Атанас Далчев
Път

Зимен път, ти прекосваш пустинните

и безбрежни долини от сняг.

Две дълбоки бразди: верен знак,

че по тебе кола е преминала.

 

В тая зима със люти виелици

кой е минал? Защо? Накъде?

Кой е сложил зловещи следи

въз снега на полетата бели?

 

Под безкрайните вопли на вятъра,

през неверна вечерна мъгла

е преминала черна кола

и са скърцали тук колелата й.

 

Стари, мършави кранти са влачили

пожълтял като есен мъртвец

и във кръг като черен венец

черни врани над него са грачили.

 

Дървеса, сякаш след погребение

вий се връщате в зимния път

и жалейните дрехи висят

по вашите клони сломени.