Джек Слейд
Неговата страхотна любима (13)

13.

Старият мърморко Джерико беше видял бандитите на Джери Грей, бързо беше впрегнал конете и беше откарал Пат край реката, за да се укрият в крайбрежните храсти. Рано сутринта бяха тръгнали към планината, за да намерят добро местенце, от което биха могли да наблюдават ранчото на Джери Грей.

После бяха чули изстрелите. Нямаше съмнение — Ласитър се беше върнал! И двамата бяха сигурни в това.

Ласитър им разказа за пътуването с лодката и за обратния път. Патриша не откъсваше очи от него. Разказът му беше толкова кратък, като че ставаше дума за нещо най-обикновено. Но Пат знаеше от собствен опит колко трудно му е било. Сега тя не просто обичаше Ласитър. Тя го боготвореше!

С това мисията на Ласитър в общи линии беше приключена. Залови Фикс Касиди и прибра стоте хиляди долара от обраната банка. Оставаше само ранчото в Блек Бът. И още — Рой Джордж, заради когото Пат беше дошла в Грийн Ривър.

Поради тези две причини трябваше да продължи. Не можеше да остави Пат сама да изпълни ролята на отмъстителката Немезида спрямо Рой Джордж. Това беше първото. И второ — не му се вярваше, че Джери Грей ще се откаже от доходния бизнес с ранчото. Затова той трябваше да се намеси и да разруши всичко из основи. Най-добре да накара богатите гости на Джери Грей сами да разберат, че ранчото в Блек Бът вече не е сигурно убежище за хора като тях.

За тази цел трябваше още веднъж да се появи в ранчото като дяволът от ада. Този път ще отвлече Рой Джордж. Надяваше се, че това ще накара хора като Фицджералд или Джони Ринго да си стегнат багажа и да кажат сбогом на Джери Грей и неговото ранчо.

После щеше да отиде с Рой Джордж в Дрейгъртаун, да вземе Фикс Касиди, да качи двамата бандити и парите на пощенската кола, а после да ги отведе в Тенеси с влака.

Но дотогава имаше още доста време!

Сега беше важно да проникне в ранчото на Блек Бът. Трябваше да вземе със себе си Пат и верния й слуга. Не можеше да ги изостави, а камо ли пък да ги изпрати обратно в стария им хотел в Грийн Ривър.

Два часа след пристигането си в ранчото на Лоланд Ласитър го напусна отново. Остави всички коне в големия хамбар. Тримата се качиха на файтона, зад който беше завързан кафявият жребец, и потеглиха по шосето на север.

Бялата шапка на Блек Бът просветваше иззад облаците пара, които обвиваха хоризонта.

Още в Грийн Ривър Ласитър беше описал на Пат и Джерико ранчото в Блек Бът. Затова Пат му предложи отново да се скрие в сандъка на файтона, а Джерико да се качи на капрата. Самата тя щеше да се представи за роднина на Рой Джордж и така щяха да минат необезпокоявани през всички постове. Щом влязат в ранчото, Ласитър ще може внезапно да се появи и да осъществи замисленото.

Тесен коларски път водеше нагоре към платото.

Джерико подкара конете ходом и Ласитър се прехвърли от седалката в сандъка.

— Когато настъпи подходящият момент да излезеш, ще почукам три пъти — каза Пат. — Ако стане опасно — само веднъж!

Ласитър я целуна и се мушна в тесния и тъмен сандък. Пат затвори капака. Сега той не виждаше и не чуваше нищо и по този начин ставаше изцяло зависим от нея и от Джерико.

Пат носеше със себе си тежкия 45-милиметров револвер на съпруга си. Ето че и за нея настъпи часът на разплатата. При мисълта за това очите й се напълниха със сълзи. Толкова беше обичала мъжа си, а този мръсен бандит го беше убил, защото искаше да спечели няколкостотин долара. Най-хладнокръвно го беше застрелял. Още когато узна какво се е случило онази нощ в канцеларията на съпруга й, Пат се закле на гроба му, че собственоръчно ще убие Рой Джордж. Първо ще му каже в лицето коя е тя и после ще му тегли куршума.

