Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (58)

Пета глава

Той стоеше в парк и рееше поглед над Ийст Ривър. Зимният вятър вдигаше малки пенести вълнички, над тях ниско прелитаха чайки.

Той се обърна, очите му за миг се спряха на Статуята на Мира, после се плъзнаха към Еспланадата, където плющяха флаговете на множество държави.

Хелър беше пред Обединените нации!

Ледената тръпка на предчувствие ме прониза като мразовития вятър, брулещ Хелър. Каква ли работа имаше там?

Внимателно оглеждаше широката пътека пред сградата на Общото събрание, често извиваше глава към 46-а улица. Познавах добре района — той чакаше някой от града да дойде пред Обединените нации.

Една групичка привлече вниманието му. Всички увити и закачулени в кожи. Вероятно не очакваше да го забележат, затова излезе по-напред.

Групичката спря. Някой посочи отдалече към Хелър. Всички се извърнаха.

И се затичаха към него. Викаха от радост.

— Хубаво момче!

— Ох, миличкият!

Те тичаха към него, а той тичаше насреща.

Срещнаха се в радостна блъсканица.

Всички се опитваха да го хванат за ръцете и да го разцелуват по бузите.

Жени от „Грейшъс Палмс“! Разпознах Марджи, Минет и високата жълтокожа.

— Ох, хубаво момче! Толкова сме самотни без тебе! — извика една.

— Толкова ни липсваш! — проплака друга.

— Сякаш минал век! — изчурулика Минет.

Богове, какви хубавици бяха тези жени! Всички със светнали очи и зачервени бузи. С какво право този тип разполагаше с такива прелестни създания? Та той дори не бе преспал с никоя от тях!

— Мислехме, че няма да дойдеш — каза жълтокожата.

— И да пропусна ден като този? — възкликна Хелър.

— Не можех да си представя, че ще постъпиш така — обади се Марджи. — Нали идеята е твоя.

— Не, не — отрече Хелър. — Вантаджо го измисли. Той ни е политическият експерт. А вие, момичета, свършихте цялата работа.

Минет каза:

— О, как работили! Ние нощ след нощ агитирали, пак агитирали, нагоре-надолу. Всички момичета набили в глави на делегати — ако не приемат резолюция, ние тях зарязва! И никакъв кеф за тях повече.

— Мисля, че тези делегати в ООН схванаха какво се иска от тях — обясни Марджи. — Всеки делегат, който не гласува с гръмко „да“, попада под строги санкции в „Грейшъс Палмс“.

— Ама наистина се напъвахме — додаде жълтокожата. — А когато са легнали, трудно отказват!

— О, мисля, че ще приемат резолюцията — успокои ги Хелър.

Стоях като зашеметен. Бях дочул една-две да казват на седналия една вечер във фоайето на „Грейшъс Палмс“ Хелър, че „работят по въпроса“ с клиентите от Обединените нации. Но не можах да хвана нишката на мошеничеството, забърквано в тъмните стаи на тези проститутки. Нима е било заради тази резолюция?

— По-добре да влезем — предложи Хелър. — Наближава времето за окончателното гласуване.

В щастлива тълпа нахлуха в сградата на Общото събрание и отидоха до бюрото за информация във фоайето. Униформеното момиче вдигна неодобрителен поглед — блъскаха се и се кикотеха.

— Имате специални покани за нас — съобщи жълтокожата. — Делегатът от Майсабонго обеща да ги уреди.

— Ах, да — каза чиновничката. — Пет пропуска за галерията на гостите.

— Шест — натърти жълтокожата.

Чиновничката отвори плика. Преброи пет пропуска.

— Аз ще седна в скут на хубаво момче — обеща Минет.

— Не, аз ще седна в скута му — решително заяви Марджи.

Жълтокожата се пресегна през чиновничката към кутиите с пропуските. Взе един.

— Никой няма да седи в скута му — уведоми ги тя.

— Не можете да правите това! — възмути се чиновничката. — От нас се иска да ги даваме на дошлите първи. Но това е специална сесия и очакваме съпругата на президента на Съединените щати, а също цяла делегация от Лигата за освобождение на жените…

— Който дойде пръв, обслужваме първо него — прекъсна я жълтокожата. — Точно по тази система работим и ние.

Чиновничката рязко посегна към откраднатия пропуск.

— Не може!

— Може — спря я жълтокожата. — Те ще гласуват нашата резолюция! Но ако толкова ви се свиди, защо не се обадите на председателя на Общото събрание, кажете му, че пречите на Бьолах да влезе!

Приближи се служител от охраната.

— Трябва да ви уведомя, че не бива да вдигате излишен шум във фоайето и че ако ще присъствате на сесията на Общото събрание, не бива нито да викате, нито да ръкопляскате в галерията за гости. Но може би е най-уместно да върнете пропуските и да…

— Кажете това на вашата чиновничка — посъветва го жълтокожата. — И се дръжте любезно, ако искате да останете на тази работа. Ето ти пропуска, хубаво момче. Да влизаме ли вече?

Чудех се защо човекът от охраната изведнъж реши да ги съпроводи до входа за галерията, но забелязах, че Бьолах го е хванала точно над лакътя. Да го „бибип“ този Хелър! Научи тези курви как да се разправят с мъжете. Предател!

Влязоха в галерията за гости, настаниха се на първия ред и момичетата свалиха кожените си палта. Бяха хубаво облечени в сатен и брокат. Започнаха да си оправят грима.

Общото събрание заседаваше в огромна зала, галеща душата с изяществото си.

Засега долу се мяркаха малцина от делегатите. От време на време пристигаше още някой. С чувство за собствената си значимост те заемаха местата зад табелите с имената на своите страни. Но какво беше това? Не един и двама поглеждаха свенливо към момичетата и правеха леки движения с ръце, които трябваше да представляват максимално прикрити приветствия.

Настана голямя суетня и блъсканица. Галерията изведнъж се напълни с агенти. Влезе съпругата на президента на Съединените щати, но делегатите я пренебрегнаха.

Отново суетня. Някакви същества от женски пол, провесили през гърдите си емблемите на Лигата за освобождение на жените. И те бяха пренебрегнати.

Що за резолюция беше тази? У мен се надигна уплаха, че точно когато смятах Хелър за повален и безпомощен, той е успял да си възвърне част от влиянието. Твърде лоша новина за мен.

Най-сетне залата като че се напълни докрай. Галериите за гости бяха претъпкани. Всичко беше готово за началото.

Хелър и момичетата сложиха на главите си слушалките, оставени пред всяко кресло. Там имаше указател. С надписи — „английски“, „френски“, „испански“, „руски“, „китайски“. Седналата до Хелър Минет имаше проблем с нагласянето на слушалките върху прическата си. Хелър й помогна, после избра „френски“ за нейните слушалки. За себе си избра „английски“. Изви глава към остъклените кабини на преводачите от двете страни на емблемата на ООН. Навсякъде щъкаха телевизионни екипи, дърдоренето им се чуваше дори при мен. Явно и масмедиите смятаха събитието за изключително важно.

Но що за дяволска резолюция беше това? Да бъде бомбардирана базата на Волтар? Да се обяви Солтан Грис за международен престъпник? Разтревожих се.

Председателят на Общото събрание излезе и зае мястото си на трибуната в средата на овалната зала. Откри заседанието.

— Събрали сме се днес — започна той — за окончателното гласуване на Резолюция 678-546-452 на ООН. Моля ви да изкажете последните си съображения или възражения, ако имате такива.

Холандия взе думата.

— Според нас тази резолюция ще разтърси света.

Дебелият холандец стрелна с поглед галерията и скрито намигна.

Индия заметна робата около себе си и каза:

— Смятаме, че трябва да бъде приета, защото в Пакистан има безредици.

САЩ потърка лицето си, типично за кариерист от Държавния департамент, и обяви:

— Нашето становище, към които бихме искали да привлечем вниманието на медиите, е, че отдавна е време да склоним глави пред източника на неподправената наслада.

И той склони глава, но успя и да се усмихне на момичетата в галерията.

Обединеното Кралство поглади своя спретнат офицерски мустак и заяви:

— Нейно Величество ще бъде твърде недоволна, ако не приемем резолюцията.

Прокашля се два пъти с вперен в галерията поглед.

Майсабонго взе думата.

— Не можем повече да проявяваме пренебрежение. Внасям предложението проектът да бъде прочетен още веднъж и подложен на гласуване.

Бразилия веднага се обади:

— Подкрепям предложението!

На трибуната застана мъж с внушителен свитък в ръцете си. Залата сякаш остана без дъх. Със звучен глас той зачете:

„Резолюция 678-546-452 на ООН.

 

И като така, а също поради което, изразяваме волята и желанието в Общото събрание на всички присъстващи суверенни държави, както следва и така нататък:

 

РЕШИХМЕ: ЖЕНИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА НЕ БЪДАТ БОМБАРДИРАНИ С ТЕРМОЯДРЕНИ ОРЪЖИЯ И ДА НЕ БЪДАТ ПРИНУЖДАВАНИ ДА МЛЪКНАТ ЧРЕЗ ШАМАРИ ИЛИ МЪЧЕНИЯ.“

Сред напрежението в залата пред затихналата галерия делегатите гласуваха един по един.

