решили да дойдете на сватбата й.

Топлотата на Марсел сгря Габи като приветлив огън във влажна нощ и тя се почувства така, сякаш бе дошла у дома си.

— Кога да дойда да ви взема, госпожо Габи? — запита Жерар, хвърляйки неодобрителен поглед към Марсел.

Марсел погледна спокойно към недоволното лице на Жерар.

— Аз сам ще докарам госпожа Сен Сир в Белфонтен, когато бъде готова да се върне — отвърна той високомерно, предусещайки отговора на Габи. — Оставете багажа й пред портата, слугата ми ще го внесе вътре.

След това той предложи ръката си но Габи и двамата влязоха в къщата, докато недоволният Жерар остана безпомощно да ги гледа. Знаеше, че на Филип това изобщо нямаше да му хареса, но дълбоко в сърцето си не би могъл да обвини Габи, че е избягала от ситуация, която й е причинила толкова мъка и ужас. Обвиняваше собствената си красива дъщеря, задето се бе опитала да раздели господарката и господаря, обвиняваше и господаря си, че е оставил младата си съпруга беззащитна.

Габи беше толкова щастлива, че се е отдалечила от Белфонтен и че опасността е отминала, та едва не припадна от облекчение.

— Какво има, скъпа? — запита Марсел, когато забеляза бледността и треперенето й. — Какво се е случило? Не сте дошли тук само заради сватбата. Искате ли да ми разкажете?

Не можейки повече да сдържа чувствата си, Габи избухна в сълзи, а Марсел полека я привлече в прегръдките си и я заведе към дивана, оставяйки я да се наплаче свободно, облегната на гърдите му.

— Пак ли Филип? — запита той със стиснати зъби. — Да не би да ви е наранил? Мислих, че още е на „Наветрен“.

Притисната до Марсел, Габи въздъхна и започна, хлипайки, да разказва за събитията, които я бяха принудили да напусне Белфонтен, понеже се страхуваше за живота си. Когато свърши, Марсел я загледа невярващо и зелените му очи се разшириха от съчувствие и тъга.

— Не бих допуснал, че Амали може да стигне чак дотам в стремежа си да се освободи от някоя съперница — измърмори той мрачно. — Не мога да си представя как Сен Сир ви е оставил на милостта на тази магьосница. Горкото дете — започна да я утешава той, едва сдържайки гнева си срещу Амали, задето бе подложила Габи на такова изпитание, че по-слаба жена направо би обезумяла. — Не трябва никога да се връщате в Белфонтен, ако това е желанието ви. Моят дом е ваш, останете колкото искате. Тук Амали не може да ви досегне, а Онор ще остане в Сен Пиер след сватбата, за да предотврати всякакви клюки, които може да тръгнат по ваш адрес. На всички е известно, че сте голяма приятелка на сестрите ми.

— Независимо какво мисли за вас Филип, вие се показахте истински приятел, Марсел, и никога няма да го забравя — изрече с благодарност Габи. — Нямам желание да се връщам в Белфонтен, страх ме е и да стоя в градската къща на Филип, където или той или Амали могат лесно да ме намерят. Ще остана тук, докато ви бъде удобно, за да реша какво да правя в бъдеще.

— Какво имате предвид, скъпа? — запита Марсел, вглеждайки се с надежда във виолетовите й очи.

— Повече не мога да живея с Филип — заяви твърдо Габи с вирната брадичка и нетрепващ поглед. — Възнамерявам да го напусна. Ще ми помогнете ли?

— Искайте каквото и да е, Габи, аз ще го изпълня — каза пламенно Марсел.

— Сестра ви в Ню Орлиънс още ли има нужда от гувернантка за децата си? Ако е така, бих искала да заема това място.

— Мястото е ваше, скъпа, и ще бъда щастлив да ви придружа лично до Ню Орлиънс, ако все още сте решена да напуснете съпруга си — отвърна бързо той.

— Нямам избор. Страх ме е от Филип, а от Амали още повече.

— След сватбата… — Марсел не можа да довърши, защото Онор и Линет нахлуха в стаята и се хвърлиха да прегръщат Габи.

— Габи! — възкликна бързореката Онор. — Ти дойде!

— Страхувахме се, че няма да дойдеш на сватбата — обясни по-сдържаната, но въпреки това искрена Линет. После, понеже беше много проницателна млада дама, тя забеляза зачервените очи на Габи и веднага изказа притеснението си.

— Защо си плакала скъпа? Случило ли се е нещо?

Почти веднага усети, че е допуснала нетактичност, спомняйки си, че Габи наскоро е загубила детето си, и силно се изчерви. Но Онор изненадващо изказа и чувствата на Линет.

