Джек Слейд
Неговата страхотна любима (5)

5.

Джери Грей също загуби дар слово, когато на закуска Фентън Труман му съобщи какво е станало предната вечер в ранчото на Блек Бът. В края на разказа си той посочи календара:

— При това днес е едва осми! Явно този негодник също не смята да спазва уговорките ни!

Джери Грей не отговори. В главата му лудо се блъскаха объркани мисли и никоя от тях не можеше да премисли докрай.

— Няма и следа от него! — продължи помощникът му и сложи ръце на колана с револверите. — Поне да знаехме в каква посока е тръгнал с Фикс Касиди и къде го е скрил. Това щеше да бъде крачка напред. А може и повече.

Джери Грей вдигна очи към него, без да го вижда, и после отново устреми поглед някъде далеч.

— Трябва на всяка цена да разберем къде се е укривал Ласитър през всичките тези дни в Грийн Ривър — продължи решително Труман. — И това ще бъде още една крачка напред. Сигурен съм, че ключът е именно тук.

— Как е настроението в ранчото? — попита Джери Грей.

— Какво?! — премигна смутено Труман, изненадан от неочаквания въпрос на боса. После сви рамене. — Якоб Мерлин не ми съобщи нищо за това.

— Кого е изпратил?

— Чарли. Още е отвън. — Джери Грей отвратено изкриви лице.

— Оня пияница от Чикаго?

— Мерлин го държи здраво!

— Да, знам. Нали му е интимен приятел. Кажи му да влезе!

Русият великан закрачи бързо към вратата.

— Чарли!

Дребосъкът пристъпи прага с шапка в ръка. Фентън Труман го побутна да влезе. Джери Грей още повече се намръщи.

— По дяволите! Как допуснахте подобно нещо, след като оня проклетник вече веднъж ви излъга! Мерлин наказа ли виновниците?

— Никой не е виновен, сър! — заяви смело малкият човек. — Миналата вечер той незабавно застана отново на поста си, сякаш нищо не се е случило, след като Ласитър го пусна да си върви и нахлу в къщата. По-късно успя да се престори, че не е видял и чул нищо. Заяви на началника си Мерлин, че Ласитър не е минал покрай него. Искаше да запази службата си и излъга от страх да не го изхвърлят. Това му се удаде лесно. Имаше само един свидетел, който би могъл да го уличи в лъжа — самият Ласитър! Но никой не знаеше къде е той и сигурно нямаше скоро да го заловят. Чарли не искаше да мисли толкова надалеч.

Джери Грей удари с юмрук по масата.

— Нямало виновни! Това е най-голямата глупост, която съм чул! Може би твърдиш, че някой грамаден рибар го е пренесъл по въздуха и го е пуснал над ранчото?

— В такъв случай Пит щеше да го види!

— Какво?! — стъписа се Джери Грей.

Чарли плахо вдигна ръка.

— Снощи Пит беше на пост на кулата. Искам да кажа, че би трябвало да види голямата птица…

Фентън Труман се ухили, но бързо си придаде сериозен вид, като видя, че Джери Грей почервеня от гняв.

— Май някои от вас, а може би всички, са спали! — избухна Джери Грей.

Чарли поклати глава.

— Със сигурност не е минал през участъка, който пазех аз — повтори сковано той. — Аз имам очи на рис. В тъмното виждам по-добре, отколкото денем. Той никога не би могъл… Освен това винаги държа пушката готова за стрелба. Веднага ще го застрелям. Не, не е минал покрай мен.

— Казаха ми, че си пияница! — изкрещя Джери Грей, вбесен при мисълта, че пак няма виновни и Мерлин отново не е наказал никого.

— О, това беше отдавна — отговори Чарли, без да се обижда. — Последната бутилка уиски изпих изправен на коня си. Това беше…

— Дръж си устата! — скастри го Джери Грей. — Това не ме интересува.

— Вече от две години изобщо не пия, сър!

Джери Грей се намръщи.

— А как е настроението в ранчото? Искам да кажа, сред гостите.

Чарли поклати глава.

— Мерлин смята, че те изобщо не са разбрали какво точно е станало, Фицджералд твърдеше, че се е родил сутринта в 11 часа. Още оттогава почнаха да се наливат. Когато тази сутрин тръгнах насам, всички дълбоко спяха. Мерлин ще им каже, че снощи е пристигнал племенникът на Фикс Касиди и го е отвел за няколко дни в Невада да види роднините си.

— Фикс няма никакви роднини там — подхвърли Труман.

— Мерлин твърди, че другите не знаят това.

— Кой тръгна след Ласитър и Фикс? — попита остро Джери Грей.

Чарли изненадано го погледна.

— След Ласитър… Никой! Мерлин подсили постовете, в случай че оня мерзавец реши да се върне. Със сигурност ще го хванем!

— Заповядайте да оседлаят конете, Фентън! — изкрещя сърдито Джери Грей и скочи на крака. — Всички на конете! Който се опита да клинчи, веднага ще изхвърчи! След пет минути тръгваме!

