Пол Верлен
Green ^[0]

Ето цветя и плодове, листа и клонки разцъфтели,

ето и моето сърце — за тебе само то трепти.

Но не разкъсвай като плод и него с пръстите си бели,

ще бъде сладък този дар, щом с поглед го погълнеш ти.

 

Обсипан целия с роса, аз се завръщам от простора,

където ме пронизва хлад и челото ми посребри.

Нека в нозете ти сега полегне моята умора,

да чезне в унеса горещ — по-сладък и от сън дори.

 

Аз ще търкулна след това глава на твойта гръд корава —

от лудите целувки тя все още нежно ще звъни —

след тази чудна буря там покоят да я отрезвява

и само малко да поспя, додето си почиваш ти.