— Стига, Линет — заяви тя. — Габи има право да бъде тъжна, но сега, щом е тук, ние ще я държим толкова заета, че няма да има време за мрачни мисли.

— Габи се съгласи да остане за малко при нас — намеси се Марсел, — затова ще имате много време да си клюкарствате. Но сега тя сигурно е изтощена от дългият път от Белфонтен, затова защо не я заведете в стаята й, за да може да се изкъпе и да си почине преди вечеря. Не я уморявайте с приказки — предупреди ги той престорено строго.

Габи се огледа из красивата стая, предназначена за нея, в която я бяха завели сестрите Дювал. Забеляза, че сандъкът й вече е разопакован и една рокля е извадена на леглото. Вана с димяща вода бе поставена до камината. Габи имаше ужасно много причини да бъде благодарна на Марсел. Онор и Линет се наканиха да си тръгнат, но тя ги помоли да останат да си говорят, докато се къпе.

— Разкажи ми за бъдещия си съпруг господин Бонар. Какъв е? — каза Габи на Линет, докато се събличаше.

Не можеше да не си спомни за своя набързо уреден брак и как се бе борила със всички сили да не стане съпруга на студения, надменен чужд човек, когото родителите й бяха избрали за нея.

Сияйната усмивка на Линет говореше много за нейните чувства на бъдеща съпруга.

— Той е толкова красив, Габи — заразказва въодушевено Линет. — Макар че Марсел ми каза, че господин Бонар е приятен човек, аз някак си не можех да си го представя иначе освен красив.

— Тя едва не се разтопи, когато се видяха — изкиска се Онор.

След като хвърли на сестра си остър, макар и изпълнен с обич поглед, Линет продължи плахо:

— Мисля… мисля, че и той ме намира привлекателна — и бузите й красиво се изчервиха.

— Разбира се — усмихна се снизходително Габи, чувствайки се по-скоро като майка на Линет, отколкото като нейна връстничка. — Щеше да е глупак, ако не беше те намерил красива. Но разкажи ми още нещо. Имахте ли възможност да останете насаме?

— Ами… ние… имахме няколко минути насаме — призна Линет, хвърляйки благодарен поглед към широко усмихнатата си сестра.

— И? — настоя Габи, след като стана от ваната и започна да се увива в голяма хавлия.

— Той каза… каза, че вече ме обича и се надява и аз да го обикна. Обеща да се отнася добре с мене. Мисля… мисля… че и аз го обичам — прошепна Линет, смаяна от собствената си дързост.

Спомняйки си заръката на брат си да не уморяват Габи с бърборене, момичетата скоро си тръгнаха, Габи с благодарност се отпусна на леглото и почти веднага заспа. Сънищата я връхлетяха още в мига, когато затвори очи. Видя, сякаш от голямо разстояние, собственото си голо тяло, простряно на студения камък, пъстрата отровна змия, легнала на корема й. Започна да се извива и да се дърпа, смъквайки хавлията от тялото си, но без да се събужда. Разкривени лица плуваха около нея с дяволски усмивки. Там беше и Амали! Съблазнителна усмивка изкривяваше червените й устни, от които капеше кръв. Габи се чувстваше така, сякаш душата бе напуснала тялото й, докато гледаше как змията се спуска по-надолу и по-надолу по тялото й, привързано към олтара, търсейки тайния отвор. Изведнъж в съня и се появи Филип и отхвърли змията настрана, като зае мястото й между треперещите й бедра. Целувките и прегръдките му я подлудиха. После тя се събуди, силно изпотена, но със странно усещане за хлад.

Марсел държеше треперещото й тяло в ръцете си, успокояваше я, говореше й нежно, за да я свести. След няколко минути тя разбра, че той гали с нарастваща интимност голите й гърди и корема й. Със смутен вик тя се дръпна от него и отчаяно затърси да се покрие с пропития от пот чаршаф, който бе отметнала настрана в кошмарите си. Макар че всеки нерв от тялото й се стремеше към възбуждащите ръце на Марсел, Габи разбираше, че връзката й с него не бива да излиза извън границите на приятелството. Нямаше желание да усложнява живота си, като си вземе любовник.

— Не, скъпа — прошепна Марсел, когато усети, че тя се вцепенява и се отдръпва. — Позволи ми да те обичам. Позволи ми да ти покажа какво е нежността.

Ръцете му се плъзнаха по нежната вътрешна повърхност на бедрата й, а устните му започнаха да дразнят вече щръкналото зърно.