Труман и Чарли хукнаха към вратата. Джери Грей отвори шкафа с оръжията и извади колана с 45-милиметровия револвер. Препаса го на кръста си. После внимателно избра една пушка „Уинчестър“ и я зареди. Като се обърна, видя срещу себе си стария африканец.

— Ти ще пазиш тук, Спади! Няколко дни ще бъдем на път.

Джери Грей напълни джобовете си с патрони и нарами пушката като войник.

— А може и по-дълго време да ни няма. На всяка цена трябва да намерим това копеле. Трябва да узная кой го е изпратил тук. Но теб това не те интересува. Ако някой пита за мен, кажи, че съм заминал, и толкова.

— Да, масса!

Джери Грей го потупа по рамото и бързо излезе.

Зад къщата, събрани пред обора, го чакаха хората му. Мелезът Брикс беше оседлал коня му и го доведе. Той взе юздите и веднага се метна на седлото. Докато постави пушката в калъфа, мъжете възседнаха конете си и се строиха зад него. Фентън застана отстрани.

— Трябва да заловим мерзавеца жив — обърна се към него Джери Грей. — Разясни го на всички останали. Сега обаче тръгваме. Нямаме друг изход, освен да търсим следата около Блек Бът.

Грей препусна. Мъжете потеглиха след него. Тропот на копита проряза тишината, изви се между къщите и отекна над покривите.

Когато дузината ездачи зави по Мейн Стрийт, минувачите спряха и любопитно се загледаха след тях. В града се беше разпространила новината, че хората на Джери Грей търсят някого под дърво и камък вече дни наред. Сигурно и този поход беше свързан с преследването. Големият брой въоръжени мъже показваше, че търсеният мъж е извънредно опасен за Джери Грей. А в Грийн Ривър се радваха, че те най-после са го споходили. Той улови някой и друг подигравателен поглед, но не се засегна. Това бяха дребни животинки, които веднага подвиваха опашки и се скриваха в дупките си само щом тропнеше с ботуша си.

Онзи пияница от Чикаго пак беше объркал всичко. Когато на следващата сутрин Джери Грей влезе с бандата си в ранчото, там цареше оживление.

Посрещна ги Якоб Мерлин. Гладко обръснатото му лице беше загрижено. Мерлин беше нисък, набит мъж на около 40 години. Беше елегантно облечен и носеше на дясната си ръка голям пръстен с печат, който непрекъснато лъскаше в жакета си, когато беше нервен. Докато поздравяваше Джери Грей, нервността му пролича особено силно. Духна няколко пъти на пръстена и го потърка в якето, преди да подаде ръка на шефа си.

— Добре че дойдохте, сър! — каза той. — Рой Джордж се е самоназначил за говорител на нашите гости и цял ден ми досажда с приказките си, че трябва нещо да се направи.

— Това и аз очаквах от вас! — заяви с ледена физиономия Грей.

— Но, сър, тук имам твърде малко хора. Поставих двойни постове на всички критични места — той отново започна да лъска пръстена си. — Освен това гостите искат лична защита.

— Има ли следи от Ласитър?

— Да! Знаем къде е оставил коня си.

— Брикс, излез напред! — извика Джери Грей. — А вие вървете с него и му покажете мястото.

Мерлин отвори уста да каже нещо, но Джери Грей не му обърна повече внимание и продължи към къщата, следван от хората си. Брикс слезе от коня и последва Мерлин през тревата.

Рой Джордж беше шестдесетгодишен мъж с груби черти на лицето. Висок и широкоплещест, той вървеше леко приведен. Въпреки напредналата си възраст беше пъргав и все още опасен — това личеше от пръв поглед.

Като го видя да излиза от къщата, следван от останалите гости, Джери Грей едва успя да потисне лошото си настроение. Седем мъже, включително и Фикс Касиди, живееха в ранчото и всички те се бяха изправили сега срещу него и го измерваха с мрачни, обвиняващи погледи.

Джери Грей спря коня пред тях, слезе и хвърли юздите на Труман.

— Много мило, че най-после си направихте труда да дойдете — посрещна го сърдито Рой Джордж. — Изненадани сме, че се явявате лично, за да се опитате да оправите бъркотията.

— Всичко ще се оправи — отговори хладно Джери Грей.

— Точно това очакваме от вас! — изгърмя отново старият бандит. — Защо иначе натъпкахме толкова пари в гърлото ви!

— Но моля ви се! — каза Джери Грей.

— Дрън-дрън! — развика се Рой Джордж. — Един от нас е отвлечен. Ей така! При това ни гарантирахте защита. Гарантирахте, млади приятелю! Май не знаете какво означава това „гаранция“!

— Зная задълженията си — проговори ледено Джери Грей. — Уверявам всички ви, че ще хванем негодника, ще го унищожим и ще освободим Фикс Касиди. Може би още утре той ще е отново сред вас.

Разнесе се шепот.

— Чакаме с нетърпение! — отговори заядливо Рой Джордж.

— Ще направим всичко, което е по силите ни — раздразни се Джери Грей. — И това съвсем не е малко, по дяволите!

