Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (13)

Първа глава

Аз си прибрах нещата и подкарах колата надолу по хълма, към пистата и трибуните.

Бях видял, че Хелър влезе във влекача „Питърбилт“, значи нямаше опасност да ме забележи.

Киселата и отвратена тълпа полека се разпръсваше. Бавно карах в гъмжилото. Надявах се, че ще мога да открия Дж. Уолтър Медисън.

Зад гърба на Хелър Медисън бе измислил Гениалното хлапе и цялата шумотевица и препирни около състезанието. След впечатляващия провал на Хелър и с тази жадна за кръв човешка маса исках да науча какво възнамеряваше Медисън за близкото бъдеще.

Охраната вече не стоеше при портала. Въобще не им пукаше кой влиза и кой излиза.

Минах през тунела и се озовах пред покритите с боклуци трибуни. Около една от ложите имаше скупчени хора. Разпознах един от застаналите най-близо до мен. Беше репортерът, когото срещах в офиса на Медисън на „Мес Стрийт“ 42.

Тръгнах нагоре по стъпалата към него. Макар той да бе вдигнал над ушите си яката на коженото палто, а аз бях нахлупил качулката на анорака, познахме се.

Попитах го:

— Медисън ли започна тези буйни безредици?

— Не. Аз го направих, осенен от вдъхновението на момента. Дж. Чуруликащия е в някакво особено състояние. Двайсетина минути преди началото на състезанието се вцепени от шок и припадна. Наложи се да го носим до пункта за бърза помощ. Едва свари да се върне на трибуните, за да види края на всичко.

Надникнах през групичката от „Мес Стрийт“ 42 и видях Медисън, седнал на сгъваем стол. В този студ имаше торбичка с лед на челото! Посивялото му лице изглеждаше ужасно.

Отидох при него и го попитах учудено:

— Да не би да се чувствате така, защото Хелър загуби?

Той тръсна глава.

— О, не. Победа или загуба — това нямаше значение. Щеше да ни даде първите страници само за един ден, после пак трябваше да се напънем за още нещо.

Нищичко не разбирах.

— Добре де, щом победата или загубата е нямала значение, от какво сте толкова съсипан?

Той направи безплодно усилие да нагласи по-удобно торбичката с леда. И се поддаде на чувствата си.

— Никога не се доверявайте на клиените си! Винаги ви прецакват!

— Може би е най-добре да ми кажете какво според вас се е объркало — озадачено помолих аз.

Той се разплака. И заговори със задавен глас:

— Въобще не се очакваше той да участва! Трябваше да го отвлекат тъкмо преди състезанието! И поне две седмици щяхме да имаме първите страници!

Той заудря с юмруци по коленете си.

— Всичко щеше да бъде толкова съвършено! След две седмици щеше да се окаже зад Желязната завеса, пленник на жадните за горива руснаци!

От гърлото му се изтръгна вопъл на безмерно отчаяние.

— Това щеше да предизвика Третата световна война! Той щеше да се ОБЕЗСМЪРТИ!

След като се погърчи и поудря по краката си, той изрече:

— Просто не можеш да разчиташ на клиентите си! О, БОЖИЧКО! СЕГА КАКВО ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА СИ ВЪРНА ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ?

Аз тихо се отдалечих.