Ласитър й беше обяснил, че тя не е съдия, нито палач, и че не бива сама да си отмъщава. Тя го разбра добре и се съгласи с това, че Рой Джордж трябва да бъде осъден. Но сега, когато файтонът наближаваше ранчото, вече не беше толкова сигурна дали Ласитър има право, или не. Не знаеше какво ще направи, когато застане лице в лице с убиеца на мъжа си.

Сградите на ранчото още не се виждаха, когато на пътя пред тях се появиха двама мъже с пушки в ръце, готови за стрелба. Пат почука един път по капака на сандъка, за да знае Ласитър какво да прави, ако капакът внезапно се отвори. Джерико дръпна юздите и спря конете пред двамата пазачи.

Единият мъж застана пред конете, другият отиде при Пат, метна пушката на рамото си и се усмихна предизвикателно:

— Хелоу, мадам! Мога ли да узная кой ви е поръчал? Защото никой не ми е съобщил, че джентълмените в ранчото очакват такава красавица…

Пат равнодушно го изгледа.

— Вие във всеки случай не сте никакъв джентълмен, иначе лесно бихте различили порядъчна жена от проститутка. Внимавайте да не получите някой плесник! Името ми е Джордж. Но не съм дъщеря на Рой Джордж, а негова племенница. Мистър Грей сам ми описа пътя към ранчото. Мога ли да мина?

Мъжът се изчерви и смутено отговори:

— Заповядайте, мадам! Дий, пусни ги да минат!

Мъжът се отстрани и Джерико подкара конете. Пат очарователно се усмихна на грубиянина, така че той отново се изчерви, после се обърна към другия пазач и се усмихна и на него.

Пред портата на ранчото беше спусната бариера. На нея се беше облегнал пазач с пушка в ръка. Той погледна отегчено към приближаващия се файтон. След малко към него се присъедини още един мъж и също се загледа.

— Това е Мерлин — каза тихо старият слуга. — Якоб Мерлин. Мисли си, че никоя жена не може да му устои.

Пат кимна почти незабележимо и отново почука един път по сандъка, като погледна в двора на ранчото през голямата арка над портала, украсена с биволски рога. Виждаха се няколко мъже. Пат се опита да различи между тях Рой Джордж. Никога не беше го виждала, но през последните две години беше събирала снимките му по вестниците, както и обявите за главата му. Беше абсолютно сигурна, че ще го познае.

Джерико спря пред бариерата. Мерлин бързо се приближи с усмивка на стар прелъстител. Той докосна леко шапката си и после се подпря с две ръце на файтона.

— Радвам се да се запозная с вас, мадам! Бихте ли ми казали с кого имам честта и с какво мога да ви услужа?

— Вие ли сте мистър Мерлин?

— Точно така. Познаваме ли се?

— За съжаление не съм имала удоволствието да се запозная с вас — отговори Пат и се престори на много впечатлена от вида му. Изгледа го от глава до пети и се усмихна. — Но мистър Грей ми разказа за вас. Аз съм Пат Джордж. Не съм дъщеря на Рой Джордж, а негова племенница. Може би той няма да иска да ме види, но му нося важна вест. Затова ви моля да ми помогнете!

— Откъде знаете, че е тук?

— От мистър Грей. Той ме насочи към вас.

Мерлин разгледа файтона, хвърли бегъл поглед към кафявия жребец и отново се обърна към Пат.

— Щом е така! Но какво да правим? Да говоря ли аз първо с него и какво да му кажа?

— Ах! — и Пат кокетно завъртя очи. — Може би е най-добре да го изненадам. Кажете ми къде да го намеря.

Мерлин стъпи на стълбичката на файтона.

— Вдигни бариерата! — извика той на пазача. Мъжът пред портата бавно опря пушката на стената, за да вдигне бариерата с две ръце.

Пат хвърли на Мерлин почти влюбен поглед.

— А ще има ли къде да пренощувам? Забравих да попитам мистър Грей…

— Тук има всичко необходимо за гости, мадам — отговори галантно Мерлин и погледна дълбоко в деколтето й.

Най-после бариерата се вдигна. Джерико подкара конете.

— Отведи ги пред главната сграда! — нареди му Мерлин и отново впи очи в Пат, която непрекъснато се усмихваше, показваше трапчинките си, трепкаше с миглите си и от време на време предизвикателно облизваше устните си. Погледът му съвсем се замъгли.

