Л. Рон Хабърд
Извънземна връзка (36)

Първа глава

Когато се събудих на следващия ден, стигнах до заключението, че нищо не вървеше както трябва.

И сутрешният вестник го потвърди.

Кой би помислил, че малко дървесна каша, пресована на лист и мърляво поизцапана с известно количество въглерод, може да се превърне в смъртоносно оръжие? Но вестникът е дори нещо повече. Накъдето и да го насочиш, може да убива. Особено когато към това го тласка един идиот. Който май не знаеше в кого се прицелва.

Очакваше се мишената да бъде Хелър, с каквито и други имена да го наричаха, колкото и двойници да имаше. Но тази сутрин раненият от стрелбата бях аз!

Мъдреше се точно пред погледа ми на първа страница.

„ИСКЪТ ЗА ДЕСЕТ МИЛИАРДА УРЕДЕН

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ТЪРЖЕСТВУВА НАД «ОКТОПУС»

ПЕТРОЛНИЯТ ГИГАНТ СЕ ГЪРЧИ

ИНДЕКСЪТ ДОУ ДЖОУНС СТРЕМГЛАВО СЕ ПОКАЧВА

Искът за десет милиарда долара, заведен от Гениалното хлапе, беше уреден извън съдебната зала, като дадената за това сума остана неизвестна.

Директорът на Банката на федералния резерв направи спешно изявление, че тази сутрин банката ще бъде отворена и ще поднови работата си.

С внезапно съобщение в ранните часове на деня, спряло за момент работата на всички средства за осведомяване, «Богъл, Гаудж и Хаунд» най-зашеметяващо известиха: «Октопус Ойл» е в безопасност. Току-що се срещнахме със «Суиндъл и Крауч», постигнахме цялостно споразумение за извънсъдебно уреждане на делото «Уистър срещу „Октопус Ойл“.»

Когато се свързахме със «Суиндъл и Крауч», отговорът им беше: «Няма да коментираме». Но техен представител беше забелязан да урежда прекратяването на делото в съда.

Бурно се обсъжда възможната сума, позволила постигането на договореност. Президентът на Нюйоркската фондова борса обеща тя отново да отвори вратите си.

Очаква се доларът устремно да се покачва спрямо чуждестранните валути.

На среща преди зазоряване Седемте братя се заклеха да си оказват взаимно всякаква подкрепа.

Директорът на «Перил-Синч», най-голямата брокерска фирма в света, заяви:

«Когато тази опасност вече не съществува, очакваме днес Доу Джоунс да се покачи, та ние спокойно да си пием кафето. Паническата разпродажба на акции на „Октопус“ (повечето изкупихме ние) приключи, така че изказваме съболезнованията си на онези тъпанари, които продаваха. Сега акциите на „Октопус“ ще се вдигнат до небето. Бог да благослови Гениалното хлапе и американската младеж!»

Изтощен от тази битка, Уистър ни дари с бледа усмивка.

«Направих всичко това в името на Америка.»

Когато му зададохме въпроса, какво ще прави с тези несъмнено огромни суми, той само се засмя безмълвно.

(Вижте на стр. 18 снимки на «Октопус Ойл» и сградата на съда.)“

В по-късните издания се предъвкваше почти същата история. Нямаше нужда да се занимавам с телевизията и радиото — и без това знаех какво казваха.

Вниманието ми се насочи другаде. Наблюдавах втренчено зеещия процеп под вратата.

„Суиндъл и Крауч“ отново бяха споменати редом с „Богъл, Гаудж и Хаунд“.

Всеки миг очаквах змиите да пропълзят под вратата!

Бях сигурен в това.

Болеше ме. Когато се прибрах в хотела към полунощ, лекарят втри в тялото ми някакви балсами заедно с „Цъ, цъ цъ, ще трябва да се научим да не удряме корема си в разни неща“. Но това с нищо не ми помогна. Бях натъртен и разранен!

Рядко някой в Апарата е бил по-непоклатимо убеден кое е необходимо — трябваше да се махна от Ню Йорк. Беше твърде тесен да побере мен и Пинч. Но все пак знаех, че е невъзможно. Хелър се приближаваше до победата!

В Турция незнайният убиец, пратен от Ломбар, щеше да ме изтрие от лицето на земята, ако оставех Хелър да ликува в Ню Йорк.

Значи падах от трън на глог, ако оставех всичко, както беше сега.

Опитвах се да разсъждавам практично. Но изстисках от мозъка си само идеята за бейзболна бухалка, с която да отида при Медисън.

Налагаше се да прибегна до крайни мерки.

С болезнени стенания се опитах да легна. С болезнени стенания се опитах да стана.

Направих компромис. Полуизлегнат в един шезлонг, аз се напъвах да мисля. Абсолютно задължително беше да ме осени идея, по-велика от всички досега!

Преди да направя каквото и да било, Хелър трябваше да бъде смазан, смазан, смазан!

Но как?