Катрин Каултър
Аристократът (19)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Доктор Лоури закъсняваше и Дафни прелистваше списанията в чакалнята. Нито едно спортно, помисли с раздразнение.

— Госпожа Ашър?

— Да — вдигна тя поглед към сестрата.

— Доктор Лоури ще дойде всеки момент. Бихте ли минали в кабинета?

Дафни послушно влезе в малката стерилна стая и седна на единствения стол. Сестрата й подаде един хартиен халат и започна да подготвя инструментите.

— Защо трябва да обличам това нещо? — попита Дафни. — Нали става дума само за ребрата и за главата ми?

— Доктор Лоури ще иска да ви направи и кратък вътрешен преглед.

— Но защо? Преди шест месеца ми правиха пълни изследвания.

— Сигурно иска да провери дали всичко е наред след спонтанния аборт.

— Спонтанен аборт ли? — повтори тя и не позна гласа си.

Сестрата я погледна и й се усмихна:

— Няма за какво да се безпокоите. Това е елементарна операция, а и вие бяхте едва във втория месец. Сигурна съм, че вече сте добре.

Тя потупа Дафни успокоително по рамото и излезе.

Дафни се преоблече като автомат в странния хартиен халат и приседна на ъгъла на гинекологичния стол. „Загубила съм детето си, а никой не си е направил труда да ми го каже. Мили Боже, та аз дори не знаех, че съм била бременна!“

Припомни си последните седмици преди катастрофата и осъзна, че е пропуснала един цикъл. Но не се бе замисляла за това. Пък и се чувстваше съвсем добре. Загледа се с невиждащи очи в бялата стена. Дали Брант знаеше?

— Добър ден, госпожо Ашър. Браво, вече изглеждате съвсем добре.

— Защо не сте ми казали, че съм пометнала? — попита Дафни без излишни предисловия.

Лоран Лоури знаеше, че не беше правилно това да се пази в тайна от Дафни. Не трябваше да се остави Брант Ашър да я убеди. А Джейн Когинс, бъбривата й сестра, неволно бе изплюла камъчето. Тя въздъхна и седна, като обмисляше всяка дума.

— Вие доста време бяхте в безсъзнание — започна накрая, като реши да поеме цялата отговорност върху себе си. — Попитахме свекърва ви дали сте бременна и тя каза, че разбира се, не сте. Това е задължително преди да се правят рентгенови изследвания. Пометнали сте в резултат на катастрофата, но след серията снимки все едно щеше да се наложи да направим аборт. Съжалявам, госпожо Ашър.

Дафни кимна мълчаливо. Ти си го направила, глупачка такава, в проклетата катастрофа!

Знаеше, че рентгеновите лъчи са вредни за бременните. Изтърпя прегледа, като отговаряше едносрично на въпросите на доктор Лоури.

— Облечете се и елате в кабинета ми — каза лекарката, когато приключи. Дафни кимна, изчака я да излезе, смъкна се от масата и започна да се облича.

Когато вече седеше срещу нея, едва се сдържаше да попита дали Брант знае, ала се страхуваше от отговора. Разбира се, че не знаеше, иначе щеше да й каже.

— Ребрата ви са съвсем добре. Вече не приличате на чуждестранно знаме. Казвате, че нямате и главоболие, значи можем да приемем, че и там всичко се е възстановило. — Доктор Лоури замълча за миг, почуквайки с химикалката си по бюрото. — Ако искате отново да забременеете, бих ви посъветвала да почакате поне три месеца. Тялото ви трябва да се възстанови.

— Ще почакам по-дълго — отвърна Дафни. — Футболният сезон започва след две седмици и не искам да пътувам бременна из цялата страна.

— Имахте ли представа, че сте бременна?

Дафни поклати глава отрицателно, без да я поглежда.

— Е, случват се такива неща. Бъдете благодарна, че е било съвсем в началото. Колкото до сексуалните отношения с вашия съпруг, препоръчвам да изчакате още около седмица. — Лекарката се изправи и й протегна ръка: — След три месеца отидете при доктор Мейсън в Ню Йорк. Тя ще ви направи контролен преглед. Успех на вашия съпруг и на „Звездите“.

