Елисавета Багряна
Невяста

Вдигни и ти очите си нагоре

и помоли се заедно със мене. —

Така в детинство с майка си говорех

и молехме се двете на колене.

 

Аз чакам в бялата венчална дреха

да дойдеш ти — сънуван и обичан, —

да бъдеш моя радост и утеха,

с цвета на младостта да те окича,

 

да се стопя като снежинка в огън

и на кръвта ти огъня да бъда.

О, вижда бог и моята тревога,

и моята любов — и нека съди.

 

И ето, звън вечерен се пророни,

пътеката пребули снежна мрежа

и ледени цветя, листа и клони

по здрачните стъкла изплете скрежът.

 

Вземи ме — с мойта обич всеотдайна

и с моя дар безценен и безимен.

И даже ако смърт е в тази тайна,

тогава пак вземи ме — умъртви ме.