— Не, Марсел — произнесе задъхано Габи, сблъсквайки ръцете и устните му. — Вие се възползвате нечестно от мене. Аз съм толкова уязвима, толкова пресни са раните ми. Прекалено много неща ми се случиха, мислите ми са объркани. Умолявам ви да спрете. Умът ми е прекалено изтощен, за да разсъждавам трезво. Нямам желание да си вземам любовник, но вашето приятелство за мене е по-скъпо от всичко на света в този момент. Ако… ако това не е достатъчно за вас, ще бъда принудена да си отида.

— Ти ме искаш, скъпа, чувствам го във всяка фибра от възхитителното ти тяло — настоя Марсел, отказвайки да се признае за победен.

— Тялото ми не може да не отговори на ласките ви, Марсел, но умът и сърцето ми говорят друго. Няма да ме вземете против волята ми, нали, Марсел?

Молбата, която се четеше в разширените й виолетови очи, беше твърде много за Марсел. Никога не бе усещал такава нежност към жена, никога не бе желал толкова много да се люби с жена, колкото сега с Габи. Трудно му беше да признае, но красивата, наранена млада жена в ръцете му означаваше за него толкова много, колкото и собствените му сестри. Той нерешително пусна Габи и дори учуди сам себе си, помагайки й да увие отново хавлията около стройното си тяло.

— Нали всичко ще бъде наред? — запита той, преди да си тръгне.

— Да, наред е… сега — отвърна плахо Габи.

— Нищо и никой няма да ви нарани, докато съм тук, за да ви защитавам — обеща сериозно Марсел.

Никога в живота си не бе говорил по-сериозно. Би убил всекиго, дори и Филип, който явно малко се интересуваше от красивата си жена и още по-малко я ценеше.

 

 

Сватбата на Линет бе възхитително събитие, всички се радваха еднакво и на младоженеца и на булката. Линет бе очарователна, ярката й хубост бе като рамка на мъжествената красота на Пиер Бонар. Уважението на Габи към Марсел нарастваше всеки път, когато Пиер Бонар се наведеше покровителствено към усмихнатата си невеста по време на безкрайно дългата сватбена служба. Марсел би могъл да избере някакъв стар или грозен младоженец или някой студен и властен човек като Филип за своята плаха сдържана сестра. Но вместо това той бе избрал мъж, който, изглежда, ценеше качествата на Линет. Само ако можеше Филип да бъде поне наполовина толкова предан, колкото Пиер Бонар, помисли си горчиво Габи. Нищо не бе останало от нежния внимателен мъж, в когото се бе превърнал Филип, когато разбра, че тя носи детето му.

Тя се появи за малко на сватбения прием. Линет и Пиер вече бяха тръгнали към кораба, който щеше да ги отведе в новия им дом във Франция, и след като пожела дълъг и щастлив живот на младата двойка, Габи дискретно се оттегли.

В следващите дни Онор показваше по всевъзможни начини благодарността си към Габи, че е останала с нея и е запълнила празнината след заминаването на Линет. Онор не можеше да знае, че и нейното присъствие действа благотворно на унилия дух на Габи. Младостта и жизнерадостният дух на Онор разсейваха кошмарите на Габи, виденията й за олтара на Дамбала и отровната змия.

Накрая дойде денят, когато Габи не можеше повече да отлага отпътуването си за Мартиника. Страстните умолителни погледи, които й отправяше Марсел, не оставяха никакво съмнение, че той повече няма да се задоволи с чисто приятелски отношения помежду им. Тя започна да се страхува и че Филип ще се появи и ще я накара да се върне в Белфонтен. Само тази мисъл бе достатъчна, за да я накара да вземе решение.

Тя каза на Марсел, че е решила вече да замине.

— Нали бяхте доволна тук, скъпа? — запита Марсел, на когото нейното решение никак не се хареса.

Габи се загледа замислено в силуета на Мон Пеле, преди да отговори. Усещаше планината като дремещ гигант, готов да избухне всеки момент, точно като Филип. Въздъхна тежко:

— Бях много щастлива, Марсел. В действителност бях толкова щастлива, че забравих, че Филип може да се върне всеки момент и да ме накара да ида с него в Белфонтен точно както е постъпил със Сесили преди толкова години. Убеден съм, че никога няма да отпрати Амали, а при тези условия аз никога не бих могла да бъда негова съпруга. — Виолетовите очи на Габи потъмняха, докато тя се бореше със сълзите на угризението. — Нали виждате, Марсел? Налага се да напусна Мартиника, преди Филип да се е върнал. Страх ме е, че следващия път Амали ще успее с дяволския си план и ще ме премахне. Ще ми помогнете ли, Марсел? — замоли го тя.

