Елисавета Багряна
Послушница

Твоят образ ми бе пътеводна звезда,

твоят образ бе в мойта килия.

И напразно се мих със светена вода,

не пропуснах света литургия,

на Кръстовден във кръста господен се врекох

и прочетох три пъти псалтира…

Една нощ власеницата тъмна съблекох

и напуснах сама манастира.

 

Ти ме взе, както вземаме зрелият нар,

вече сам полетял към земята.

И нима любовта ни не е божи дар,

и сълзите — причастие свято? —

А защо виждам кървава рана от щик,

твойта устни когато целувам?

О, защо ми се мярка Христовия лик,

и разпятие вечно сънувам?