Айзък Азимов
Двестагодишният мъж (21)

21.

Чувството му за слабост бе въображаемо. Андрю бе сигурен в това. Беше се възстановил след операцията. Въпреки това се облегна на стената внимателно. Да седне, щеше да бъде прекалено издайнически.

— Окончателното гласуване ще се проведе тази седмица, Андрю — каза Ли-Синг. — Не можех да протакам повече. Със сигурност ще загубим…

— Благодарен съм ти за усилията. Отлагането осигури необходимото време за рискованото ми начинание.

— Какво рисковано начинание? — Ли-Синг не скри своята загриженост.

— Не можех да кажа предварително нито на теб, нито на хората от „Финголд и Мартин“. Сигурен съм, че щяхте да ме спрете. Виж, ако проблемът е в мозъка, няма ли пряко отношение той към безсмъртието? Кой го е грижа как изглежда мозъкът или от какво е изграден? Какво значение има, че мозъчните клетки умират? Всички органи може да бъдат подменени, но промяната на мозъка променя, или убива своя притежател.

Позитронните ми вериги работиха безотказно близо двеста години. Биха го правили още векове наред. Не е ли този факт фундаменталната бариера? Хората толерират безсмъртния робот, защото нехаят за машината. Не приемат обаче безсмъртния човек, защото са смъртни. По тази причина няма да ме провъзгласят за човешко същество.

— Не разбирам накъде биеш, Андрю — обади се Ли-Синг.

— Елиминирах този проблем. Преди няколко десетилетия позитронният ми мозък бе свързан с органични нерви. Сега, чрез операция, потенциалът на позитроните ми бавно бе изтеглен.

За момент набръчканото лице на Ли-Синг остана непроменено. След това устните й се стегнаха.

— Да не искаш да кажеш, че си уредил своята смърт, Андрю? Нямаш право да постъпиш така! Третият закон го забранява.

— Трябваше да избирам между смъртта на тялото ми и смъртта на моите мечти и стремежи. При тези условия, да позволя на тялото ми да живее, е най-голямото незачитане на Третия закон.

Ли-Синг протегна ръка, сякаш искаше да го разтърси, но навреме се овладя.

— Андрю, няма да се получи! Трябва да върнеш нещата обратно по местата им!

— Това е невъзможно. Уврежданията са прекалено големи. Остава ми около година живот. Събрах сили само, за да отпразнувам своята двестагодишнина.

— Не мога да разбера значението на твоето действие! Андрю, ти си глупак!

— Ако това, което извърших, ще ме направи човек, заслужавало си е усилието. Ако не сполуча, поне ще сложи край на борбата си.

Реакцията на Ли-Синг изненада самата нея. Тя започна тихо да плаче.