Още от самото начало Пат знаеше, че само по този начин ще спечели играта. Беше твърдо решена да го стори. Джерико насочи конете към къщата. Пат скрито се огледа. Допреди малко по двора се мяркаха разни мъже, сега обаче нямаше никой.

Мерлин скочи на земята и галантно й отвори вратичката. Пат се изправи, слезе от файтона и тръгна нагоре по стълбата, придружена от кавалера си.

Джерико объркано се загледа след нея. Какво й стана? Нима напълно забрави за Ласитър? Той нямаше да излезе от сандъка, преди някой да почука три пъти. Джерико се поколеба — да почука или не?

Пат влезе с Мерлин в къщата. В салона седяха двама мъже и играеха на зарове. Явно бяха от охраната. Те спряха да хвърлят заровете и изгледаха Пат, която мина покрай тях с усмивка и с предизвикателно поклащащи се бедра. Единият подсвирна с възхищение. Тя се обърна да го погледне и хвана под ръка Мерлин, който гордо се ухили. Тръгнаха нагоре по стълбището.

— По това време гостите ни почиват в стаите си, мадам — обясни Мерлин и тя кимна с разбиране.

Горният етаж изглеждаше като хотел. По вратите имаше месингови табелки с номера. Мерлин спря пред номер седем и посочи към вратата:

— Не чукайте, а направо влезте!

Тя се усмихна подкупващо.

— Нали ще се погрижите да ми намерите място за спане?

— Но, разбира се, мадам — отговори с поклон Мерлин, който като хипнотизиран гледаше бюста й, ясно очертан под тънката блуза. Очите му святкаха.

— Аз… — Пат сведе очи. — Може би ще остана и по-дълго.

— На вашите услуги, мадам! — очите му отново се замъглиха.

Пат решително натисна бравата и влезе в стаята. Помещението беше оскъдно обзаведено. Носеха се облаци тютюнев дим. От едната страна имаше легло. Пред прозореца бяха поставени маса и стол, а вдясно от тях — печка, пред която имаше кушетка. На кушетката спеше белокос старец. Той се събуди при влизането й.

Нямаше съмнение — това беше Рой Джордж.

— Вие ли сте мистър Рой Джордж? — попита въпреки това тя, докато затваряше вратата.

Възрастният мъж внимателно я изгледа. Ядът, че са попречили на почивката му, бързо се изпари.

— Да, аз съм! А вие коя сте? Кой ви изпраща? Да не е изненада за рождения ми ден? Но той е едва след два месеца…

Ясно. И той я смяташе за проститутка. Но тя бързо промени мнението му, като извади тежкия револвер и го насочи право срещу него. Рой Джордж загуби ума и дума.

— Казвам се Патриша Хърст. Идвам от Тексас, от Сан Антонио — отговори тихо тя.

Той смутено примигна, надигна се на лакти и се изкашля:

— Хърст? Познавам ли ви, мадам?

Този мръсник дори не си спомняше! Пат едва не избухна в истеричен плач, но стисна зъби и успя да се овладее.

— Аз съм жената на шерифа, когото вие застреляхте в Сан Антонио в собствената му канцелария. Искахте да измъкнете от затвора един престъпник, за когото в Далас получихте две хиляди долара премия.

Погледът му потъмня. По вида му пролича, че си е спомнил.

— Как се озовахте тук? — попита със задавен глас той.

— Няма никакво значение! Станете и елате с мен, иначе ще стрелям!

Старецът втренчи очи в нея. Не беше въоръжен. Револверът му лежеше на масата. На стената над леглото висеше пушка.

— Не разбрахте ли какво ви казвам?

Рой Джордж спусна крака и седна на кушетката.

— Само един изстрел, и тук ще се вдигне страшен шум, мадам!

В този момент Пат стреля. Револверът изтрещя и старият бандит нададе болезнен вик. Тя не беше стреляла просто ей така, а се целеше точно в дясната му ръка. Ръкавът му увисна на парцали, а кръвта закапа по панталона му и по дивана. Той се сви и притисна раната с лявата си ръка. Куршумът беше одраскал кожата и се беше забил в облегалото на дивана зад него. Сега там зееше дупка, голяма колкото юмрук.

