Серия
Сатурничеки стихотворения
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nevermore, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 6 гласа)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (08.09.2009)
Корекция
NomaD (08.09.2009)

Издание:

Пол Верлен. Поезия

Второ преработено и допълнено издание.

Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.

Редактор на първото издание: Иван Теофилов.

Художествено оформление: Иван Димитров.

Коректор: Мария Меранзова.

Рисунките на обложката са от Пол Верлен.

 

Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes

Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959


О, спомен, спомен, пак ли ме преследваш? Есен.

Лъчите стинат и под купола небесен

лети самотен дрозд, а из леса понесен

ветрецът листите отвява с жална песен.

 

Вървяхме двама — то бе дивен сън почти! —

с коси развени и отнесени мечти,

и най-внезапно чух гласът й да звънти:

„Най-хубавия ден не си ли спомняш ти?“

 

О, този ангелски, неземно-сладък глас,

като че сребърна камбанка звън разлива…

И бялата ръка целунах нежно аз.

 

Ах, колко дъхави са първите цветя

и колко трели — щом с усмивка боязлива

за свойто първо „да“ отвори устни тя.

Край
Читателите на „Nevermore“ са прочели и: