Метаданни
Данни
- Серия
- Песни без думи
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le piano que baise…, 1874 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (08.09.2009)
- Корекция
- NomaD (08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
Щастлив, досаден звук от звънък кшвесин.
Целуват крехки пръсти клавесина,
а той светлее в розовия здрач
и музика изящна и старинна,
по-лека от крила и от коприна,
се лута тихо, като сдържан плач,
из стаята, където Тя премина.
Каква е тая люлка, в чийто плен
забравя своите горести душата?
Какво ли искаш в тоя час от мен,
къде политна, плах игрив рефрен,
за да умреш веднага до стъклата,
открехнати към парка свечерен?