Рой Джордж я изгледа с широко отворени очи.

В този момент някой блъсна вратата и от коридора се показаха Мерлин и още двама мъже. Пат се завъртя и насочи револвера към тях.

— Вън! Затворете вратата! — заповяда тя. Мъжете веднага се подчиниха. Въпреки това Пат стреля след тях. Куршумът проглуши ушите й и й причини болка. Парчето олово се заби с такава сила във вратата, че тя се разтресе.

Рой Джордж продължаваше да седи като вкаменен и да гледа слисано красивата жена. Тя се обърна отново към него:

— Станете и елате с мен! Ще се махнем оттук. Кажете на пазачите да се дръпнат настрани, защото ще ги убия. Просто така, както вие убихте мъжа ми.

Той се надигна и се опита да си поеме въздух. Тъй като беше вече облечен, тя го бутна с револвера към вратата, отвори я и двамата излязоха в коридора.

Мерлин и петима мъже ги чакаха на стълбището. Някои се усмихнаха подигравателно, като видяха странната двойка.

— Махнете тия убийци! — заповяда остро Пат. — Пред къщата ни чака файтон. Качваме се и заминаваме. Само някой да стреля, и с него е свършено! Мога и много по-добре!

Старият бандит въздъхна.

— Мерлин, няма смисъл, поне засега! Аз съм в ръцете й и револверът е опрян в гърба ми. Затова не ми остава нищо друго, освен да отида с нея. Нали тя не е онзи Ласитър, който отвлече Фикс Касиди?

— Не — отговори Мерлин, обърна се и бързо закрачи надолу.

Мъжете заслизаха след него, като непрекъснато се обръщаха назад към Пат.

Тя се огледа. Като не видя никой наблизо, тръгна надолу с Рой Джордж. В салона също нямаше никой. През портала се виждаше файтонът. Капакът на сандъка все още беше затворен. На капрата седеше Джерико и държеше в ръка юздите и камшика.

Пат решително преведе Рой Джордж през салона навън. Като излязоха на верандата, зад тях се промъкнаха сенки. Джерико я изгледа укорително.

Тя качи Рой Джордж на седалката и почука три пъти с револвера по капака на сандъка.

Капакът моментално се надигна и от сандъка изскочи Ласитър. Той веднага забеляза седящия във файтона Рой Джордж, както и револвера в ръката на Пат. Обърна се към къщата и видя мъжете, които ги наблюдаваха, притиснали носове към стъклата на вратите и прозорците.

Появата му май беше доста глупава. Затова бързо отвърза кафявия си кон и се метна на седлото. В този миг Джерико подкара конете към голямата порта. Ласитър потегли след файтона с пушка в ръка. Пазачът вдигна бариерата, но усети каква е работата едва когато колата изтрополи покрай него и видя Пат с револвер в ръка. Но беше вече късно — той така си и остана да зяпа след тях. Ласитър вдигна пушката за поздрав.

— Оле, мучачо! — извика той и подкара коня в галоп, та да не изостава от файтона.

Постовете на пътеката изобщо не си направиха труда да станат. Те си почиваха под едно дърво и пушеха. Когато файтонът мина покрай тях, те им помахаха с ръце. После учудено изгледаха Ласитър, но явно не можаха да го познаят.

Браво на Пат! Със своята решителност тя беше успяла да обезвреди цялата тази банда!

Джерико се чувствуваше неудобно, затова подкара конете в галоп. Колата устремно се понесе надолу към шосето.

Като стигнаха пощенския път, те завиха на север. Целта им беше Дрейгъртаун. След няколко минути Ласитър установи, че ги преследват, но беше предвидил това. Бяха двама ездачи, които ги следваха от разстояние.

Ласитър веднага реши, че трябва да се отърве от тях, както той си знаеше, но трябваше да изчака подходящ терен, за да им устрои засада.

Само след един ден Джери Грей пристигна с хората си в ранчото на Блек Бът. При Лоланд беше намерил само трима мъртъвци. Това беше най-лошото, което можеше да се очаква. А го чакаха и още по-лоши неща.

Вече не бяха в пълен състав. Преследването на Ласитър и торбата с парите му беше струвало осем души. Четирима от тях бяха мъртви, другите — ранени. На тях вече не можеше да разчита и трябваше да ги остави да се лекуват. Само метисът Брикс, Фентън Труман и Акулата Роуланд бяха с него.

Когато четиримата ездачи спряха пред къщата, гостите на ранчото изтичаха един през друг на балкона. Най-отпред бяха Ринго и Фицджералд. Те го засипаха с обвинения, поискаха парите си и заявиха, че ще си заминат още след няколко дни.

Джери Грей ги слушаше, без да разбира, докато най-после се появи Мерлин, следван от група въоръжени пазачи. Той с усилие си проби път до шефа си и Фентън Труман.

— По дяволите, Мерлин! Как можа да се случи всичко това? — изкрещя сърдито Труман. — Дори и Ласитър не е неуязвим срещу куршумите ви! Няма какво да ми разправяш!

— Отначало въобще не разбрахме, че Ласитър е тук — оправда се Мерлин. — Пристигна една жена, която се представи за племенница на Рой Джордж. Каза, че вие сте й разрешили да го посети. Ласитър се появи едва когато всичко беше свършило. Крил се е в сандъка на файтона.

— Какво? — изсъска Джери Грей сви ръце в юмруци и изгледа Фентън Труман. — Каква жена?

— Ами Хърст, тая проклета курва! — отговори Труман.

Мерлин започна да разказва с подробности. Често беше прекъсван от сърдитите викове и подмятания на гостите. Накрая съобщи, че е изпратил Чарли и Юби да следят файтона и че на двамата може да се има пълно доверие.

— Ласитър кога напусна ранчото? — попита Джери Грей. — Отговаряй точно, по дяволите!

— Беше около два часа!

Джери Грей се замисли. Но колкото и да пресмяташе, Ласитър имаше преднина от 24 часа. Все пак в тази дива местност преднината му не беше толкова голяма.

Важното беше обаче да намерят следата, както и да знаят целта на този негодник.

— Ти ще тръгнеш с нас, Мерлин! — заповяда Джери Грей. — Вземи и пет-шест от твоите хора. Най-добрите!

Мерлин извика няколко имена и посочените мъже се втурнаха да оседлават конете си.

— Искам си парите обратно — нахвърли се отново върху Джери Грей Джони Ринго. — Вие не удържахте на думата си и с това нарушихте договора. Утре си тръгвам!

Другите закимаха в знак на съгласие, Фицджералд потупа одобрително по рамото дребния бандит.

— Не нося толкова пари със себе си — отговори раздразнено Джери Грей. — Мисля, че ще бъдете по-полезни, ако се присъедините към нас. Станалото — станало. Но сега трябва да се разправим окончателно с Ласитър. Тогава ще хванем и жената. А щом им теглим куршума, ще доведем обратно Рой Джордж и Фикс Касиди. И всичко ще бъде както по-рано.

Този път обаче гостите му го изоставиха. Никой не поиска да тръгне с него. Не толкова Ласитър ги беше уплашил, колкото фактът, че една жена е успяла да отвлече Рой Джордж от строго охраняваното ранчо и че цяла дузина въоръжени мъже от най-добрия сорт не са могли да предприемат нищо срещу нея.

Джери Грей ги изруга и скоро след това потегли с хората си.

Събраха се десет души, а заедно с Чарли от Чикаго и белязания Юби, ставаха точно една дузина.

Мерлин беше заповядал на съгледвачите си да оставят по пътя си ясно видими знаци. Намериха първия, когато стигнаха до пощенския път. Файтонът беше завил на север. Джери Грей спря коня си, опря се с ръце на седлото и сърдито изгледа Фентън Труман.

— Какво ще прави на север, Труман? Триста дяволи, през целия си живот не съм срещал човек, който да ми е поставял повече загадки от тоя мръсник! На север… Там няма нищо!

— На север е Дрейгъртаун — отговори русият великан. — Разположен е на същата тази Прайс Крийк като ранчото на Лоланд.

— Да не би да иска пак да отплува с някоя лодка? — запита с недоверие Джери Грей. — Що за глупост!

— От Дрейгъртаун лесно може да се стигне до железопътната линия с пощенската кола — каза Труман. — Освен Рой Джордж, с него са Фикс Касиди и парите. Всички трябва да отидат в Тенеси, затова е най-добре да пътуват с влака.