— О, скъпа — започна да я утешава Марсел, галейки копринено меката й коса. Разбираше колко много Габи се плаши от Амали и Филип реши да използва това за собствените си цели. Господ знаеше колко много я желае и щом я отдалечи от Филип, той беше сигурен, че с времето тя ще го обикне. — Разбира се, че ще ви помогна, дори това да означава да се разделя с вас за кратко. Кога искате да заминете?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — бе решителният отговор на Габи.

— Още днес ще проуча корабите. Оставете на мен, скъпа. Ще уредя всичка така, че и двамата да сме доволни. Вие ще идете при сестра ми в Ню Орлиънс и Онор ще ви придружи.

— Благодаря! Знаех, че мога да разчитам на вас — извика Габи и импулсивно прегърна Марсел.

Нежното й тяло, притиснато така интимно до него, бе твърде много за Марсел. Той изстена и я притисна към себе си, впивайки в леко разтворените й устни своята жадуваща уста в една властна целувка, която я остави задъхана и объркана. Габи се възпротиви само за момент, после му отвърна по-скоро от благодарност, отколкото от любов. Възпламенен от реакцията й, Марсел твърдо реши, че ще я притежава. Щеше да свърши работата си в Мартиника, да приключи всичко и да я последва в Ню Орлиънс. Не искаше нищо друго, нищо нямаше значение, само трябваше да притежава Габи да себе си. С голямо усилие на волята той откъсна ръце от нежното й тяло и прекъсна целувката, а в главата му се гонеха вихрени планове за бъдещето, в които Габи заемаше мястото, където той искаше да я види… в леглото му.

След два дни всичко бе готово; Габи и Онор можеха да заминат за Ню Орлиънс. Когато Онор разбра, че двете Габи ще пътуват заедно до Ню Орлиънс, за да посетят сестра й, тъмните й очи заблестяха и тя щастливо плесна с ръце.

— Толкова си добър към мене, Марсел — засмя се тя. — Отдавна не съм се виждала със Селест и децата й сигурно са ме забравили. И, Габи — добави, обръщайки се към Габи с протегнати ръце, — толкова мило е от твоя страна, че ще ме придружиш. Не бих могла да пътувам сама без придружителка.

— Габи разбра, че не можеш да пътуваш сама и се съгласи да те придружи до Ню Орлиънс — вметна Марсел; най-добре беше Онор да не знае за плановете на Габи да напусне съпруга си.

Онор бързо прегърна Габи.

— Селест ужасно ще се зарадва на такава гостенка — добави тя. — Сигурна съм, че промяната на обстановката ще се отрази добре и на двете ни. — Онор мислеше за неотдавнашната загуба на Габи и за заминаването на Линет.

— Всичко е уредено — обяви Марсел. — Корабът ви заминава след два дни.

— Значи нямаме много време — скочи развълнувано Онор и хукна да приготвя нещата си. — Ти ще можеш ли да дойдеш с нас? — запита тя, преди да излезе от стаята, тъй като изведнъж се усъмни, че на брат й може да не му е приятно да остане сам.

— Обещавам, че ще дойда, няма много да се забавя — отговори той, поглеждайки право към Габи. Доволна от отговора му, Онор забърза нагоре по стълбите, оставяйки го сам с Габи.

— Благодаря, Марсел — каза топло Габи. — Не само ми уредихте заминаването от Мартиника но ми дадохте и повод да го направя. Освен това ще имам и приятната компания на Онор. Но сигурен ли сте, че сестра ви ще погледне добре на гостуването на още един човек? Мислите ли, че ще се съгласи да стене гувернантка на децата й?

— Не се тревожете, скъпа — засмя се леко Марсел. — Вече й пратих писмо с един катер и Селест знае, че трябва да ви посрещне. Когато и аз пристигна, ще имаме достатъчно време да разискваме вашето бъдеще. Дотогава вие ще бъдете компаньонка и придружителка на Онор.

Марсел се надяваше, че когато и той на свой ред отиде в Ню Орлиънс, Габи по своя воля ще дойде при него. Щеше да я настани като своя любовница в голяма къща. Ако работите му се наредяха както искаше, той дори смяташе да продаде всичките си имения на Мартиника и да се премести за постоянно в Ню Орлиънс. Или пък всички можеха да се установят във Франция. Нямаше да бъде трудно да уреди подходящ брак за Онор във Франция, така щяха да бъдат далеч от Филип. Марсел изобщо не се тревожеше от това, че взема жената на друг мъж. Габи е твърде добра за Филип, мислеше той. Забавните флиртаджийки като Сесили или пък порочните вещици като Амали повече му подхождат. Възможно беше дори да успее да уреди развода на Габи и сам той да се ожени за нея.