Катрин Каултър
Аристократът (11)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Брант прегърна силно Дафни зад живия плет, който ограждаше пътеката. Бързо я целуна и каза:

— Искам тази вечер да облечеш нещо страхотно. Искам да се усмихваш, да ме гледаш, сякаш съм мечтата на живота ти и да не се стряскаш, когато Лусила припадне. Става ли?

Тя кимна и се усмихна насила.

— Браво, добро момиче. Изяж ги, тигрице.

Но аз съм жена, не момиче, помисли Дафни, ала веднага го забрави, опитвайки се да не изостане от крачките му към къщата. Разделиха се пред вратата на нейната стая с още една бърза целувка.

— Искам и ти да изглеждаш страхотно — извика тя след него.

— Уинтърспуун ще има грижата, обещавам ти.

 

 

Четиридесет и пет минути по-късно Уинтърспуун се възхищаваше от творението си.

— Отлично, милорд. Просто отлично! — Леко изчетка някакво невидимо мъхче от рамото му.

— Ние с госпожица Дафни ще се женим — съобщи Брант. Уинтърспуун не изглеждаше ни най-малко изненадан.

— Моите поздравления, милорд. Негова светлост много би се зарадвал. Госпожица Дафни е най-очарователната млада дама.

— И аз така мисля — усмихна се широко Брант.

— Кога ще се състои щастливото събитие, милорд?

— Веднага, щом успея. Ще трябва да ми кажеш какво да правя.

— За мен ще бъде удоволствие, милорд.

На вратата Брант спря и тъжно добави:

— Пожелай ми късмет. Имам неясното чувство, че тази вечер няма да е съвсем приятна.

— Ще се справите, милорд. Както казваше баща ми, опрете гръб в стената.

Току-що получих съвет от специалист, помисли Брант. Имаше ли нещо, което Уинтърспуун да не знае? Той спря за миг пред вратата на Златния салон, изправи рамене и влезе. Погледът му веднага срещна очите на Дафни. Тя бе изключително красива в роклята си с очевидно френски произход — дълга до пода, от бледозелена копринена на вид материя, подчертаваща тънкия й кръст и великолепните й гърди. Бе прибрала косата си на кок високо на главата, а няколко къдрици се виеха край лицето й. Брант се почувства много горд с нея и отново си повтори, че прави каквото трябва. Да, всичко щеше да бъде просто чудесно.

— Добър вечер — поздрави той. — Кло, Лусила, и двете изглеждате страхотно. Ще отидем ли на вечеря? — Предложи ръка на Кло и намигна на Дафни.

Когато госпожа Мълроу свърши със сервирането на супата, Брант я повика и поиска бутилка шампанско.

— Оу — откликна тя. — Така да бъде.

— Да, така да бъде — повтори той.

Леля Кло попита бодро:

— Къде яздихте с Дафни днес следобед?

— Стана малко студено, тъй че се стоплихме в онази изоставена къща в северния край на имението.

— О, така ли? — попита Лусила и лъжицата й замръзна насред път.

— Дафни накладе много хубав огън — продължи Брант.

Колкото до Дафни, тя съсредоточено изследваше съдържанието на чинията си. Страхливка, помисли той.

— Моето малко пиленце има толкова много таланти — засия Кло.

— Лельо — попита неочаквано Дафни, — защо ме наричаш пиленце?

— Да ти кажа, миличка, господин Спаркс ми викаше така, когато бяхме… е, в моменти на нежност.

— Утре отивам в Лондон — съобщи Лусила. — Искаш ли да дойдеш с мен, Брант?

— Първо, ето го шампанското. Благодаря ви, госпожо Мълроу. — Брант стана и напълни чашите на всички. Усещаше, че Кло го гледа очаровано, че Дафни все още е приковала поглед към чинията си и че Лусила е стиснала вилицата си. — Ще направя едно съобщение — оповести той и вдигна чашата си. — Дафни се съгласи да се омъжи за мен.

— О, колко прекрасно! Поздравления!

Тишината, която настъпи след възклицанието на леля Кло, бе оглушителна.

— Е — подхвърли Лусила, като се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си, — ти си готова да се омъжиш за човек, който не те обича, Дафни. Мислех, че имаш повече гордост.

— Благодаря ти за загрижеността! — Дафни вирна глава и очите й засвяткаха.

— Колкото до теб, Брант, предполагах, че ако искаш пари, би могъл да намериш жена с малко повече…

— Освен всичко друго — прекъсна я любезно Брант, — ние с Дафни открихме, че много се харесваме. Вярвам, мили дами, че и двете ще присъствате на нашата сватба. Тя ще се състои колкото е възможно по-скоро.

На Лусила й се искаше да вие от ярост и разочарование. Как може той да желае Дафни, за Бога?! Но няма да правя циркове. Тя стана от стола си и внимателно остави салфетката до чинията.

— Надявам се, че и за двама ви всичко ще стане както го мисля. — И с това неясно пожелание излезе от стаята.

— Не беше толкова страшно, нали? — обърна се Брант тихо към Дафни.

— Наистина. Но, колкото и да е странно, ми е мъчно за нея.