— Нима ще отнесе парите обратно в банката? — изуми се Джери Грей. — Тогава трябва да е луд!

— Той наистина е луд! — намеси се Акулата Роуланд.

Джери Грей го изгледа сърдито и се обърна отново към Фентън Труман, който одобрително кимна.

Джери Грей си пое дълбоко въздух.

— Веднъж вече си измисли една такава история, Фентън. За Хенквил. И нищо не излезе от нея!

— Нека все пак да следваме знаците на Чарли и Юби — намеси се Мерлин.

Джери Грей пришпори коня си и мъжете го последваха. Дрейгъртаун не излизаше от ума му. Беше много забутано място, но всички знаци на Чарли и Юби опровергаваха недоверието му. Двамата оставяха стрелки от камъни или пречупени клонки, които сочеха пътя на файтона.

Шосето водеше право на север. Рекичката Прайс Крийк минаваше ту вдясно, ту вляво от пътя и устремно носеше водите си на юг. Най-често се минаваше през брод. По цялото разстояние не срещнаха и половин дузина дървени мостове. Дружината ездачи преминаваше по тях с гръм и трясък.

През нощта лагеруваха на една поляна между пътя и реката. Дълго седяха около огъня и продължиха да изказват най-различни предположения за това къде ще настигнат Ласитър и как ще го хванат, стига само следващия ден да напредват също така бързо, както през днешния.

Единствен Джери Грей не вземаше участие в оживения разговор. Той седеше отстрани на един камък и мълчеше. Така прекара цялата нощ. Когато започна новият ден, той все още седеше там като сянка, забравена от отиващата си на запад нощ.

Когато слънцето се издигна почти в зенита си, неочаквано се сблъскаха с Чарли, стария пияница от Чикаго, който обаче от две години не беше слагал капка в уста, тъй като беше сгоден за една много набожна мома. Само заради нея! Е, нека след това някой каже нещо лошо за набожните жени!

Ласитър на два пъти се опитал да прати по дяволите него и Юби. После се опитал да ги хване в капан и да ги застреля в гръб. Но те всеки път го забелязвали навреме. Затова Ласитър се отклонил от шосето и ето че файтонът се счупил. Предната ос се ударила в един обрасъл с мъх камък и се строшила. Това не можело да се поправи с подръчни средства, затова изоставили колата. Той, жената, старият Джерико и Рой Джордж продължили с кафявия жребец и двата впрегнати коня. Все по брега на реката. Юби успял да простреля първо коня на госпожата, а после и този на Ласитър. И така, сега имали само един кон и много трудно се придвижвали на север. Освен това Ласитър явно бил объркал посоката и вървял по някакъв приток на реката, който водел право в блатата.

— Ох, хванахме го! — извика Фентън Труман.

Джери Грей продължи да го гледа безизразно.

— Вече няколко пъти го хващахме!

— Този път обаче няма грешка! — въодушеви се Фентън Труман.

Но Джери Грей само го изгледа укорително и продължи напред. Всички тръгнаха след него, а Чарли от Чикаго пое водачеството.

След четири часа срещнаха и Юби. Мършавият мъж с набраздено от едра шарка лице ги чакаше на обграден с тръстика полуостров, чиято почва застрашително се залюля под копитата на конете.

— Къде е онзи кучи син? — попита дрезгаво Джери Грей и слезе от коня си.

— На половин миля пред нас! — отговори мъжът. Когато говореше, адамовата ябълка на врата му бързо подскачаше. — Ако не се лъжа, последният им кон е затънал в блатото и преди малко го застреляха. Поне ми се стори, че чух изстрел.

— Тогава тръгваме след него! — изсъска Джери Грей, пълен с гневна решителност.

Мъжът с белезите от едра шарка го изгледа изненадано.

— Искате да се удавите ли, сър? Онзи мръсник няма какво друго да прави, освен да се върне назад. Няма как да мине през тресавището.

— Ти можеш ли да ми гарантираш това? — изгледа го изпитателно Джери Грей.

— Разбира се, сър, сто процента!

Джери Грей вдигна десния си показалец:

— Внимавай какво говориш!

— Въпреки това ви го гарантирам!