Разбира се, помисли Дафни. Лесно й беше на нея. Успех на целия отбор. Случаят е приключен. Много лошо, но всяко зло за добро. Тя примижа срещу ярката слънчева светлина. Нямаше да каже на Брант. Не можеше. Не знаеше как ще реагира. Дали свекърва й знаеше? Нямаше да я пита. Нямаше да спомене пред никого. Всичко вече бе свършило. След време и тя щеше да го забрави.

— Добре ли сте, госпожо? — попита Уинтърспуун и й отвори вратата на колата.

— Какво? О, да, добре съм. Съвсем добре.

„Лъвовете“ дори не се опитаха да играят, помисли Дафни с отвращение, когато се чу последният съдийски сигнал „Звездите“ биха с тридесет и пет на седем. Брант игра великолепно и коментаторите не спираха да хвалят таланта му и силния му удар. Тя вика до прегракване. Не седна при другите жени, повечето съпруги на новаците в отбора, защото не искаше някой от играчите да погледне натам, да я види и да каже на Брант.

Слезе от трибуната и отиде пред съблекалнята на „Звездите“. Усмихна се, като си представи изражението на Брант.

Един мъж я заговори:

— Вие съпруга на някой от играчите ли сте, госпожо?

Тя се обърна и му се усмихна лъчезарно:

— Да, аз съм госпожа Ашър.

— А, английската наследница! — зарадва се той на неочакваното си откритие и гласът му се издигна на половин октава.

— Не, английската съпруга. Голям провал за „Лъвовете“, нали? Сякаш играеха на пиян морков. — Очите й светнаха.

— Брант е в отлична форма! Толкова е грациозен. Топката е като продължение на ръката му. И бяга бързо като крило. А трите гола на Лойд! Сигурно скочи поне три метра. — Тя продължи да обяснява на все по-възхитения си слушател подробностите от стратегията, изпълненията на отделните играчи, очевидния развой на резултата. — Тази година ще отидем на финала за Суперкупата! Ще видите!

Мак Драйфус пишеше колкото можеше бързо. Това момиче бе истинска находка! Познаваше играта. И беше англичанка. Интересно, много интересно. Той махна на колегата си Тим Малоуни. Никой от тях не бе имал намерение да пише репортаж за демонстрационния мач. Леле, какъв удар! Когато Брант най-после се появи на вратата на съблекалнята, бе посрещнат от възторжено усмихнатата си съпруга, която се хвърли в прегръдките му. Целуна я и чу изщракването на фотоапарат.

— Страхотна игра, Брант — поздрави го приветливо Мак.

— И страхотна жена. Радвам се, че се запознахме, госпожо.

Другите играчи се струпаха около Дафни и Брант я чу да им предава последните новини за здравето, настроението и мислите на техните жени, деца и домашни животни. Видя как Мак Драйфус се върна обратно с прикован в нея поглед. Като я слушаше да хвали всеки от играчите за определено изпълнение, когато е бил ключовата фигура, той самият се зачуди дали тя изобщо някога забравя нещо. Момчетата засияха.

Мина още половин час, докато останат сами. Дафни отново го прегърна.

— Обичам Детройт! — възкликна тя. — Искам да останем още един-два дни и да посетим някой от автомобилните заводи.

— Много ме изненада — обади се Брант, когато успя да вземе думата.

— Нали? — Усмивката й бе слънчева и открита.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Уинтърспуун ме одобри. Ти беше наистина блестящ. Толкова беше вълнуващо да те гледам на живо как играеш. Вече уредих до една седмица да получим запис на мача. Но знаеш ли, това ново правило за пресичане на паса може в началото да създаде някои проблеми. Трябва да напомняш на момчетата да поглеждат към топката, преди да затрупат нападателя. Когато изсвириха на Дани, той се вбеси, ала това си беше по правилата.

Брант спря за миг и я погледна:

— Променила си се, знаеш ли?

