Метаданни
Данни
- Серия
- Сатурничеки стихотворения
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nevermore, 1866 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (08.09.2009)
- Корекция
- NomaD (08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
О, спомен, спомен, пак ли ме преследваш? Есен.
Лъчите стинат и под купола небесен
лети самотен дрозд, а из леса понесен
ветрецът листите отвява с жална песен.
Вървяхме двама — то бе дивен сън почти! —
с коси развени и отнесени мечти,
и най-внезапно чух гласът й да звънти:
„Най-хубавия ден не си ли спомняш ти?“
О, този ангелски, неземно-сладък глас,
като че сребърна камбанка звън разлива…
И бялата ръка целунах нежно аз.
Ах, колко дъхави са първите цветя
и колко трели — щом с усмивка боязлива
за свойто първо „да“ отвори устни тя.