— Лусила няма да умре от глад, мила моя. Кло, ти ще останеш ли с нас?

— С най-голямо удоволствие, момчето ми. Би трябвало да отидем до Лондон да се обадим на Реджи. Да де, на господин Хъксли. Той ще иска всичко да е наред.

Дафни имаше смешното чувство, че просто вече не е нужна, след като всичко върви по план. Чу как леля Кло пита Брант дали има намерение да се оженят с гражданска церемония и се учуди защо не питат и нея. Защото си една тъпа глупачка и никой не се интересува какво мислиш. На глас каза:

— Искам да се оженим и в Съединените щати. Няма да е честно към майката на Брант да не присъства на сватбата на сина си.

Той я погледна изненадано.

— Много добра идея — съгласи се веднага. — Мама ще се зарадва, сигурен съм.

— Също и сестра ти и нейният съпруг и децата.

— Добре. Ще го уредим.

— Къде имате намерение да прекарате медения си месец, Брант? — попита леля Кло.

— Хавай… Ако Дафни е съгласна — добави той.

Очите й заблестяха.

— Хавай!

— Да, имам там една бърлога. Мисля, че ще ти хареса, любов моя.

— Господи! — възкликна Кло и стана от стола си. — Толкова неща има да се свършат! Трябва да направя списък. Ела, Дафни!

 

 

Всички точки от списъка на Кло бяха отметнати до момента, в който Брант и Дафни се ожениха в гражданското. Церемонията продължи само пет минути. Дафни бе замаяна. Брант бе доволен от себе си.

Кло имаше желание да изкрещи победоносно и го направи пред Реджи Хъксли.

Лусила бе заминала за Италия три дни по-рано.

Стареца и Харлоу пътуваха с Дафни, Брант и Кло към летище „Хийтроу“.

— Да, милорд, наистина — повтаряше Стареца за трети път, — всичко е наред. В банката има достатъчно средства, с които ремонтът на имението Ашърууд да продължи по график.

Харлоу, който никога досега не бе виждал Дафни, продължаваше да я зяпа с откровено възхищение.

— Прекрасна халка имате, госпожо Ашър — забеляза той.

— Да, благодаря ви. — Дафни погледна за миг към огромния диамант, обкръжен от блестящи изумруди.

— Хавай — обади се леля Кло. — Безкрайно дълго пътуване, нали, Брант?

— Първо летим до Ню Йорк, оттам ще се прехвърлим за Лос Анджелис и оттам до Хонолулу. — Не добави, че от Хонолулу има още един полет от четиридесет минути до ХаваЙ. Не се бе замислял, че могат да спрат някъде. Винаги спеше по време на полет. Чак сега се сети, че не е питал Дафни за мнението и. Е, вече бе твърде късно. Всички резервации бяха направени. Искаше първата им брачна нощ да е в Хавай. Това задоволяваше въображението му. Ухания, вълни, обливащи брега, Дафни, облечена с нещо прозрачно.

Боже мой, мислеше Дафни, загледана през прозореца, какво направих? Напускам своя дом. Омъжена съм за човек, когото едва познавам… Когато леля Кло я целуна за довиждане, почти не беше на себе си от тревога.

— Ще ти дойда на гости в Ню Йорк, мое малко пиленце — обеща й тя. — Но първо ще ви оставя известно време сами.

— Да, чудесно! Моля те, лельо Кло… моля те, ела.

Брант хвърли изпълнен с изненада и възмущение поглед към булката си. Стисна ръцете на двамата Хъксли, целуна и прегърна леля Кло, прихвана жена си през кръста и я поведе към самолета.

Пътуваха първа класа. Изведнъж Дафни пребледня.

— Забравих си хапчето!

— Да не ти става лошо в самолет? — попита Брант с ужасно предчувствие.

Тя кимна безмълвно и той скочи да търси стюардесата. Имаше десет минути до излитането. Когато се върна, оставаха още три. Подаде й хапчето и горещо се помоли да подейства незабавно.

Молбите му бяха чути. След половин час Дафни спеше упоена.

Почти двадесет часа по-късно се приземиха на летище „Лихуе“ на Хавай. Тя бе в състояние на вцепенено изтощение и толкова упоена от лекарствата, които Брант непрекъснато й бе давал, че едва ходеше. Колкото до него, той се бе наспал и нямаше търпение да тръгват. Вдъхна сладкия чист въздух и я заведе до един стол в малката зала. След половин час я настани във взетата под наем кола. Обичаше Хавай и докато пътуваха по магистралата към южния край на острова, не спря да говори за всичко, покрай което преминаваха. Когато най-после пристигнаха, Дафни спеше.

Брант спря датсуна пред къщата и се обърна да погледне жена си. Тя се бе отпуснала на седалката със затворени очи и пребледняло от изтощение лице. Прободе го остро чувство на вина. По дяволите, трябваше да спрат в Ню Йорк или Лос Анджелис.

На ти сега една романтична първа брачна нощ, приятелче!

— Дафни! — Побутна я леко по рамото. — Хайде, мила моя, събуди се.

— Не — произнесе тя доста ясно, без да отваря очи.

