Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Отлетяха птиците на юг
и горите жалят притаени.
Жълти листи рони всеки бук,
само боровете са зелени.
Вехне свежата трева,
слънцето минава ниско-ниско,
а небето с мека синева
е така отворено и близко!
Аз обичам тая светлина
на спокойната златиста есен,
топлата дълбока тишина,
птиците с далечната им песен.
Аз обичам в есен да вървя
през полето, рано разорано,
и да гледам в чиста синева,
как издига върхове Балкана.
Нека птиците летят на юг,
с тях не искам в полет да замина.
Аз завинаги оставам тук,
с тебе, златна майчице родино!
Край