— Кой всъщност е този тип и какво иска от Фикс Касиди? — внезапно усмирен, запита Рой Джордж. — Вас ли преследва? Фикс Касиди може би е само жертвеното куче. Или някой кучи син от неговото минало се е добрал чак дотук, за да му извие врата? Това също е възможно.

Джери Грей го изгледа втренчено.

— В момента не мога да кажа. Но аз и моите хора ще узнаем всичко.

Джери Грей поиска да каже още нещо, но в този момент се чу конски тропот и всички се обърнаха да видят кой идва. Връщаше се мелезът Брикс заедно с началника на охраната Мерлин, който беше седнал зад него на коня.

— Намерихме следата! — извика Мерлин. — Ласитър се е отправил с Фикс Касиди на север.

Неудържим триумф светна в очите на Джери Грей. Този гадняр Рой Джордж искаше да го унизи пред всички тук. При това акциите му съвсем не бяха паднали, даже напротив! Ето че веднага откриха следата на Ласитър.

— На север ли? Какво има там? — обърна се Рой Джордж към другите гости.

— Голяма планинска верига — обади се Фицджералд. — Там този кучи син непременно ще заседне някъде.

— И ние тръгваме с вас! — извика Джони Ринго. Той беше най-младият от гостите на ранчото. Джери Грей и от него беше измъкнал прилична сума пари с уверението, че ще получава до края на живота си подслон и храна и ще бъде в безопасност. И Ринго е бил бандит и убиец. Славата му още се носеше в Северозападен Тексас. Беше започнал като кочияш при Рокфелер. Други петролни босове бяха оценили качествата му и го бяха наели като въоръжена охрана. Така беше започнал да се бие, за да защити живота на благодетелите си. Отначало не знаеше, че те много пъти действуват нелегално и че ще трябва да застреля някой и друг шериф, който искаше да пъхне босовете му зад решетките. А когато узна това, беше вече твърде късно да се оттегли, колкото и тактично да организира отстъплението си.

За изненада на Джери Грей всичките му гости се съгласиха с предложението на Ринго. Те искаха да тръгнат с дружината и да вземат участие в преследването на Ласитър. Той се ухили и изрази съгласието си. Хора като Рой Джордж и Джони Ринго в края на краищата не бяха някои младоци с жълто около устата, а знаеха колко струва крина брашно.

Трябваше на всяка цена да пипне Ласитър и да му тегли куршума, а щом тия хора искаха да му помогнат, нека го сторят. А може би не биваше да се поддава на илюзии, може би само с помощта на тия сурови, закалени в битките грубияни, ще му се удаде да залови такъв тип като Ласитър и да му види сметката.

След десет минути потеглиха. Водеше ги метисът. Той разчиташе следите, оставени от кафявия жребец на Ласитър.

— Ласитър ми трябва жив! — обърна се по едно време Джери Грей към Рой Джордж.

— Какви са тия номера? — извика старият убиец. — Няма да се церемоним с него. Слагаме го в средата и всички натискат спусъка. После го заравяме и потегляме обратно.

— Трябва да знам кой му е дал това поръчение, непременно!

Рой Джордж се извърна рязко на седлото и изгледа Джери Грей.

— Значи някой го е изпратил?

— Не съм сигурен. Но се страхувам, че е точно така — отговори младият мъж.

— Срещу кого е насочено всичко това? Срещу вас или срещу нас? — попита с дрезгав глас Рой Джордж.

Но Грей не отговори. Той се загледа напред. Брикс, който яздеше пред всички, беше спрял и ги чакаше под дърветата. Джери Грей пришпори коня си и препусна напред.

Какво става, по дяволите? Да не си изгубил следата?

— Тук Ласитър е завил към Грийн Ривър — отговори метисът с безизразно лице.

— Е, и? Какво странно има в това? — Джери Грей спря до него и се вгледа на изток, където на хоризонта се издигаше дълга планинска верига. — За скалите ли говориш?

— Не може да се премине — отговори Брикс. — Не и на кон.

— Да не мислиш, че е тръгнал през скалите? — Джери Грей изгледа недоверчиво чернокожия. — Сигурно има пещери и други удобни скривалища. Продължаваме!

Дръпна юздите и разгледа небето.

— От юг май идва дъжд. Ако дойде насам, всички следи отиват по дяволите. Не бива да се бавим! Хайде, галоп!

Продължиха да яздят един до друг, стреме до стреме. Водеше ги метисът. Неотстъпно следваха дирята, оставена от Ласитър, която ги отведе до масива от десетхилядници, чиито върхове и била проблясваха в далечината между облаци пара и треперещ горещ въздух.

Когато слънцето като голяма огнена топка заслиза към хоризонта на запад, цветнокожият отново спря и този път следата на Ласитър беше изчезнала. Теренът беше скалист. Джери Грей разпрати хората си във всички посоки, накара Фентън Труман и още двама да се върнат назад и непрекъснато им напомняше да си държат очите широко отворени. Но нищо не помогна — не можаха да открият следата, колкото и да се стараеха.

При последния проблясък на дневната светлина Джери Грей заповяда да спрат, да разседлаят конете и да се подготвят за нощуване. Всички бяха потиснати. И последният бандит беше разбрал, че ги очаква страшно дълга гонитба.