Димитър Спасов
Есен в гората

Вятърко листи в гората пилей

Косето-Босето вече не пей —

с пойните птички отлитна на юг.

Есен е вече пристигнала тук.

 

Стихна шубракът, самотен и глух.

Зайко на припека кърпи кожух.

Меца захърка под стария пън,

сладък за нея е дългият сън.

 

Нека да вее и дъжд да вали,

нека се стелят в гората мъгли!

Зайко си има пак топъл кожух,

Меца ще спи под юрганче от пух.