Атанас Далчев
Ловният замък на „Морицбург“

На Норберт Рандов

При входа по стените голи и студени

катереше се сякаш стадо от елени:

рога, еленови рога чак до тавана!

Подрънкваше от стъпките ни порцелана.

Редяха се салони мрачни и самотни

с тапет от кожа на убитите животни.

Тоз ден във този кралски замък на Саксония

си бяха дали среща всичките сезони.

И времето ежеминутно се менеше:

ако в единия прозорец сняг валеше,

във другия бе пролет, бляскаше тревата,

във третия пак мрак, и облаци, и вятър

лък правеше от дръжките на знамената.

Последна беше стаята на Колвиц Кете.

Излязохме. Видяхме слънцето да свети.

 

1976 г.