С течение на времето хората в претъпканата галерия се навеждаха все по-напред на местата си.

И ето, председателят на Общото събрание обяви:

— Сто и четиридесет държави-членки гласуват „за“! Двадесет и шест се въздържат! Съответно обявявам документа за ПРИЕТ!

ХАОС!

Въпреки свещеното правило да не се крещи от галерията врявата беше оглушителна!

И най-шумна от всички беше съпругата на президента на Съединените щати!

Проститутките не се задоволиха само с весели врясъци. Строиха се в редичка и започнаха да пращат въздушни целувки на делегатите!

А делегатите им отвръщаха със същото!

Величествената зала потъна в безредие!

Чукчето на председателя напразно тряскаше по трибуната.

Напразно и хората от охраната обикаляха по редовете и шъткаха.

В един момент Хелър вече забързано помагаше на момичетата да облекат кожените си палта.

Изнизаха се от сградата сред радостното гъмжило.

Петте проститутки се събраха в кръг, принудиха Хелър да застане в средата и затанцуваха около него, точно пред Статуята на Мира!

Останали без дъх, накрая спряха. Събраха се накуп.

Бьолах каза:

— Трябва да се връщаме, за да кажем на приятелките, че победихме!

Хелър я поправи:

— Почти победихме. Трябва да мине и през Съвета за сигурност, за да се превърне в световен закон.

— Ела с нас — примоли се Марджи, вкопчена в Хелър.

Той поклати глава.

— Не мога. И чуйте ме добре, всички. Забранявам ви да казвате на когото и да било в „Грейшъс Палмс“, че сте ме видели. Не искам никоя от вас да пострада.

— Дори не даваш един малък шепот? — помоли Минет.

— Нито един — отряза Хелър. — Не искам да ви изхвърлят на улицата само защото се срещате с мен. Обещайте ми.

— Ох, хубаво момче — въздъхна Бьолах. — В такъв славен момент! Ти им липсваш, хубаво момче. Когато говорим за тебе, момичетата реват!

— И вие ми липсвате — рече Хелър. — Но сега вървете да кажете великата новина. Ако това мине и през Съвета за сигурност, светът ще ви бъде задължен. Вие сами направихте всичко.

Нацелуваха го по бузите. Не искаха да пуснат ръцете му. Но най-после забързано тръгнаха надолу по Еспланадата.

Хелър ги гледаше, докато се скриха зад ъгъла. Чак тогава бавно се извърна към реката.

До него крачеше тромаво една чайка.

— Е, чайко — заговори й той, — ако имаме късмет, Съветът за сигурност също ще приеме резолюцията, тогава и ти ще бъдеш в безопасност. А мис Симънс ще трябва да проумее, че съм на нейна страна.

Разтресох се чак до подметките на обувките си. Да, ако беше вярно, че ще я приемат, мис Симънс не само щеше да бъде на негова страна, ами и в краката му! Тя дори щеше да му ПОМОГНЕ да се сдобие с дипломата си! Но макар и самата загуба на ценен съюзник да беше неприятна, не от това се смръзна душата ми.

А от суровата, страшна сила на този мъж! Той злоупотреби с жени, за да пробута резолюция през Общото събрание на ООН! Можеше да използва жените за каквото му хрумне! Впечатлението, което остави у вдовицата Тайл, доказваше напълно това.

О, не смазах аз както трябва този Хелър! Той все си оставаше невероятно опасен. Дори не бих се опитал да схвана какво намираха в него жените — ала бяха като глина в ръцете му!

Ами че така скоро щеше да установи монопол върху всички жени на планетата! Не оставяше нито една за другите!

Да, сега разбирах, че се налага да предприема още нещо. Но с какви възможности разполагах? Крачех из канцеларията. Какво бих могъл да направя?

Бръмна сигнал. Нетърпеливо взех апаратчето на вътрешната комуникационна мрежа.

Фахт Бей.

— Само се обаждам да ви напомня, че товарният кораб „Бликсо“ по график ще кацне тази нощ. Капитан Болц винаги иска да ви види, макар че не мога да разбера защо. Така че не побягвайте нанякъде, та да е трудно да ви намерим.

Той прекъсна връзката.

Прекрасно чувство на облекчение ме обля с топла вълна. „Бликсо“! Разбира се! С блестяща предвидливост аз вече бях решил проблема, с който се сблъсквах едва сега!

С мъничко късмет щях да видя графиня Крек качена на този кораб. А тя щеше да заколи Хелър, дори само за поглед към друга жена! Щеше да го накара да тъпче на място, точно както стана на Волтар!

Засмях се от трескаво задоволство.

Всичко беше оправено!

Умен съм си. Преподавателите ми в Апарата бяха непоклатимо прави. Умен съм!