— Само известно време не ме стискай толкова силно, а? — Дафни се усмихна и обви ръце около кръста му. За нейна изненада, очите му потъмняха от тревога. — Ребрата ми са съвсем добре — поясни тя. — Моля те, вече няма за какво да се безпокоиш.

Брант не мислеше за ребрата й, обаче тя нямаше как да го знае.

— Господи, колко съм щастлив, че те виждам! — въздъхна той и силно я целуна. — А сега ще получиш от съпруга си първата доза болки след мача.

— Целия ще те разтрия — обеща Дафни. — Затрупаха те само веднъж. Заболя ли те?

— Не е нещо, което малко нежни женски грижи да не могат да оправят. Искаш ли да си поиграеш във ваната с мотора, моето момиче?

— Дори няма нужда да ходим в Калифорния.

 

 

Това, разбира се, бе грешка. Дафни известно време разтрива раменете му, но когато се бухна при него във водовъртежа, Брант простена наум. Разсей с нещо и себе си, и нея, идиот такъв!

— Мама добре ли е?

— Хм? А, да, много е добре и ти праща поздрави. Кло се обади и ти пожела успех, а Уинтърспуун каза, че ще гледа мача по телевизията.

Изобщо не ме боли, мислеше Дафни. И от няколко дни не ме е боляло. Не, нищо не ме боли. Онова, което й каза доктор Лоури, бе само предложение, или поне сега така й се искаше да го разбира. Желаеше съпруга си, много го желаеше и не правеше никакви опити да обуздае нарастващата си страст. Освен това пиеше хапчета, така че нямаше как да забременее, преди опасността да е минала. Ръката се плъзна по гърдите му.

— Даф, недей — процеди Брант през зъби.

— Защо? Не ти ли липсвах?

— Уморен съм. Моля те, мила, не тази вечер. Чувствам се съвсем скапан.

— Разбирам — промълви Дафни, но той забеляза объркването в погледа й.

Изруга яростно наум. Измамата създаваше сериозни проблеми. Ето, готов бе да й се нахвърли, ала не биваше, а тя не знаеше, че не бива. По дяволите!

— Радвам се, че дойде — пое дълбоко въздух Брант. — Мак Драйфус сигурно почти се е влюбил в теб. Видях как замаяно те гледаше.

— След като изтърси онази глупост за английската наследница, искаше само да си поговорим за мача. Е, поговорихме си. Сигурно съм му досадила до смърт. Той спортен журналист ли е?

— Да, в чикагския вестник „Сън“. Да излизаме оттук, преди да сме замръзнали.

Дафни настоя да го избърше и докрай подложи на изпитание волята му. И спеше без нощница! Уви се около него и Брант изпъшка.

На другата сутрин, когато седяха в леглото с табли на коленете си и Брант пиеше кафе, прелиствайки спортните страници на детройтския вестник, внезапно остави чашата си много бавно и много внимателно. Имаше голяма снимка на Дафни, която го целува, а надписът отдолу гласеше: „Английска съпруга — истинска американка“.

— Божичко! — възкликна той и подаде вестника на Дафни.

— Това е игра на думи, нали? — попита тя. — Това за истинската американка.

— Да. Мак обича такива неща.

— Я чуй, Брант: „Дафни Ашър вероятно дава съвети на съпруга си, както и на останалите играчи от «Звездите». Нейното разбиране за играта е поразително, особено като се има предвид, че за пръв път е чула за американски футбол само преди шест месеца. Обърнете внимание, треньори…“ — Дафни замълча и набързо прегледа останалото. — Не мога да повярвам, той практически ме е цитирал! Та това е лудост!

Върна му вестника. Брант го прочете. Чувстваше се леко замаян.

— Знаех, че учиш бързо, но чак дотам…

— Доста чета — обясни тя скромно. — И гледам много филми.

— Изглежда, светът ужасно бързо се променя. Поне моят свят.

— Да — съгласи се Дафни и хапна от пържените яйца. — Ти си вече женен образ. Трябва да се промени.

„Образ“, помисли той. След колко време щеше да из чезне и английският й акцент?

Радваше се на растящата й популярност сред журналистите до мача с „Каубоите“.