За момент той изглеждаше поразен, после сви рамене. Качи багажа горе, отключи вратата и пусна вентилаторите. Погледна с копнеж към голямото легло в спалнята. Забрави за това, старче!

Вдигна я на ръце, качи я по стълбите и внимателно я остави на леглото. Косата й бе разрошена, прекрасната й кремава рокля ужасно измачкана. Отново се опита да я събуди, но Дафни не помръдна. Взе си набързо душ, преоблече се в шорти и лека риза и излезе да потърси нещо за вечеря.

Първото нещо, което чу, когато се върна след половин час с китайска храна за вкъщи, бе душът. Дрехите й лежаха на купчина на пода в спалнята. Брант погледна към бикините и сутиена й и почувства прилив на желание. Тя бе под душа, гола, и беше негова съпруга!

Банята бе разделена на две малки кабинки. Вратата към душа и тоалетната бе затворена.

— Дафни — извика той и леко почука. — Добре ли си?

При звука на гласа му тя вдигна глава и погледна мълчаливо през стъклената врата. Преди половин час внезапно се бе събудила с чувството, че нещо не е наред. Цели пет минути й трябваха, за да открие, че това бе звукът на океана. Огледа се наоколо, видя мебелите от палмово дърво и въртящия се вентилатор на тавана. Аз съм в Хавай, каза си потресена. И съм омъжена. Извика името на Брант, ала не чу отговор и изпита огромно облекчение. Измъкна се от леглото и започна да се съблича с единствената мисъл да се пъхне под душа.

Чу го отново да я вика и се помъчи да отговори:

— Да, съвсем съм добре. След малко излизам.

— Донесох вечеря.

— Добре.

Сякаш й бе казал, че е донесъл червеи, помисли той. Беше тъмно, но триетажната къща гледаше към океана и луната хвърляше романтична светлина и посребряваше вълните. Бързо изнесе на малката масичка на терасата храната, чинии и вилици. Отвори си една бира, седна и вдъхна аромата на цветя.

— Здрасти. Ето ме!

Брант се обърна и се усмихна на жена си. Гъстата й коса бе мокра и се спускаше по раменете. Бе облечена в безформен памучен халат.

— Как се чувстваш, Даф?

— Малко живнах, благодаря.

Все още изглеждаше ужасно бледа и движенията й бяха вяли. Той й сервира свинско в кисело-сладък сос и предложи:

— Ще хапнем и се тръшваме в леглото. Едно дванадесет часа сън ще те оправят.

Дафни внезапно почувства, че умира от глад. Без да спира, излапа половината от трите китайски ястия, а след тях и пет сладки.

— В това тяло още има живот — заяви тя и се опъна назад в шезлонга. — Обичам китайската кухня. Това място е истински рай, Брант. Никога не съм си представяла, че може да съществува нещо толкова красиво. — Протегна се, привличайки погледа му към гърдите си, после стана и се облегна на парапета.

Не разбира ли, че копнея да й смъкна дрехите и да я любя, докато… Престани, глупак такъв! После пое дълбоко въздух и каза:

— Харесва ли ти бърлогата? Купих я преди около две години. През повечето време я давам под наем за туристи. Наистина имаме късмет. Сега е свободна за цели две седмици. — Дафни измърмори нещо и той продължи: — Кухнята е напълно оборудвана, имаме и цветен телевизор, а плажът е зад къщата. Можеш ли да се гмуркаш, Даф?

— Да — отговори тя и се обърна. — Научих се в Гърция.

Меката лунна светлина отзад я правеше да прилича на приказна принцеса, помисли Брант малко замаяно. Косата й вече бе изсъхнала и блестеше като коприна.

— Това е добре — забеляза той. — Защо не дойдеш за малко тук? После ще си легнем.

Дафни наклони глава към него. Брант леко потупваше голите си бедра.

— Когато ми поръча да взема всичките си летни дрехи, наистина не можех да си представя, че ще ги нося. Изглеждаш много добре с тези шорти.

— Благодаря. Ела тук, само за минутка.

— Да, топло е — промърмори тя, направи няколко крачки и спря пред него. Той нежно я придърпа в скута си.

— Просто се отпусни, мила моя. — Притисна главата й към рамото си и обви ръце около кръста й. — Слушай, тази вечер няма да се любим. Много си изморена, а разликата във времето започва да действа и на мен. Ще започнем официалния си меден месец утре, а?

Дафни кимна и меката й коса се плъзна по брадичката му. Почувства огромно облекчение и, трябваше да си признае, съвсем мъничко разочарование. Брант изобщо нямаше вид на полудял от страст към нея.

— Ще се погрижа добре за теб, любов моя. Ще ми се довериш ли?

Няколко минути я държа мълчаливо. Единственият звук бе плискането на вълните под тях. Разбра, че е заспала дълбоко и се усмихна. Е, това също не беше зле. По-малко изкушения. Той стана и я отнесе в спалнята. Внимателно й съблече халата и придърпа чаршафа върху нея.

Моята жена, помисли отново, загледан в Дафни. Съблече се и легна до нея. Последната му мисъл, преди да заспи, беше че никога досега не се бе чувствал така.