Моника Стоянова
Ездачи

От едно дърво зелено

си откърших едър клон.

Яхнах го и в миг за мене

стана чуден вихрогон.

 

Запрепусках вред из двора.

Ех, че весела езда!

— Вижте ми жребеца, хора!

Има грива от листа.

 

Братчето ми ме издебна.

Хвърли ми се на гърба

и успя да ме възседне.

— Дий! — с все сила закрещя. —

 

Нека гледа всичко живо!

Имам аз по-хубав кон

с къса кестенява грива,

с батковия панталон!